Стихотворение в очакване на 24 май

ПОХВАЛНО СЛОВО

Георги Константинов

Сабя разсичаше нашите корени.

Вдигахме щитове – книги разтворени.

Огън събаряше портите букови.

Но сред пожарите сричахме буквите.

Родови хроники криехме в пазвата.

Нямахме тронове. Имахме азбука.

И до пищовите в робски въстания

носехме своите свети писания.

В кървави мигове Бог ни забравяше.

Книгата винаги сила ни даваше.

Тъй сме надвивали тъмно безродие

с вас – брате Кириле, брате Методие!

/Из книгата с есета и стихове „Поезията като свидетел“ – 2019/

КИРИЛ И МЕТОДИЙ И УЧЕНИЦИТЕ ИМ; маслени бои, платно

Васил Горанов