В памет на хаджи Захарий Княжески
На 23 януари се навършват 140 години от смъртта на Захарий Княжески – възрожденски книжовник и дарител. Умира на 23 януари 1877 г. в Русе. По сведения от публикувания във в. Напредък некролог „…погреба се тържествено. На погребението присъстваха мнозина от тукашните българи, както и генералний руский консул, секретарите и другите чиновници от руското консулато в Русчук”.
Някои изследователи го наричат „последният възрожденец”. Може и така да е, защото неговият жизнен път завършва няколко месеца преди Освобождението през 1878 г. Делата или „добрините”, както ги определят неговите съвременници, оставят трайна следа в просветната, училищната и книжовната история. Роден е в нашия край, в с. Пишманя (днешното Княжевско), Старозагорско, и че от 1967 година най-голямата библиотека в Стара Загора носи неговото име.
В завещанието си, съставено приживе през 1871 г., публикувано след смъртта му в издавания в Цариград в. Напредък, бр. 125, 1 април 1877 г., Захарий Княжески разкрива до голяма степен своята личност и занимания. В 13 точки се разпорежда къде и при кого да отидат личното му имущество, събраните книги, донесената от Русия печатница, авторските издания и приходите от недвижимата собственост. Съкровеното му желание е да се „отворят” библиотеки! Библиотеки в училищата, градски библиотеки и една „публична библиотека за вечен спомен и ползувание на българското юношество”. Волята на Захарий е с паричните средства от наеми и продажби да се поддържа девическото училище в Стара Загора и да се подпомагат бедни ученички.
Не една и две са въпросителните около личността на Захарий Княжески – годината на раждане, рожденото място, името! Дали 1810-а или 12-а или 14-а?! А Георги Петров Русески споменава и 1805 година! За място някъде посочват с. Пишманя, а другаде Ески-Загра! Интересна е историята и около името Княжевски или Княжески. В тази връзка е занимателна тезата на историка Георги Вълчев, доцент в Софийския университет: „…все още слабо коментиран от българската хуманитаристика е фактът за съществуването на не един или два случая на „изобретени” биографии в средите на формиращата се по това време българска интелигенция. Примерите в тази посока са многобройни, сред тях Александър Екзарх, Захарий Княжески, Станислав Доспевски… Георги Бенковски”. Какво е добавил или променил Захарий в своята биография и защо? Засега остава без окончателно обяснение.
Животът и дейността на Захарий са обект на редица публикации. За възрожденеца и отделни страни от неговата дейност пишат Георги П. Русески в „Сборец из живота на български поотлични мъже. Книга за учители и народа”, издадена през 1887 г. в Стара Загора, и Иван Шишманов в „Студии из областта на българското възраждане”, София, 1916 г. В своята автобиография, издадена в Стара Загора през 1911 г., Анастасия Тошева разказва спомени за Захарий Княжески и подчертава неговите заслуги за учението ѝ в Русия. По-късно Атанас Илиев в своите „Спомени”, издадени през 1926 г. и Христо Райков, основателят на Старозагорския исторически музей изтъкват неговия принос за развитието на старозагорските училища. Личността и дейността на Княжески отбелязва и Лука Касъров в своя „Енциклопедичен речник”, издаден през 1899 г. В по-ново време изследвания за Захарий Княжески публикуват Стоян Генчев – етнограф, Величка Койчева – историк и Васил Стефанов – медик. Най-пълното сред тях е това на проф. Лиляна Минкова, филолог, работила в Института за литература при БАН. През 2012 г. проф. Минкова издава книгата „Захари Княжески – един от първите”. В труда си представя подробно пътуванията, срещите и дейността му въз основа на писма и документи от архиви и библиотеки в Москва, Санкт Петербург и Киев.
Приносът на Захарий Княжески в развитието на българското Възраждане е разностранен. Той е родоначалник на медицинската литература, един от пионерите на модерното земеделие, изследовател на българския фолклор, с принос в историята и културното развитие на отделни български градове, с големи заслуги за образованието на българските жени, основоположник на библиотечното дело. В цитираното завещание споменава, че е поел ангажимент пред дарителите да се изпратят книги на 70 български училища и че той е успял от 1849 до 1860 година да основе библиотеки в 40.
