Директорът на СУ „Иван Вазов“ Динко Цвятков пред „Dolap.bg”:”Нашата цел е да предизвикаме учениците да открият знанието“

Динко Цвятков е роден през 1974 г. в Стара Загора. Завършва с пълно отличие Механотехникума в Нова Загора и Пловдивския университет, със специалностите „Физика“ и „Математика“. Убеден е, че силата му е в математиката. Започва работа в Стара Загора като учител по математика в Центъра за научно и техническо творчество, после в 10 ОУ „Св. св. Кирил и Методий“, възпитател е в Дома за деца без родителска грижа „Мария Терезия“, от 2002 г е учител на СУ”Иван Вазов“ и от 2018 г., след спечелен конкурс, е директор на същото училище. През 2017-а презентация на негови ученици е сред най-добрите в Европа в седмицата на откритията, която се организира от международната образователна платформа SCIENTIX. Тя обединява ресурси от училища в цяла Европа, а една от седемте й контактни точки е в България – Института по математика и информатика (ИМИ) на БАН, секция „Образование по математика и информатика“. Към ИМИ вазовци поддържат „Виртуален училищен кабинет по математика“. От 2018 г. СУ „Иван Вазов“ е координатор на двугодишен проект “Как да почувстваш математиката?“ по програма Еразъм+.

Господин Цвятков, предстои отбелязване на празника на училището, което ръководите? Кога и как това ще се случи?

Тази година Средно училище „Иван Вазов“ ще отбележи 178-та си годишнина. Традиционно провеждаме „Вазова седмица“ от 25 до 30 ноември . Всеки ден има някакви инициативи – рецитали, четене на произведения на патрона ни, подреждане на изложби с рисунки инспирирани от стихотворения, разкази и романа „Под игото“ на дядо Вазов, спортни състезания и др.

През 1841 г. е създадено първото светско училище в град Стара Загора – едно от първите в страната, носещо името Светиниколско взаимно училище. Негов пряк приемник и наследник е сегашното Средно училище „Иван Вазов”. Спомоществователи тогава са Александър Екзарх, хаджи Господин Славов и даскал Атанас Иванов. Пръв даскал е Атанас Иванов. През 1850 г. е построена и сграда. По време на Руско-турската война 1877/1878 г. градът е опожарен. Не е пожалено и училището. След Освобождението е наложен поголовен данък на старозагорци за построяване на нова сграда. На 25 ноември 1895 старозагорци поздравяват народния поет като му предлагат старозагорското класно училище да носи неговото име. Сам Вазов предлага патронният празник да се чества на 25 ноември, защото на тази дата през 1889 г. за пръв път излиза първата част на „Под игото“. VІ основно училище продължава и до сега да носи името на Свети Никола, на първото в града училище, но наследникът му де факто е „Иван Вазов“. Назад в годините е било Първа мъжка гимназия, Смесена гимназия, само гимназия, Единно средно политехничесто училище (EСПУ) , Средно общообразователно и Средно училище. В първата сграда построена за училището сега се намира Професионалната гимназия по архитектура, строителство и геодезия „Лубор Байер“. Другата е сегашната сграда на ГПЧЕ „Ромен Ролан“. Дори на централния й вход още личи ликът на Иван Вазов. В настоящата сграда, построена отново специално за целта, училището е от 1981 г. През годините са се сменяли сградите и наименованията, но в много неща се запазват традициите.

Кои са традициите?

Да подготвя и изгражда млади, мотивирани личности, които в по-голямата си част успяват да се реализират успешно в България. От годината, в която съм в това училище, т.е. от 17 години, имаме успешно реализирани инженери, лекари, мениджъри на фирми, учители, юристи и т.н. Ако върнем назад страниците на историята на училището ще прочетем имената на велики личности – Васил Левски, поетът-преводач Гео Милев, писателят Димитър Чорбаджийски -Чудомир, оперната певица Анна Томова-Синтова, поетът Веселин Ханчев, писателят Димитър Талев, скулпторът проф. Валентин Старчев, акад. Александър Г.Петров физик, директор на Института по физика на твърдото тяло и др.

