Симона Тодорова – операта много ти отива!

Да сте забелязали цяло лято група красиви млади момчета и момичета из Стара Загора и че постановките на Операта в Стара Загора се „подмладиха“ с тяхно участие? И че откъм сцената на Операта лъха на свежи гласове и неукротим устрем за представяне?

Цяло лято в града ни работят студентите от класа на Огнян Драганов по артистично майсторство в Националната музикална академия.

С един от младите и талантливи артисти – красивата като от корица на списание Симона Тодорова, ви срещаме днес. А иначе зрителите-познавачи я разпознават от сцената на операта в „Двамата свенливци“ от Нино Рота, тя беше и сред хористите в „Аида“ на Стадиона, „Тоска“ на Античния форум, участник бе в два концерта…не може да не запомниш красивото и лице и огромна коса.

Симона Тодорова е от Бургас, студентка /ще бъде наесен/ в четвърти курс в НМА. Завършила е Музикалното училище в Бургас.

На колко години беше, когато разбра, че ще се занимаваш с оперно пеене?

Бях на 14 години, беше случайно, може би…съдба. Аз кандидатствах в специалността „Поп и джаз пеене“. Обаче на самия ми изпит имаше оперна певица – Ксения Драгостинова, която ме чу и нейната преценка бе, че моят глас е подходящ за оперно пеене и „ще седи“ доста по-добре на такъв тип сцена. Послушах Ксения Драгостинова и не сгреших. Още в първия ми час с нея тя ме спечели с уменията си, с гласа си, с енергията и страстта, с която ни преподаваше.

Увлече ли те операта в Музикалното училище до степен всичко да искаш да знаеш за всяко едно произведение, което изучавате?

Да, когато разучаваш песен или ария, аз се интересувам – защо, откъде, как. Когато изпълняваш една ария или песен на сцена, самият текст носи енергиен заряд и ти трябва да знаеш, най-малкото, за какво пееш и да управляваш емоцията, която предаваш на публиката.

Кога си се чувствала най-емоционално извисена, при изпълнението на коя ария или песен?

Във всяка ария или класическа песен, която съм изпълнявала. Когато съм сама и репетирам, достигам до това състояние да се чувствам извисена, защото операта е много красиво изкуство. И ако човек не влага сърце и душа в него, то няма смисъл да го прави, и бездруго е много трудно и изисква много репетиции и много хъс – когато не ти се получава нещото от първи път, може да не се получи и на десетия, и на петнайстия и на стотния път…Обаче когато го обичаш, ти си готов да го правиш, докато стане.

Коя е любимата ти опера?

„Турандот“ от Джакомо Пучини.

А Принцеса Турандот ли харесваш повече или Лиу?

Принцеса Турандот. Но също така много обичам да изпълнявам италиански канцонети, защото те имат различен енергиен заряд.

А би ли се впуснала да разучиш ролята на Принцеса Турандот?

За мен лично височините не са проблем,но на този етап на моето развитие – все още не /тази професия се учи цял живот/, а аз съм на 22 години. Според мен една оперна певица има своя разцвет на около 30 години. Така че в момента не бих се впуснала да разучавам тази партия, не би било добре за гласа ми, а и не мисля, че имам опита. Вървя смело по пътя си, но не бива да прибързвам с неща, които после биха ми попречили, отколкото да ми помогнат в моето развитие. Оперното изкуство е много трудно, а в момента мога да разчитам и на моите преподаватели в Музикалната академия, денонощно мога да им звънна и питам за всичко, благодарна съм им много!

Кой е твоят преподавател по вокално майсторство в Академията?

Николай Моцов, който е и все още действащ артист, при това прекрасно се справя с професията си, той има много какво да ни даде и ни дава – на всеки един от нас, неговите ученици – внимание, време, съвети…

Той е и много артистичен…

Да, в самия текст и самата музика има много артистизъм, който трябва да се изведе навън.

Но много оперни артисти мислят повече за гласа си, отколкото за артистизма на сцената…

Е,да, говорим за опера, не за драматичен театър. Операта е смесица от много изкуства и оперният артист трябва да развива много качества. И естествено, музиката винаги е на първо място.

В майсторски клас на кой известен оперен певец искаш да участваш?

Много бих искала да участвам в майсторски клас на Калуди Калудов.

Нямаше ли изкушение ти, каквато си красива, да кандидатстваш в НАТФИЗ?

Да,имах. Участвала съм в театрална трупа и то много години и сме правили много представления. Обаче мога и да пея. Завърших музикалното училище с оперно пеене и реших „Защо да не използва И ТОВА мое предимство“, освен актьорското майсторство, което така или иначе успявам да практикувам по някакъв начин /не като на театрална сцена/. Филмите, в които участвам, може би компенсират това мое увлечение.

Интересно, в какви филми се снимаш?

Участвала съм в различни сериали, в един руски имах малко по-важна роля, нали така се почва…

Старозагорското ви лято, на студентите на Огнян Драганов, тази година е много интензивно. Участвахте и в постановки на Операта, имахте и два концерта, интересно ли ти е?

Със сигурност е незабравимо лято, защото ние сме в момента „в кухнята“ наоперата и уча отвсякъде и ми е много трудно. Отвсякъде събирам информация и същевременно съм на много високи обороти, изпълнявайти задълженията си, защото в момента съм на работа. Трябва да бъда на ниво, защото съм в професионална опера, много добра опера.

Студентите имахте 2 много интересни концерта – в библиотеката и в къщата на проф.Минко Балкански в Оряховица, разкажи ми за тях, каква беше публиката им?

Първият концерт, в библиотеката, ни срещна с наши приятели и публика от Стара Загора. А вторият концерт бе пред ученици-участници в лагер-школи там. Бяха много прекрасна публика, защото тези деца са шампиони по математика и физика, което за мен бе много радостно. Беше ни много интересно как те ще реагират на изкуството, което правим. Те са изключително интелигентни, най-вероятно са по-интелигентни и от нас, от мен, примерно, и ни гледаха с много голям интерес и с леко учудване – „Тези какички и батковци как го правят, как се случва?“ Децата бяха много любезни, много мили, хареса им много и на нас много ни хареса, че пяхме пред тях. Много умни деца, те са бъдещето на България, много се радвам, че имаме такива деца!

Забавляваш ли се сега на репетициите на предстоящата Оперетна гала?

Да, забавлявам се. Но се и уморявам също така, защото се пее и танцува едновременно.  Има нужда от свежест и енергия, иначе няма да се случат нещата. Оперетата е предимно за забавление, за артиста е забавление да участва – живо, енергично и емоционално представлентие.

Липсва ли ти морето?

Морето не ми липсва, защото винаги мога да отида при него. Израсла съм в Бургас, успях това лято да се прибера за няколко дни в Бургас, когато имах почивни дни.

Къде виждаш себе си, след като завършиш Академията?

Най-вероятно тук, в Стара Загора, в Операта. Защото ми харесва начина, по който се работи и възможността, която се дава на младите хора. Много е важно това нещо. Много ще се радвам, ако всички опери в България също така дават шанс на младите. Тук е първото място в професионалния ми път и виждам огромен потенциал – и то не само в Операта, но и в града.

Интервю на Уляна Кьосева