Да разпалиш огъня в огнището на духовността

Слънцето бавно и мощно набираше по скалата на термометъра и планинската хладина отстъпваше на наиждащия жарък ден….Чучурите тихо шумоляха на входа и пръските им утоляваха нечия жажда или навяваха така желания хлад…Дворът, ширнал се, подреден и чист, посрещаше гостите на манастира. Едно голямо заглавие ги приканваше под каменната стряха на архондарника да се срещнат с поредната изява на иконописа и иконописците у нас…И както е прието за едно истинско зографско ателие, тук царуваше самовглъбението, творческата суматоха, търсената за подкрепа споделеност и усмивката на подредената майсторска работа…

В периода от 2-и до 7-и август 2021 г. в Бачковската св. Обител се провежда поредната годишна изложба на икони, организирана от Българското иконографско сдружение. 

В изложбата иконографите са подредили икони, в които са използвани злато, сребро, емайл, обков и полускъпоценни камъни. Особен интерес представляват творбите на миниатюрната дърворезба. Тук са последователите на оня монах Рафаил, които с игла чоплят ореха, чемшира и костта, за да вградят изящните миниатюри в кръстове, панагии или миниатюрни икони….прекрасни и неповторими в изработката си… И докато гостите идват, разглеждат, ахкат и се радват на иконите, на творческия процес, на миниатюрите се срещам с участник в това събитие.

За работата на зографите и в частност за своята работа разказва Джанета Русева, член на Сдружението на БИС….но преди това малко информация за това събитие:

„Българското иконографско сдружение (БИС) е организация, която събира автори от различни жанрове в християнското изкуство – иконопис, стенопис, резба, мозайка и др. БИС съществува от 2005 година и се занимава с изследването, практикуването и поддържането на църковните традиции, свързани с християнските изобразителни изкуства.“

„От 15 години БИС организира всяка година свой традиционен събор в Троянския манастир със съпътстваща изложба на членове на сдружението и други участници. От две години съборът се провежда под покрива на новата зала в Бачковската Света Обител. На събора идват гости от чужбина – богослови и иконописци, които споделят своя опит и умения. Иконографите представят различни етапи в изработването на позлата, резба, гравиране, полиране и иконописване.“

За себе си Джанета Русева разказва:“Аз работя като зограф от 10 години. Завършила съм школата в Атина по византийска иконопис. Техниката при изработването на иконата е византийска, при която материалите са дъска, текстил и след това се редуват пластовете грунд. Рецептите за изработването на материалите се пазят от монаси към школата и се предават на школниците-иконописци. Тези рецепти пазят същинската традиция при византийската иконопис. Те са изключително от естествени материали, пигменти, от които се приготвят боите за всеки конкретен случай при работата на иконата. Не се допускат готови форми на пигменти и други съставки.

А духовният подход към зографията, любопитствам аз?

Винаги започвам работа с молитва! Молитвата съпътства работата ми през целия процес и всяка икона е като жива. Тя ме открива, аз да я зографисвам. Тя определя пътя си по нататък и определя къде точно трябва да отиде…В иконописа има труд, знание, молитва и…мистика. Мистиката е непосредствена част от цялостния процес на зографисването …

Колко икони сте зографисали за тези 10 години и за колко време създавате една икона?

Не може да се определи времето. Иконата сама определя за колко време може да бъде създадена…Когато работя, не мога да спра…Работя по 8 – 10 часа. Може би съм нарисувала към 800 – 850 икони за тези десет години. Всяка икона е със собствена биография и сама си избира пътя и мястото къде да е. Зографисването е труд, талант, молитва и мистика…

Всички зографи ли са ученици на византийската школа?

В никакъв случай. Тук има творци, които ползват съвременни материали и това не ги прави по-маловажни или трудът им да е по-малко стойностен. Ние търсим корените на традицията, но ползваме и достоянията в материалите на съвременното изобразително изкуство.

В страни от нас на малка маса са изложени изящни миниатюри, изработени от дърво и кост. Посетителите са струпани и не могат да откъснат очи от тази красота. До тях се е надвесил един резбар, който е потънал в работата си и сякаш не забелязва тези, които със затаен дъх следят действията на финото длето и следващата го игла…Не можах да си поговоря с майстор Пламен Динков, но той успя да ми даде визитката си и да ми покаже профила си във фейсбук. Мисля, че е по-добре да влезете и да разгледате тази красота…Не са се изгубили дирите на майстор Рафаил…Има достойни следовници, които имат таланта, смирението и силите да го следват в дебрите на изяществото и сюжетите на един микро свят, наситен с красота, хармония и боговдъхновение при създаването на съвременни образци на миниатюрната резба, но повече вижте тук:

https://www.facebook.com/PLAMEN-DINKOV-WOODCARVING-345970847843/

И в този момент тихо, ненатрапчиво преминава дядо Игумен, който хем да нагледа работата, хем да се срещне с хората, и да благослови…С достолепната си осанка е като някой пратеник, дошъл да извести, да защити и да насърчи случващото се под стряхата на манастира. Защото духовното зрънце, посято днес, ще трябва да изкласи и да дава многогодишен плод в душата на новия българин – чист, духовен и зрял…Така и трябва да е…

Манастирът е заблестял с реставрираната си красота – подреден, разрастващ се и красив. И бавно започва да заработва тук оная духовна работилница, която през вековете е съхранявала вярата и упованието в Бога. И както някога в древни времена тук боговдъхновени преписвачи, граматици, зографи, певци и резбари, строители и майстори са творили и са поддържали жива вярата и народността, така и сега една мъдра десница неуморно рови в пепелта на изгасналото огнище и разпалва останалите тук- там малки въгленчета, от които постепенно да разгаря пламъче, което да запали огъня на духовността…Това събира днес съвременните творци – зографи и резбари, реставратори и изкуствоведи, които възкресяват забравени техники и преоткриват технологиите на иконописанието… На тези, които да изградят отново липсващата ни духовност…

А в съседната каменна зала тихо и ненатрапчиво се лее гласът на диктора, който представя със средствата на технологиите – на мултимедиен проектор, невероятната приказка за историята на манастира от легендата, през пепелта, до реставрацията на най-ценната утвар, преминала през вековете и стигнала до нас…

Поклонихме се пред чудотворния лик на Божията майка и се помолихме за здраве на нас и на всички от нашия свят. Благодарихме Богу и с неохота поехме към изхода на голямата манастирска порта. Чуруликащите чучури на манастирската чешма ни изпроводиха на добър път, а ние отнесохме благослова на дядо Игумен и радостта от сътвореното тук.

С Божията повеля и закрила да е осветен пътят Ви, Владико Сионие, за да продължите да градите вековната духовна крепост на българското християнско самосъзнание – Бачковската света обител и дори самият храм на българското християнско самосъзнание!

Гинка МИХАЙЛОВА