От настоящата учебна година се намирате в прекрасна, напълно реновирана сграда, благодарение на Община Стара Загора. С колко и каква материална база разполагате?

СУ “Иван Вазов” е съвременно, модерно училище, отворено към света, към постиженията на човешкия ум, към европейските ценности, като  едновременно с това съхранява духовните традиции на българското училище.

Учениците ни са 820 – от предучилищна възраст до 12-ти клас. Учебните стаи са 62, в т.ч. класни стаи за начална степен, за целодневна организация, кабинети по всички предмети, т.е. всеки учител разполага със самостоятелен кабинет по български език и литература, математика, физика, химия, биология и география, история и т.н., два физкултурни салона -голям и малък и благодарение на добрата комуникация с Общината, при лошо време използваме промеждутъци, когато няма тренировки или състезания в Спортната зала, което е голямо облекчение за учениците. Имаме голям, модерен стол, в който се хранят 440 деца. Общо взето всичко, което правим, е насочено и подчинено на тях. За удобство на родители, ученици и най-вече да получават знания. Това е основната ни цел. Да бъдат мотивирани, да са подготвени, където кандидатстват да успяват и да имат съответно подплатени знания.

Уникално за Вашето средно училище е, че имате специализирана паралелка по софтуер и хардуер . От кога е това?

Със смяната на закона, бившите ни природо-математически паралелки с профил „Информационни технологии“, станаха софтуерни и хардуерни науки. Промени се учебният план, но идеите са същите – да имаме технологично подготвено младо поколение. Такива паралелки сме имали поне от преди 20 години, свързани с компютри. Първият кабинет по информационни технологии е открит в нашето училище като дарение от японци. Нашите кабинети винаги са били модерно оборудвани със средства на училището или с дарения от Търговско-промишлена палата, преди много години.

В момента имаме четири терминални. Това означава, че един сървър управлява много компютри. Четвъртият е чисто нов и предстои да бъде официално открит. Той е за децата от начална степен за компютърно моделиране. Той е с 26 отделни работни места. Т.е. всеки ученик ще разполага със собствено работно място. Другите са аналогични, но с по 15 работни места. Всичко е последна дума на техниката.

Компютърното обучение започва от трети клас.

Какво показва световният модел? От колко годишни, децата могат да се занимават с компютърни науки и знания?

Това, което се наблюдава като тенденция, от последния семинар, на който присъствах през месец март 2019 г. е, че има отлив в Западна Европа от използването на технически услуги. Те бяха им се отдали на 100% , но започнаха да се завръщат, тъй като това води до неграмотност. Колкото повече приложения се използват за улесняване на учебния процес, толкова повече поколението става неграмотно, не четящо, дезинтересирано. По себе си усещам. Когато пиша в Месенджъра или във Вайбър с готовите думи, дори не се замислям дали са правилно изписани или не. Кликваш върху тях и продължаваш.

В нашето училище търсим баланса между технологиите и старите методи, т.е. златната среда .Целта е от една страна децата да са говоримо и писмено грамотни, а от друга – да могат да използват новата технология. Животът не е само технологии. Айнщайн го е казал:“Когато технологиите превземат света, той ще се напълни с идиоти“.

Приемайки тази максима, искаме да намерим баланса , т.е. технологията да бъде в полза на създаването на някакъв готов продукт. Учениците да видят резултата от собствения си труд. Това е нашата основна цел.

И как я постигате?

С различни проекти. Освен два проекта по Еразъм+, имаме групи по интереси. Преди бяха по проект „Успех“, после той прерасна в „Твоят час“ и в момента е заложен в Наредбата за приобщаващо образование. Там се създават групи по интереси, които са с финансиране от Министерство на образованието и науката чрез общините. Имаме 17 такива групи, които са свързани с математическо моделиране, използване на компютърни програми за създаване на разни малки файлчета, да се изследва, да се експериментира с тях. Искаме децата, да видят това, което създават. Ние не гоним успехи на международни олимпиади по математика. Ние целим адекватно развитие, което ще реализира учениците ни на трудовия пазар.
Как предизвиквате интереса на учениците?