Целият съзнателен живот на Захарий Княжески е поредица от пътувания, срещи, писане на писма и прошения, грижи за подопечните му младежи и девойки, справяне с трудности от всякакъв характер и разбира все в името на едната цел – просвещение! Останал невръстен без баща, на десет години вече сам се изхранва като грънчар и сапунджия при братята си Тоньо и Йовко и като кандиларин в старозагорската църква „Св. Богородица”. В Стара Загора учи при даскал Дончо, а след това – в Търново и Света гора. От 1832 до 1835 година е учител в Стара Загора. Търсещият му дух го отвежда в Ерусалим, Сирия, Северна Африка, Молдавия, Русия. Най-продължително, дванайсет години, живее в Русе, а най-честите му пътувания са между Стара Загора, Москва, Петербург, Одеса, Цариград. Удивителни са постоянството, настойчивостта, търпението и дипломатичността, с които работи за българската кауза (казано на съвременен език) и успява да осъществи голяма част от „предначертаното”. В статия, отпечатана през 1892 г. Димитър Панайотов, русенец и доверен приятел на Захарий, го характеризира като част от онези „тихи труженици, за които, по наша вина знаем твърде малко. Въпреки че е първият обърнал внимание на възпитанието на жените и първият, който се е грижил за подобрение поминъка на българския селянин”. В Русия Княжески създава трайни познанства и приятелства, които са му полезни за реализиране на родолюбивите намерения. Член е на Одеския литературен кръг, заедно с именитите си съотечественици Добри Чинтулов, Найден Геров, Иван Богоров, Ботьо Петков. Взема дейно участие в поставената пред българската емиграция в Русия просветна програма, начертана от Васил Априлов, за подготовка на учители в новите български училища. Поддържа връзки с организаторите на Браилския бунт, насочен срещу господството на Портата. Като съучастник в пропагандирането на идеите на Георги Раковски, след обиск в квартирата му в Одеса, е оставен на свобода, но под надзора на полицията. След завършване на образованието си, вместо да се върне в България, Захарий остава още година и четири месеца в Русия, за да издейства в Москва и Петербург учебни помагала за българските училища. По това време към името Захарий прибавя Княжески. Получава руско поданство. В Одеса чрез известния историк, археолог и българист Н. Н. Мурзакевич, успява да се свърже с преподавателите по славистика И. И. Срезневски – в Харковския и О. М. Бодянски – в Московския университет. Бодянски от своя страна, го свързва с видни учени, българисти и общественици – историка М. П. Погодин, Н. А. Попов, библиографа В. Л. Ундолски и други. В Москва остава близо три седмици.
От 20 януари 1846 до 20 април 1847 г. Княжески е в Петербург, където постъпва на обучение в синодалната печатница. Подтикнат от обер прокурора на Светия синод граф Н. А. Протасков и началника на канцеларията му К. С. Сербинович, написва изложение до Министерството на народното просвещение и Светия синод „Настоящее состояние православной церкви в Българии и способы к ее утверждению и разпространения” (1846). В заключителната част на ръкописа поставя въпроса за необходимостта от девическо образование в България, от увеличаване на стипендиите в руските учебни заведения за българи, от средствата на руски спомоществователи за откриване на девическо училище в Стара Загора, от съдействие за създаване на печатница в града и от изпращане на учебници и други книги от Русия. Като описва нетърпимото поведение на гръцкото духовенство и нуждата от български владици, предлага богослужението у нас да се води на старобългарски език по български книги, издавани в Русия.
В Русия, заедно с Александър Екзарх, Княжески успява да издейства годишна помощ от 10 хил. рубли за българското образование, 13 правителствени стипендии за подготовката на български младежи и девойки за учители, лекари и акушерки. От Светия синод се снабдява с една печатница с две преси с матрици и различни видове славянски и граждански шрифтове, за да издава в България учебници и книги. Изготвя обширен списък на книги, необходими по негова преценка за българите. На императорския канцлер Блудов представя друг списък с имената на 33 българи, достойни за владици.
