Варна доведе лятото и морето в РИМ Стара Загора

На 18 май 2021 г., на четвърто експозиционно ниво на Регионален исторически музей (РИМ) Стара Загора, зам.кметът на Община Стара Загора Милена Желева откри гостуващата изложба „Варна – царицата на Черно море“. Изложбата на Етнографски музей – Варна при РИМ –Варна е посветена на 100 – годишнината от обявяването на Варна за курортен град през 1921 г. Чрез текстове, снимки и оригинални експонати посетителите ще могат да се запознаят с развитието на Варна като модерен европейски курортен център.

„През 2021 г. Варна чества 100 години от обявяването й за курортен- каза специално за Dolap.bg Диана Тодорова – главен уредник на Етнографски музей Варна. – За нас е удоволствие да представим на старозагорци нашата изложба „Варна- царицата на Черно море“. Чрез оригинали и експонати – реплики, богат снимков материал искаме да покажем превръщането на Варна в модерен европейски град, в първия морски курорт на България през първата половина на ХХ век“.

Условно експозицията е разделена на три части: Благоустрояването на града, строежа на новите хотели и почивни домове и летовища. Показано е пристигането на летовниците на варненската гара. Пресъздадена е обстановка на хотелска стая и плажните тоалети – халати и роби и аксесоари на пристигналите дами. Втората тема е морските бани и история на банския костюм.

Най-старите бани във Варна са правени в края на ХІХ век. Това са били специални дървени кабини във формата на четириъгълник, които са разположени на железни релси в морето. Всъщност влизането в морето е било само да се изкъпеш в него, а не толкова да се печеш на слънце.

Дамите са влизали във водата със специални шити ризи или комбинезони. До 1932 г. те са били разделени на мъжки и женски плаж.

Тласък в развитието на Варна е не само при провъзгласяването й за първи морски курорт през 2021 г. а и със строежа и откриването на централните морски бани през 1926 г. Тогава започват да прииждат не само българи от вътрешността на страната, а и чужденци – чехи и румънци.

Във варненското общество дълго време се води полемика как да се ходи на плажа, до колко може да се разголва женското тяло. Оказва се, че варненци са по-консервативни. Модата на банските костюми идва чрез чужденците и от софийския хайлайф, който през летните месеци пребивава на морето особено по време на летуване на царското семейство в Евскиноград.

„Разголването“ става в края на 30-те години. Тогава на мода излизат плажните пижами. Това е специална дреха, която може да се види показана във витрината на изложбата. Показани са видове бански костюми до 60-те години на миналия век.

Последната тема са развлеченията. Едно от най-атрактивните е избиране на царица на плажа. Идеята се ражда от чешки летовници още през 1922 г., но реализацията става след 12 години. За събитието е поканен специален импресарио от Виена, който да проведе международния конкурс за най-красива дама на плажа. Под звуците на оперен оркестър с триумфалния марш от операта „Аида“ на Верди, избрана е еврейката Берта от Цариград. Варненка печели конкурса едва 1939 г. Продължението на конкурса за царица на плажа са конкурсите и до сега за избиране на мис и мисис.

Провеждат се конкурси и за най-красиво дете, за най-хубава пижама, най-хубав бански костюм и пр. За развлечението на летовниците се организират още международни мострени изложби, празници на занаятите, културно-исторически събор и пр. През 1926 г. се слага началото и на летните музикални тържества във Варна, чието продължение днес е „Варненско лято“ . Най-интересни за варненци и гости са били фееричните венециански нощи в морето, където на платформи, облечени в средновековни костюми, оперни певци са изнасяли концерти, звучали в цялата морска градина.

Сред най-атрактивните (според мене) експонати са специално шитите дамски ризи, с които жените са се къпели в морето. Мъжете пък са „чупили стойки“ с черни гащи и мъжки халати…

Всъщност през 1921 г. на митинг кметът Йордан Пекарев обявява Варна за курортен град. През годините след това градът наистина се налага като морска столица, тъй като през лятото тук се събира хайлайфът на България и Европа.

Изложбата може да се разгледа до месец септември т.г.

Откриването на изложбата „Варна – царицата на Черно море“ беше посветено на 18 май – Международен ден на музеите. По този повод бяха връчени свидетелствата за дарение на 15 дарители на РИМ: Николай Нанев Николов, дарил Свидетелство за завършено начално образование на Мария Нанева, учебна 1879/1880 г. ; Рилка Йосифова Иванова, дарила Мраморна плоча с дарителите на дружество „Добрий Самарянин“ – Стара Загора, 28 май1925 г. ; Петя Стоянова Ацинова, дарила поднос, дървен, пирографиран, от началото на ХХ в.; Щилян Василев Кунев, дарил Литография „Членовете на привременната конференция в Цариград, 1876 г.“; Мария Захариева Йонкова, дарила книги от личната библиотека на Костадин Костакиев; Румяна Трифонова Шопова, дарила книгата „Поп Манол, свещеник и поборник“; Иван Александров Мануилов, дарил – снимки и документи, свързани с ФК „Ударник“ – Стара Загора; Васил Николаев Станчев, гр. Стара Загора, дарил – купа „Заслужил треньор на Стара Загора – свободна борба“, връчена на Йовчо Енев; Георги Динков Георгиев, дарил – банкноти и предмети от втората половина на ХХ в.; Борис Георгиев Костов, дарил дърводелски инструментариум, от 30-те год. на ХХ век; Такухи и Гарабед Маникян, дарили комплект сребърни прибори за арменски подправки от начало на ХХ век и арменска дамска чантичка от сребърна тел, от начало на ХХ век; Жечка Колева Вълчева, дарила облекло и вещи от градския бит, ХХ век; Мила Маринова, дарила детски комплект за игра от камъш – маса и столове и кукли от 70-те год. на ХХ век; Златка Петрова, дарила облекло и вещи от традиционния селски бит, от средата на ХХ век ; Елена Тодорова Янкова, дарила сватбени рокли и сватбени аксесоари.

Росица Ранчева