Всичко зависи от учителя. Трябва да започнеш да се учиш с децата. Аз така съм правил. Никога не ме е било страх да кажа, че това не зная. Много неща не съм знаел и сме ги учили в движение. И сме търсили оптималния вариант, който да ни доведе до крайния резултат. Те четат, аз чета, събираме се. Учим се взаимно. Само че това става не в часовете, а в извънкласните дейности. Всъщност те доразвиват знанията. Идеята е не да дадем готов модел, който децата да следват, а те да създадат своя модел по който да вървят и който да следват. Ние им даваме началото, краят зависи изцяло от тях. Няма край! Нещата са безгранични. Всеки стига там, докъдето може. Това е нашата цел.

Колегите учители са мотивирани, надъхани и искат да правят нещата. Много съм щастлив, че в училище имаме такъв колектив. Това беше една от основните причини да кандидатствам за директорската длъжност, защото административните ангажименти вземат много повече, отколкото дават. Няма го контактът с учениците, няма я пряката работа, това, което ми доставя удоволствие. Но живот и здраве продължаваме да работим заедно. Те си имат задание, „калъп“, „тертип“ и си работят. Ползваме софтуер по математика. Аз им го показвам , пускат домашни по емейла, проверявам, коментираме.

Колко са специализираните паралелки?

Една след осми клас. Когато започнах работа в СОУ „Иван Вазов“ бях класен на „е“ клас, т.е. през 2002 г. бяха 6 паралелките. Постепенно намаляха и с новия закон остана една. Борбата е да имаме още една, но не на всяка цена. Миналата година, ако имахме две паралелки, сигурно щяха да бъдат запълнени. Нормално е една част от децата след седми клас да напуснат и да продължат напред в други училища. Но има и голяма част, които искат да останат, защото в училището работят много качествени преподаватели, които действително много дават от себе си, за да бъдат научени децата. При нас фиксираната консултация е веднъж седмично, но и колегите и аз, я даваме няколко пъти през седмицата. Т.е. не пестим сили да сме в полза на учениците.

Учениците от тази паралелка са с интензивно изучаване на английски език и в 9-ти клас започват да учат останалите предмети. Осми клас е подготвителен. След това продължават нормално обучение, като в 11 и 12-ти клас започват да специализират с Информационни технологии, Информатика, Програмиране и т.н. Мисля, че в училище имаме базата за развитие и колегите, които могат да ги научат, което е голям плюс за тях. Имаме наши възпитаници, които се занимават с програмиране в известни фирми- английски, ирландски, американски. Последният – Петър Стоянов разкри ирландска фирма в София. Силата му беше във философските науки, а програмирането му беше хоби. Дори записа да изучава богословие, но превърна хобито си в професия. Замина за Ирландия. Доказа се, че е много добър и фирмата му гласува доверие да се установи в България.

Считате ли, че след като завършат средно образование, Вашите ученици ще останат да работят в Стара Загора?

В резултат на проучването, което съм правил за себе си, нашите ученици 50 % остават в града. Работят 2-3 години в Англия и пак се завръщат в Стара Загора. Някои продължават образованието си, други – за да изкарат пари. Виждат, че не могат да забогатеят и се прибират. Те са находчиви. Безработен ученик от „Иван Вазов“ не познавам. Трябва да е изключително мързелив, поне на тези, на които съм преподавал, за да не работи. Всеки си намира работа и е добър в нея.

Тази учебна година ще завършат 42-ма. От тях имаме едно дете със СОП. Останалите са готови работници.

Има ли къде да започнат работа в Стара Загора?

