Съхранената традиция на празника ГЕРГЬОВДЕН представиха любителските състави на НЧ „Климент Охридски – 1858 година“ гр. Стара Загора
„Пролетта на рамото ми кацна,
жива и зелена,
жива и зелена,
скоро е Гергьовден…
Слънце пак мечтите съживява,
млади и горещи,
млади и горещи, скоро е Гергьовден.
Припев: Ееееее… Свети Георги ще помолим с нас по пътя да върви.
Свети Георги тебе молим Ееее…
Дай ни сила с нашта орис пак да се преборим..“.
Едно красиво гласче от Вокална студия “Розов свят“ се носи и оглася парка. И всеки мислено запява припева и се слива с безкрайната хармония на песента и на света.
Пролетта се е развихрила в зелените си талази и ни обвиват с копринени мантии, спуснати от короните на дърветата, разстлали са се дъхави килими от здравец и цветя и ни кани на Гергьовден!
След Великден това е празникът на силата и мъжеството, на достойнството и храбростта, това е и милостта, и грижата за безсловесните другари на човека, съпътствали битието му от древността до днес – стадата с овце, агнета, овни, козли, съпроводени от стражеви кучета-помощници в грижата за тая стока…
Това е колкото близо, толкова и далечно.
С очите си виждаме красотата на тая пролет, но със сетивата си сме далече и от стадата и от стоката и от грижата за тях. Тя е възложена на специални хора вече, по места, далеч от полето и гората със сертификати….Днес и празникът е съхранен само в любителските състави, съхраняващи традицията на празника Гергьовден. А ние сме зрители на една атракция, непозната за бита, за живота ни и за светоусещането ни.
Как тържествено звучи ГЕРГЬОВДЕН – богато и красиво! Българско! Изпълня те до последната фибра на сетивата с магията на родното, духовното, магичното…
И така богато и красиво ни го поднесоха творците от НЧ „Св. Климент Охридски 1858 година“ на най-подходящото място – в парк „Александър Стамборийски“ – „Алана“ .Събитието се състоя под красивите зелени корони на вековните чинари, в подножието на монумента на паметника на загиналите за свободата на България, увенчан с композицията „Свети Георги“…Градината грейна от многолюдните участници в красиви фолклорни костюми, изпълни се с песента им, с танца им и зарази множеството с настроението си, изпълнило алеите на парка.
Пяха доайените от Ансамбъла за народни песни и танци „Зорница“, женският и мъжкият хор, пяха солистите на „Розов свят“, играха децата от Детска танцова школа “Зорничка“, Детски танцов състав „Хоротроп“…Със сърце се включиха даже ветераните от танцовия състав, а очарованието на най-малките трогна всички и ни зарази с обаянието си на тези 3 –годишните. На единия юнак му се разви поясът, но това не попречи нито на танца, нито на ритмиката, нито на стъпката….Има надежда! Днес пред всички се родиха новите малки таланти на Ансамбъл Зорница – живи и здрави да са и да се тресе земята, когато заиграят по мегданите и сцените у нас и по света!
Гергьовден е празник в нашата Стара Загора благодарение на тези хора, на песента, на танца, на творчеството им. Дори оркестрантите, сред които имаше именик бяха на поста си. За много години на гайдаря и успех за всички…
Празниците на града ни ще светят под вековните чинари все по-красиво и все по-вълнуващо с песните, с настроението, което създавате и традицията, която съхранявате Вие – творци и радетели на българското от Читалище „Св. Климент Охридски 1858 година“!
А след голямото общо хоро с творците и публиката остава за звучи и всеки да отнася рефрена на песента и на празника:
„Други пътища ще ни повикат,
заедно ще тръгнем,
заедно ще тръгнем,
дойде ли Георгьовден.
И над нас звезди ще се посипят,
мъката ще скрият,
мъката ще скрият,
дойде ли Георгьовден.
Припев: (х3) Ееееее… Свети Георги ще помолим с нас по пътя да върви. Свети Георги тебе молим Ееее…
Дай ни сила с нашта орис пак да се преборим. С нашта орис пак да се преборим.“
Гинка Михайлова
