Проф. Марин Добрев събра в книга живота и творчеството на художника, който говори с морето

Първо монографично издание, посветено на най-големия български маринист Марио Жеков, издаде изкуствоведът проф. д-р Марин Добрев, директор на Художествена галерия Стара Загора. В 150 страници то включва 215 репродукции от периода между 1920 г. и 1955 г., 20 архивни снимки с художника – от ранната му възраст, откриване на изложби, срещи с приятели. Другото е текст. Много от рисунките и живописта му, които са включени в книгата, се показват за първи път. Представени са някои от плакатите на Марио Жеков, за „Балкантурист“, рекламни материали, които той прави, няколко от страниците на негов пътеводител, стенописи и др.

Премиерата на книгата – албум „Марио Жеков“стана на 11 ноември 2019 г. в София, в галерия „Нюанс“.

Проф.д-р Марин Добрев е автор на две мащабни изследвания, събрани в книгите „Художниците на Стара Загора“ и „Художниците на Казанлък“, на монографии за Добри Добрев, за художника Чудомир и др. Под печат е монография за Любен Диманов.

Професор Добрев, каква беше провокацията, за да посветите 20 години за изследване на живота и творчеството на старозагорския художник Марио Жеков?

Години наред ме е измъчвал фактът, че Марио Жеков с живописта си носи една връзка между художник, море и бяло платно, което много рядко се среща в българското изобразително изкуство. И до ден днешен, ние знаем че стотици хиляди хора рисуват морето, но онези, които са го усетили, са на пръстите на едната ми ръка.

Определено Марио Жеков е сред тях. Не случайно ние го наричаме един от най-значимите майстори на морския пейзаж. В същото време ме притесняваше, че нищо не се знае достатъчно това за него. Преди близо 20 години, когато започнах да се занимавам с биографията на този художник, реално имаше буквално 4-5 изречения за него в българската литература. Реших, че този художник трябва да влезе достойно в историята на българското изобразително изкуство. Между впрочем, това е първото изследване, което е правено за Марио Жеков, първата монография за него.

Оказа се, че трябваше да се извърви много дълъг път, защото нямаше никакви данни за него. Оказа се също, че десетки от местата, които той е посещавал, с които е свързана съдбата му, където е правил изложби, а от там и европейската му популярност, не бяха известни. Всичко това трябваше да се събере, да се вкара в онази логика, която го изгражда като маринист. При наличието на много бели петна, това не можеше да се случи.

Другият вариант беше да направя едно-две три есета за Марио Жеков, което всъщност съм правил във времето. Прегледал съм над 3000 негови произведения – живопис, акварели и пр., стотици писма в неговата кореспонденция, материали, които във времето чрез наследниците му, успях да открия.

Макар че желанието ми беше да издам книгата миналата година, за неговата 120-годишнина, реших че има още няколко неща, за които трябваше да намеря точното място в неговото творчество. Така реших, че книгата трябва да излезе тогава, когато съм готов, а не заради нещо формално или не чак до там.

Какви са откритията Ви, професоре, за Марио Жеков?

О, много са, за тях трябва да се направи отделна книга. Но мисля, че в книгата успях да включа всички важни неща още от най-ранните му години, през Франция, Ривиерата, Цариград и Адриатика, Добровник и онова, което последва. Всъщност, още преди Дубровник през 1933/_34 г., благодарение на негов почитател, издател на едно от основните списания в Прага, му прави изложба, за която никой в България на беше писал. А не се и знаеше. Една изложба, която още при откриването й, само да нея вечер, е била посетена повече от 900 човек. Следва втора изложба и почти всичко е откупено.

Реално преди да бъде популярен в България, той вече е известно име и в Чехия, и в Хърватска, и в Унгария, и във Франция. По-късно в годините – пътуванията му до гръцките острови, до Кавала, до Охридското езеро…

Всичко това носи в себе си изграждането на ново отношение, което за мене е много важно, а именно предизвикателството той да улови атмосферата на мига, който го е запленил пред един или друг природен мотив. С други думи не възприемам Марио Жеков като художник, застанал пред някакъв пейзаж, който се опитва да пресъздаде, а по-скоро атмосферата за него. Това между впрочем прави толкова пленителен този художник и обяснява защо толкова много го обичат. Защото той говори с морето. Той намира езика да влезе в същността на природата – на слънцето, на начина по който водата носи своите изпарения или солени пръски…Т.е. търси онези неназовими неща, които наистина го правят художник, който се е сгодил с морето.

Какво научихте за любовта му?

Това е друга тема, от която бягам. Не искам пикантерията да измества художника. Да той е красив, бохема, артистичен, с френски маниери, джентълмен и очевидно е любимец на дамите. Много скандали го съпровождат от тази страна, но в никакъв случай не искам те да изместват художника. За мене всичко останало са човешки дела, които са си лични. Искам хората да възприемат Марио Жеков като човек, който е усетил морето и още повече, успял е да го пресъздаде.

Стара Загора присъства ли по някакъв начин в монографията Ви?

Разбира се. Много от изложбите си Марио първо прави в Стара Загора, след което ги показва на други места.

Кога ще представите монографията си в Стара Загора?

Още не съм решил. Отидох в София, в галерия „Нюанс“ защото преди година време бях дал дума. За мене това е изпълнен дълг към Марио Жеков и към паметта му. Т.е. свършил съм си работата.

Росица Ранчева