По принцип в България липсва като цяло информация за пазара на труда. Ако направим актуално проучване ще констатираме, че не се знае бизнесът в Стара Загора от какви кадри има нужда. При така нареченото социалистическо планиране преди 30-40 години, това се правеше. През тази година ще направим такова производство, за което ще ни са нужни толкова управленски, толкова на средно ниво и толкова на най-ниско ниво кадри. И това налагаше да се търсят варианти, да се мисли в перспектива. В момента такова нещо няма. Всеки решава, че ще прави някакъв бизнес и започва да се жалва, че няма кадри. Ами няма! И „Фолксваген“ да направим, нямаме работници, за да го захраним, колкото и странно да звучи. В момента в Стара Загора не виждам потенциал, който веднага да заработи. От друга страна кафенетата са пълни с млади хора, които искат да не работят или малко да работят, а да получават много пари. Има дисбаланс . Всеки иска да получава много, а да работи малко.

Сред изброените проекти един международен ми се стори много интересен. Разкажете за него?

„Как да почувстваме математиката?“, на който сме координатори. Като замисъл и идея, този проект тръгна още през 2013 г. Тогава се запознах с Тони Чехларова, Жени Сендова, акад. Киндеров от БАН. Те работеха по проект „Фибуначи“ и немския проект „Sinus transfer“. Това е мащабно проучване в цяла Германия, защо децата дърпат назад в математиката и природните науки. Много аргументиран, правен от университетски преподаватели и учители. Идеята е да направим децата изследователи в класната стая, а не да даваме готови знания и готови модели. Да провокираме децата да откриват знанието. Открият ли знанието, ще могат да открият и други неща. Даването на готови модели превръща младите хора в консуматори. А консуматорското общество се изчерпва. Трябва пак да се върнем в ерата на откритията. Трябва да имаме продукт, който да има предадена стойност.

Германците постигнаха успех, който идва от това, че върнаха нашите забравени кръжоци и старото ТНТМ. В момента образованието в Германия е на ниво 1986/87 г. в България, когато е било много ефективно. Моите връстници от 1974 – 1976 г. са успешни в Германия на базата и образованието, което имат в България. Колкото и да се отрича, то ни е създало като образовани и интелигентни хора, които много бързо преценяваме ситуацията, имаме способността да четем между редовете, за разлика от младите, които не се замислят, и да излизаме много бързо от ситуации. Поне на мене това ми е дало училището.

В проекта „Как да почувстваме математиката?” обобщаваме, заедно с учениците, с които в момента работим, още три европейски проекта : „Маscil“, „Scientix” и „KeyKoMath”. Де факто идеите на нашия проект са идеите от проекта „Маscil“, който беше отличен с висок знак за качество от Европейската комисия. На децата им е интересно, защото виждат как се правят с малки стъпки големи неща.Те осъзнаха, че математиката не е в сборника със задачи, а в живия живот.

Ние сме в партньорство с четири страни – Полша, Румъния и Турция. Ние сме координатори. Проектът стартира през 2018 г. и е до 2020 г. С партньорите от Полша бяхме в Англия на обучение по Коменски за двуезично преподаване на математиката. С Ариана от Румъния се запознахме по линия на Scientix, изключително умна и креативна жена. С Ерган от Турция се запознахме по търсачката за партньори. Изключително сериозни и отговорни хора са. Всичко се случва в движение. Няма -не искам, няма – защо! Идеи обсъждаме и вземаме решения. Финансирането е по Програма Еразъм+. За учителите – това ни е работата, но плюсовете за учениците е, че виждат връстници от други страни, общуват, развиват комуникация помежду си, научават за нови култури, получават нови знания, винаги работят на малки групи в екип, като във всяка група има по един участник от съответната страна, имат възможност за награди. Това е голям плюс за тях. След срещите продължават комуникациите по Месинджър, Туитър…От нашето училище 21 ученици са посетили тези дестинации в Полша, Румъния и Турция. През 2020 г. м. юни ние ще сме домакините и ще финализираме проекта.

