За изложбата „Васил Бараков и Бараците“ и всички, замесени в нея
В градската Художествена галерия на Стара Загора снощи /4 май 2022 г., четвъртък/ бе открита изложбата „Васил Бараков и Бараците“. Това е поредната изложба, за която съвместно работят 5 галерии – местната, на Сливен, на Ямбол, Казанлък и Бургас. Показана е първо в Сливен, а през месец септември ще гостува в Казанлък – родният град на Васил Бараков, където ще са честванията на 120-тата годишнина от рождението му. Сътрудничеството между 5-тте галерии е дълго и ползотворно, а стремежът е да се привлече и художествената галерия на Велико Търново, която скоро ще гостува с изложба в Стара Загора – разкри в аванс проф.Марин Добрев, директор на Старозагорската художествена галерия.
Увлекателно, темпераментно, с дълбоко вникване и с крайно любопитни подробности проф.Добрев представи тримата автори в изложбата. Не са много случаите в историята на българското изобразително изкуство, когато можем да говорим за ясно обособени творчески групи – приятелството на Васил Бараков, Давид Перец и Златю Бояджиев е тъкмо един от тези редки примери.
Волята на родителите и на тримата е да станат търговци и предприемачи, но младежите, макар и да завършват Търговски гимназии, „страдат” от неутолима жажда към изобразителното изкуство. Тримата стават студенти в Художествената академия и заедно делят радост, нищета, творчески пориви. Освен жаждата им да рисуват, любовта им към пейзажа / в началото/, има още нещо, което е обединително за тримата – „а именно – волята, която в различни обстоятелства тримата демонстрират заедно и поотделно в развитието си. Бараков – след Румънската изложба, Бояджиев – след инсулта, Перец – след всички перипетии и бягства през годините. Волята, която въпреки нелекото художническо битие, ще ги държи изправени и ще ги вдъхновява да рисуват” /цитатът е от материал в сайта https://nula32.bg/barakovoto-zeleno/?fbclid=IwAR1UKdrpEepeNEp78QDPfp2-svgd-OZkSgZjl10UB_zGOCNB_oYfKf92Yjo/.
Това, на което проф.Добрев изтъкна в представянето на изложбата е, че тримата рисуват не просто пейзажи, те рисуват своето усещане за пейзажа, своята емоция. Като пример проф.Добрев специално посочи една изумително нежна и лирична картина на Златю Бояджиев – „Лято” /1946 г./. Когато посетите изложбата, постойте по-дълго пред нея и ще усетите топлината, слънцето, хладината на сянката под дърветата и напечения хоризонт.
А заради картините на Васил Бараков от 1958 г. – „Балчик” и „Мелник” ще ви се прииска с машина на времето да се върнете обратно в онези невинни години, когато няма строителен кич, презастрояване и всякакви архитектурни упражнения и своеволия на настоящето ни.
Началник-отдел „Култура” в Общината Диана Атанасова изрази надежда тази изложба да бъде посетена от повече млади хора – ученици и студенти. Искрено си го пожелавам и аз. Непременно обаче пред младите хора трябва да говори проф.Марин Добрев. Той е толкова начетен и така словесно обаятелен, че тази беседа ще остави траен спомен в младите сърца и мозъци. Удивително е съчетанието от професионализъм и речовитост, каквато има професорът. По дълбокия смисъл на значението на това звание проф.Марин Добрев трябваше отдавна да е Почетен гражданин на Стара Загора. Да, точно той- казанлъчанинът /винаги съм казвала, че Казанлък е интелектуалното предградие на прагматичната Стара Загора!/, който направи толкова много за Галерията на Града на липите, поетите и правите улици. И на само за Галерията, далеч не само за нея.
Проф.Марин Добрев е национално богатство.
Непременно посетете изложбата!
Уляна Кьосева
