150 г. градът ни с името Стара Загора

През 2021 г. се навършват 150 г. от именуването на град Стара Загора. „Името не е просто превод от турски. То е история, съдба, настояще и бъдеще“. Така историчката Величка Койчева, Почетен гражданин на Стара Загора , завършва очерка си „Железник- Стара Загора“. Той е поместен в книгата й „Възрожденска Стара Загора.

Според нас това е достойно събитие, което заслужава почит, внимание и уважение.

Железник – Стара Загора

Как се ражда името на един град? Как се е родило наименованието Стара Загора?

Знае се, че преди това е бил Берое, Августа Траяна, Верея, Иринополис, Боруй и т.н. Все имена, свързани с една или друга историческа епоха. И ако името на един град е визитната му картичка за света, логично е да се запитаме откъде пък се е взело точно това – Стара Загора. Какво означава? Как се е наложило името над своите предходници.

Когато през 1370 г. османлиите с огън и меч завладяват средновековния български град Боруй, това име повече не се споменава в източниците. Нима градът е престанал да съществува? Не, няма такова нещо, но вместо утвърденото българско име вече като надежден пункт в експанзията на завоевателите, най-вече за документи за прибиране на данъци от поробените, се споменава Загреи Атик Хисар, Загралелия Ескиси, Ескиси Загора. През ХVІІ век трайно се налага Ески Загра. Нищо ново. Сигурна мярка за унищожение на традицията, за прекъсване на връзките с миналото, за заличаване на историческата памет. Поне така е предполагал завоевателят.

А как е изглеждала промяната от гледна точка на поробените българи?

Името Ески Загра се превръща в синоним на робството на унищожението, на разорения бащин дом, на поруганата чест, на отнетата свобода. Ден след ден, година след година, векове. Изглеждало като че ли и българите са свикнали с това име. Но само изглеждало.

В ХVІІІ столетие започват, а през следващото се развиват все по-възходящо онези ренесансови процеси, които означават и разкрепостяване на психиката и съзнанието на средновековния човек, постепенното му превръщане в човек на новото време. Българинът също търси други измерения за себе си като частица от народ със славно минало. Търси пътища за отхвърляне на робството. Защо тогава едно име, тъй опротивяло като самото иго, да не бъде заменено с друго – българско.

Паисий вече е написал малката си книжица, която съдържа големите истини за пробудата на българите, а следовниците му търсят пътеките на българското възземане в настоящето. Ето че в български книжици Василия Априлов, издадена в Русия през 1841 г. се споменава за прохода Сидер ( нищо че погрешно идентифицира със Змейовския). И на него се казва, че е имало някога един древен град наречен Железник. Та не е ли това, мислят си българите, самата Ески Заара?

Има предание, че преди много векове е имало тук стар град и сигурно е той. Кой може да бъде друг, разказват старите хора, че го викали така защото хората му били силни и яки като желязото. Точно така било – силни като желязото! Колко им се искало на дедите ни да бъде именно така?!

Други пък, например Хаджи Господин Славов търсели произхода на името в топлиците – (баните), защото във водата имало желязо. Важното е, че мисълта действала, не била в застой. Връщала се е векове назад в историята, свързвала го е с настоящето но така, че да се подчертае българското.

Можем да си представим как се е носело от уста на уста едно българско име, при това , според тях, със здравен произход. Какво удовлетворение са чувствали противопоставяйки го на Ески Заара – синоним на робството.

В края на 50-те години на ХІХ век Железник триумфално навлиза в обществения живот на българите. Едно име като във фокус отразява зреещите големи процеси в българското общество. Една явна демонстрация на българското национално съзнание. В крайна сметка то е форма на съпротива на законното име, т.е. на реда и порядките на целия държавен строй .

От 1858 г. нататък особено през 60-те години, името железник трайно се настанява във вестници, списания и книги, строителни и надгробни паметници, печати, бележки, лична кореспонденция, навсякъде където може да се демонстрира българското присъствие. Заслужава да се проследи внимателно с каква любов ръката на каменаря го е изчукала върху камъка, за да се улови смисълът, който е вложен в него. Тази изява на българското национално съзнание се усеща и в надписа на откритото през 1860 г. читалище наречено „Железнишко“. В онази заявена гордост, с която неговите жители се наричат железничари. Отваряш което и да е било от нашите периодични издания от това време и веднага там откриваш дописки, кореспонденции, материали, подписани „един железничарин“, „ Люде от „Железник“ съобщават…“, „ Съобщават ни от „Железник“… и т.н.

Българите от Ески Зара не само са се афиширали като железничари, железничани, не само нарекли града си Железник, но те вече търсят и официален път за узаконяване на това име. По явни причини това не могло да стане през поробителската държавна институция. Тогава как?

В началото на 70-те години е времето на апогея на църковната борба. Предстояло е да се свика в Цариград Българският църковен народен събор. Та можело ли да се избере по- подходящ обществен форум от този, който да свърши тази работа? И тук става нещо колкото неочаквано, толкова закономерно. Кандидатурата на Железник просто отпада. Това име, събрало толкова въжделения и възкръснали надежди се оказва изживяно. Не знаем точно кои са били тези родолюбци, но са били хора мислещи нашироко, перспективно. Те излизат с ново предложение. Как смятаме са разсъждавали те? Защо, казвали си, този път българите да не се възползват от стореното от завоевателите преди толкова векове, когато са прекръстили средновековния Боруй?! Със сложеното от тях име, поробителите са признали и древния произход на града – Ески Атик . Във втората част на името Захра, Заагра макар и така променено в чуждия език, се е наместило едно славянско българско име. Та нали Паисий пише, че така се е наричала цяла една българска област от времето на Тервел. А учени -пътешественици, още преди да падне България под османска власт, са назовавали така цялата българска земя.

„И да се знае, че през месец априлия на 1871 г. градът Ески Загра се наименува Стара Загора“ – ще бъде записано в летописа.

Името Стара Загора не е просто превод от турски. То е история, съдба, настояще и бъдеще!

Ст.н.с. Величка КОЙЧЕВА