Иманярски и фалшиви монети показват в нумизматичен салон на РИМ

„От 2012 г. до сега осми пореден нумизматичен салон открихме в навечерието на Никулден в малката зала на Регионален исторически музей (РИМ) Стара Загора“. Това каза за Dolap.bg д-р по археология Мариана Минкова, главен уредник и завеждащ отдел „Нумизматика“.

„Показваме част от 919 белонови (медни, покрити със сребро) византийски монети. Те са открити с металотърсач от козар – иманяр преди две години в околностите на манастира „Свети Атанасий“ до село Златна ливада. Имало е съдебно дело, след което монетите са предадени на РИМ, тъй като нашият музей е извършил експертизата им. За много кратко време всички монети бяха почистени и реставрирани от специалиста реставратор Нина Турлакова“.

Монетите са от края на ХІІ в. и са сечени от императорите Емануил Първи Комнин и Андроник Първи Комнин. Сечени са с образа на Света Богородица и Христос. При монетите на Емануил Комнин е показан императорът със инсигниите за власт и съответно Богородица, която го коронясва. Другият тип е императорът с атрибутите за власт и Божиата Майка, седнала на престола. Монетите при Андроник изобразяват Богородица права и коронясваща императора. Това са последните сечени византийски монети, след които влизат в обръщение имитациите на латинските монети.

„Иманярските“ монетите са били трезорирани. Фактът, поради който са укрити д-р Минкова свързва със заплахата от кръстоносните нашествия. Кръстоносците тръгват да освобождават Светите земи от сарацините, арабите и мохамеданите. По време на Втория кръстоносен поход 1187 г., Светите места са завладени от сарацините. Водачите на Третия кръстоносен поход Филип ІІ Август – кралят на Франция, Ричард Лъвското сърце – кралят на Англия и императорът на Свещената римска империя Фридрих І Барбароса потеглят на поход. По пътя си минават най-вече през Тракия. Войските на Барбароса ограбват най-напред Филипопол (Пловдив) и през 1189 г. навлизат в град Боруй (днешна Стара Загора) и където презимува. През пролетта се оттеглят като запалват града. Това е първото нашествие на кръстоносците, известно от изворите по време на Третия кръстоносен поход.

За да дойдат от Филипопол в Боруй, войските преминават през чирпанските земи, вероятно през селището Близмос, което се предполага е че било на територията на днешното село Златна ливада. Тъй като монетите са намерени във владенията на манастира, а всеизвестен факт е, че той е най-старият в Европа и е от ІV в., твърде вероятно е това да са укрити пари от монасите.

В изложбата се разказва подробно за Втория и за Четвъртия кръстоносни походи. В Четвъртия кръстоносен поход става битката при Боруй през 1208 г. между цар Борил и кръстоносците, ръководени от Андрю Фландърски. Борил отблъсва кръстоносците, но те по-късно се връщат и разграбват града през 1208 г.

Освен монети от тази находка са показани и около 60 други, получени от военно досъдебно производство от Пловдив, тъй като експертизата отново е дело на нумизмата д-р Мариана Минкова. По същия начин и няколко римски монети от територията на Казанлък, също са предадени в неговия фонд. Има два денара на Каракала, монета на Юлиан ІІ, на тракийски херцонез и др.

Показани са и няколко монети, донесени от граждани. Такава монета е фолис (медно-бронзова) на Север ІІ, открита в землището на село Арнаутито и предадена на музея от Диана Матева. От Арнаутито в РИМ има голяма находка от 3000 монети, която преди това е постъпила във фонда. Много вероятно е и други монети да постъпят от това старозагорско село. Явно там е имало голямо съкровище. Монета на Филип Македонски е намерена в местността „Конак дере“ в село Славянин и е дарена на РИМ от Ганчо Иванов от с. Братя Даскалови. Монета на Никея от ІІІ в., е предадена от Веселин Тилев. Други 6 римски монети на Филип Македонски и Александър Велики са предадени от Иван Калинов от Казанлък.

Представени са монети и от разкопки, направени през лятото на 2019 г. : 3 монети от село Опан; 2 от Старозагорските минерални бани – на Августа Траяна и Деоклециан; няколко монети от Югозападния никропол – на Антонин Пий, на Юлия Домна и Комот; Няколко монети от разкопки на ул. „Пенчо Минев“ в Стара Загора.

В експозицията са показани 11 съвременни фалшификата на антични монети, някои от които доста сполучливи, предоставени от досъдебни производства. Всички са сребърни. Фалшификаторите са стигнали до там, че са направили сребърна монета и на Михаил Палеолог, който въобще не е сякал сребро. От по-редките монети са измайсторени на Енеос – сребърната деобола; на тракийския владетел Меток; много добре е фалшифициран Гордиан ІІ. За съжаление „майсторите“ все още не са хванати.

Освен находката от 919 монети, в РИМ се съхраняват още няколко съкровища – най-голямото в България от 6943 белонови монети; съкровище намерено през 1928 г. при построяване на Халите в Стара Загора – 2600 монети; през 1946 г. при прокопаването на канал зад Халите са намерени 8 кг белонови монети, от които в РИМ са 1944 монети; 8 златни монети от находка в село Съединение, Чирпанско.

Над 30 000 е нумизматичният фонд на Регионален исторически музей Стара Загора.

Росица Ранчева