От миналата седмица работим по нов проект :“Насилие! Не, благодаря!“ Той е в партньорство със Сърбия и Турция. Проектът основно е за учители- психолози. Целта е да се обсъждат добри практики за преодоляване на агресията в училищата, на проблемното поведение.

Има възможности и трябва да ги използваме. Европа финансира изключително много, но ти трябва аргументирано да го поискаш. Да стане ясно, че тези пари не се дават на вятъра, а отиват за нещо смислено.

Миналата седмица направихме много хубав виртуален урок с Българска академия на науките на тема „Изкуство и математика“ за френския художник Стил Мондриан. При неговото изкуство фигурите са предимно квадрати и правоъгълници и се получават от различно разположени хоризонтално и вертикално линии. Водеща беше проф. Чехларова от БАН, от Институт по информатика и математика. Работим съвместно с БАН.

Идеята е да вървим напред. Да виждат децата, че ученето продължава през целия живот. Трябва постоянно да се усъвършенстваш, да се развиваш. Винаги съм давал примери и с нашия град, с нашите кметове – д-р Евгений Желев -два мандата, сега Живко Тодоров – два мандата…Постоянно работи, а не казва:“Това направих и толкова! Следващите 10 години ще лежа на тези лаври!“ Няма такова нещо. Животът се движи много бързо и ние винаги трябва да бъдем в крак. Давам им пример с един наш възпитани Илиян, който има частен автосервиз. Постоянно е в час с новите технологии, за да може и последния модел в неговия сервиз да бъде качествено ремонтиран. Трябва да има постоянно надграждане на знанията и уменията ни.

Господин Цвятков, Вие сте учител вече 17 години. Променят ли се поколенията, сега по-умни или по-дезинтересирани са?

Учениците винаги са били мързеливи, в това число и аз. На никого не му се учи. Но трябва да се създаде благоприятна среда, в която едно дете да се развива и за това помагат училището и учителят. Когато децата виждат, че нещо се прави, че е насочено към тях, го оценяват. И се радват, когато им се обръща внимание.

Как се мотивират учителите, за да бъдат нахъсени и изпреварващи?

Зависи от учителя. Мотивацията е вътрешна. Няма кой да те мотивира, ако това не го носиш в себе си. Нито хубавите булеварди, нито заплатите, нито авторитета на училището. Ако искаш да ти е чисто, ще пазиш чисто, ако не ти пука – ще живееш в мръсотията. Нещата са простички, ние ги усложняваме.

Аз винаги съм искал да бъда учител. Работил съм така, когато заплатите ни бяха ниски и сега пак така работя – нахъсано, с огромно старание, със стремеж, с жар. Мисля, че това е работещата формула.

Но това, което в момента липсва в България е семейството и ценностите. Няма ли здраво семейство, няма здрава държава. Липсват семейните ценности, връзката между поколенията. В следващите пет години това трябва да ни бъде приоритет – да възвърнем семейството, за да могат децата да живеят в по-добра среда.

Какви са амбициите Ви, господ Цвятков, за следващите години?

СУ „Иван Вазов“ да продължи в посоката си на развитие. Децата да имат извънкласни форми на работа, да спортуват, да се учат, да имат успехи. Това искам, нищо повече. Всеки да си върши работата както трябва. Трудно ще върнем математиката да бъде любим предмет, но се стараем. Ако направим и втора специализирана паралелка, ще бъде голям успех.

За съжаление през последните няколко години нашето училище беше забравено, дори и на картата ни нямаше. От една година се стремя да се появим, защото трудът на колегите ми трябва да бъде показан и да бъде оценен. Ние не сме второ качество училище, а нещата се раждат, когато има конкуренция между училищата. Това е моята философия. Конкуренцията винаги води до качествен продукт. Ние работим в негласно съревнование с всички останали, за да си запазим качествените ученици. Разбира се не на всяка цена. Но е хубаво да знаят, че обучението и реализацията при нас е на по-високо ниво, от колкото в другите гимназии. Те вече го виждат и се гордеят. Аз съм оптимист!

Росица Ранчева