Свети Атанасий Александрийски е велик застъпник за чистотата на вярата

Св. Атанасий Велики (298-373 г.) е един от гръцките църковни отци, които принадлежат към Александрийската школа. Александрийският епископ е известен като един от най-енергичните противници на арианството. Към 350 г. той е единственият неарийски епископ в източната половина на Римската империя. Традиционно му се приписва изготвянето на Атанасиевския символ на вярата. Като секретар на Александрийския епископ Александър (между 318 и 323 г.)  Св. Атанасий  пише „Житието на Св. Антоний“, което превръща в класически пример за агиографска литература и оказа значително влияние върху разпространението на монашеството в християнския свят.

Св. Атанасий Велики починал на 18 януари 373 година. Погребан е в Александрия, в църквата, построена през 310 г., в която се намират мощите и гроба на евангелист Марко. По ирония на съдбата мощите на двамата светци по различни причини напускат Египет, и по-късно отново са заедно във Венеция и Кайро. 

Мощите на Св. Атанасий Велики остават в Египет до 8-ми век. Предполага се, че пренасянето им от Александрия до Константинопол е по времето на патриарх Герман. Светите мощи били поставени в катедралата Св. София. Има сведения, че през 12-ти век се съхраняват в църквата „Богородица  Перивлепта”, построена през 1034 г. от император Роман III Аргир. След 1204 г. и превземането на Константинопол от кръстоносците, ръката на св. Атанасий Велики е отнесена в манастира „Монте Касино”. Ръката буквално е открадната от кардинал Петър Капуански. Манастирът се намира на около 120 километра югоизточно от Рим. Тук на скалист хълм, западно от град Касино, се намира един от най-старите и най-големи манастири в Европа.

След завладяването на Константинопол от турците, през 16-ти век, мощите на Св. Атанасий са откраднати по съвет на един гръцки епископ. Пренесени са във Венеция в църквата Chiesa di Santa Croce (Giudecca) или църквата на „Светия кръст”. Тя е част от бенедиктински манастир и е разположена на остров Giudecca.

По-късно, през 1806 г., мощите на светеца са прехвърлени в друга венецианска църква „Св. Захарий” /San Zaccaria/. Тази църква се намира в манастир, основан през 9-ти век. Построена е специално за съхранение на мощите на св. Захарий, баща на св. Йоан Кръстител. Светинята е била дарена на град Венеция от византийския император Лъв V.  Храмът и манастирът са били под специалното покровителство на венецианските владетели (дожи) и е бил първата им гробница. Мощите на св. Атанасий Велики се намират вдясно от входа – над олтара на страничния олтар (директно над олтара в мраморен реликварий). Запазени са почти напълно с изключение на главата. И до днес мощите на св. Атанасий Велики се съхраняват в църквата „Св. Захарий, намираща се на едноименния площад, на три минути пеша от двореца на Дожите.

След историческото  посещение на коптския патриарх Шенуда III на 15-ти май 1973 г. пръстът на Атанасий Велики е дарен от папа Павел VI. Поставен е в коптската  катедрала, посветена  на апостол Марк в Кайро /и тук има мощи на евангелиста/. Катедралата впечатлява с внушителните си размери, има капацитет от 5000 места. Построена е през 60-те години на миналия век в Дейл Ел-Аиба Роуейс, квартал Абасия. Друга малка част от реликвата е дарена и пренесена, през 1998 г., в катедралата в Даманхур, град намиращ се между Александрия и Кайро.

Св. Атанасий Велики е един от най-видните застъпници за чистотата на вярата. Голяма е неговата заслуга и за разпространението на монашеството в Европа. Не случайно той е възвеличен още от ранното християнство като “Велики”.

Петко НЕЙЧЕВ