Захарий Княжески, заедно с Найден Геров, Александър Екзарх, Натанаил Стоянович и Константин Димитриев, има определена заслуга за снабдяването на българските училища с руски книги. За проф. Иван Шишманов Княжески е не само „един от най-важните посредници между руската и българската литература в 40-те и 50-те години”, но и „умее със своя хумор да покори и най-тежката мизерия, а със своята настойчивост в просителството да изтръгне помощ и от безчувствените”. Според „Записка относно мерките по образованието на славяните в Русия от 1865 г.”, молбата на Княжески е удовлетворена от Министерството на просвещението с подготвяне на учебници за 60 училища в България на стойност 571 рубли. Материалът съдържа сведения за дарени от 1848 до 1851 г. още 913 екземпляра учебници и книги на обща сума 516 рубли. Сред ведомствата, дарители на книги и списания за България, са: Светият синод, Медицинската академия, Типографското депо, Министерството на народното просвещение, Министерството на вътрешните работи, Императорската академия на науките, Духовната академия и други. Повече от 30 пуда (близо 500 кг) книги с различно съдържание Княжески събира от частни лица, наред със старобългарски ръкописи, редки книги, черковни одежди. През 1859 година докарва в Мъглижкия манастир седем волски коли с книги, печатница и букви. Книгите са запечатани в килия до 1874 година, когато архимандрит Калиник дава съгласие за откриването на библиотека. Много от учителите в Казанлъшко ползват това голямо книжовно богатство. След като по-голямата част от библиотеката изгаря по време на Освободителната война през месец юли 1877 година, заедно с печатницата и учебните пособия за земеделското училище, следите от това книжовно наследство остават изгубени завинаги. По време на учението си в Херсонската академия в Одеса, Захарий Княжески издава в Смирна през 1842 година първата книга по медицина на български език „Кореньа на пиянството и каква полза принася на ония, що пият много”.
През 1850 година Княжески съпровожда племенницата си Александра Михайлова и Анастасия Михова (Тошева), за да учат за учителки в Русия и ги настанява в частен пансион в Одеса, със стипендии от Ю. Ф. Самарин. В задължителната им програма включва и бубарството. В писмо до Найден Геров от Одеса Димитър Мутев пише, че „Хаджи Захария Шелковод живее в Ботанический сад и се учи да мотае коприна”. Княжески изучава „свилоточенето” с предварително поставената цел да подобри бубарството в България, като развит по примитивен начин поминък, защото според него „в бубарството е нужен малко капитал, който и сиромахът може лесно да намери”. В село Жуковци край Киев, където има „завод за хранене на буби и за точене на коприна с усавършенствани машини”, Анастасия Тошева превежда от френски език едно ръководство за хранене на буби, което по-късно служи за основа за съставеното от Захарий Княжески „Практическо ръководство за шелководство”(1859) – първата книга по бубарство у нас.
По време на втория си престой в Русия превежда от руски език френския оригинал на книгата „Совети за напразни жени и правила как да постъпват с новородените младенци” (1853).
След завръщането си от Русия през 1857 година, поставя основите на девическото образование в Стара Загора, като открива заедно с Александра Михайлова начално девическо училище при църквата „Св. Богородица”, а Анастасия Тошева – при църквата „Св. Димитър”. През 1858/59 година отпечатва книгата си „Средства за предварвание за заравянето на мнимоумрелите или примрелите человеци” в две издания, превод от руски и сам я разпраща в Сливен, Търговище, Търново, Казанлък, Карнобат, Пазарджик, като посещава и прочутия Узунджовски панаир, за да продава книги и урежда курсове по бубарство.
Светлина върху дейността на Захарий Княжески хвърля и кореспонденцията, запазена в архива на Найден Геров, издаден в два тома през 1911 – 1914 г. Част от писмата представят и една друга, по-емоционална и интимна страна от живота на възрожденеца. В писмо до Найден Геров от септември 1857 г. Захарий моли да се застъпи за него и да осуети годежа на Анастасия Михова, като съобщава, че имат договорка с баща ѝ и с нея да се „вземат”. Наред с другото Княжески пише: „Тъй като аз за това момиче съм похарчил в 8 години за възпитанието му до три хиляди рубли сребърни и 4 годишни трудове…”. Не е запазен отговорът от Найден Геров, но факт е, че Анастасия се омъжва за Тошо Тошев и приема фамилията Тошева, с която е по-известна в историята на българското образование. Може би това разочарование е една от причините Захарий Княжески да не създаде семейство!
Упорство, неуморно постоянство, родолюбие, патриотизъм, грижа за просвещението и образованието на българите, това са все черти, характеризиращи Захарий Княжески! Качества, с които заема достойно място в Пантеона на Българското Възраждане!
Снежана Маринова
