Поетесата Мария Донева пред Dolap.bg:”Коронавирусът ни научи да си мием ръцете“

Прекрасна Мария, повече от месец невидим, но много опасен вирус Ви изолира в дома Ви, както и всички българи и целия свят. Как я карате? С какво се занимавате? Кое или какво най-много Ви липсва?

Дните ми са еднообразни, но това не ми е неприятно. Сутрин пием кафе с майка и татко, после готвя (преоткрих радостта от готвенето и другите домакински занимания – по-приятни са, когато не бързаш), следобед отивам до магазина. Така ми остава изобилие от време, което да запълвам с приятни неща. Говоря по телефона с близките ми, които са далеч. Чета доста повече от преди; слушам музика. Мога да кажа, че това ми харесва.
Лошото е, че е принудително и с неопределен срок, но нямам сили да мисля за лошото. Имам сили да ям грозните, но много вкусни курабийки, които направих.

Какво първо ще направите, когато падне извънредното положение?

Ще отида да прегърна детето си.

Как оценявате духовния климат на нацията ни по време на COVID-19? За какво са опасенията Ви?

Ако правех оценки, бих го оценила точно по същия начин, както преди епидемията. В извънредни условия човек проявява качествата, които е имал и преди това, може би по малко по-ярък начин. Страхливият се плаши, мъдрият мисли няколко стъпки напред, щедрият раздава… Но аз не съм класната на света, че да пиша двойки или шестици. Нямам обективна и пълна информация. Близо до мен има великолепни личности, а по-далечните не ги виждам ясно.

Забелязвате ли нови, добродетели, които избухнаха у българина?

Не. Добродетелите са по-стари от нас и не избухват, поддържат ни тихо и търпеливо да не се удавим в калта.

Как коментирате писаното в социалните мрежи?

Напоследък все по-често се случва да напиша коментар и да го изтрия, без да го публикувам. Това е вид хигиена, да не говоря навсякъде за всичко, особено ако не виждам, че мога да допринеса някак.
Когато седнеш на слънчице пред Дръмс, за час покрай тебе ще минат поне петима-шестима да ти поискат пари. Нямам предвид сервитьорките, на тях, разбира се… Но на всички онези хора, които просят и сигурно са в нужда и беда, няма как да помогна. Затова съм си решила, че ще давам пари на Радостинка. Ако иска да си купи баничка, ако иска да си купи воден пистолет, ако иска – каквото иска. Изслушвам я, похвалвам й новата гривна от „Зрънчо” или каквото си има този ден и винаги й давам парички, ако имам. Ако нямам, не й давам, тя не ми се сърди.
Същото е и с коментарите във фейсбук. Има такива, които кръжат край масата ми с дни, има и приходящи. Ако дам на всички по пет стотинки, няма да ми остане грам мисъл и разум в главата.
Каузата, която ме вдъхновява и вбесява, и по която ще говоря при всяка възможност, е за построяването на Истинска Национална детска болница. Много е унизително това, което се случва, и не зная дали ще успеем да спрем това безумие (прочетете, поинтересувайте се). От това ще пострадат децата и внуците ни и няма кой друг да ги защити, освен нас.

На какво ни учи коронавирусът?

Да си мием ръцете.

Как мислите ще се промени светът ни след пандемията?

Не мисля, че ще се промени.
Хората, които са си отишли, няма да се върнат. Хората, които са загубили близки, ще скърбят. А светът ще се поотръска и ще продължи по пътя си, както преди.

Коронавирусът не провокира ли перото Ви?

Не. Вдъхновяват ме по-едрите земни форми.

Какво е пожеланието Ви за старозагорци?

Бъдете здрави и вдъхновени, търпеливи и усмихнати. По-лесно няма да стане.

Росица Ранчева