„Селска чест“ и „Делвата“ – опера и балет с внушение на кино

Премиерата на операта „Селска чест“ и на балета „Делвата“ бяха на 28 ноември миналата година. Усетих аз номера на италианците, поставили творбите на сцената на Операта в Стара Загора. И на тримата. На автора на костюмите и сценографията Салваторе Русо и режисьора Игнацио Окипинти най-вече. На диригента не толкова, той не се грижи за „картинката“, но участва в заверата. И двете произведения са като любовни писма към Сицилия – тази сурова и нежна част от Италия. Толкова много е тя вътре в тях и те в нея…
Още на премиерата се завъртя мисълта и завихри усещането, че гледам на кино – и операта, и балета. И двете постановки. На широк екран се развива в цвят „сепия“ /едно уникално ретро/ цялата „Селска чест“ – мъжете,които излизат от църквата, жените, които се мотаят, но целенасочено на площада, децата, всичко, всеки жест… Цветното петно са 3-4 рокли и най-вече роклята на игривата Лола. Само то грее. Има много мека графичност на движещите се хора на фона на един площад пред църква в Сицилия. Много, драматични и красиви близки планове. Такава Мама Лучия! Като статуя на италианската „Мамма мия“! Такава величествена Евдокия Здравкова-Хорозова в ролята!
Кино е и балетът „Делвата“. С неговата пъстрота, главозамайващи цветове. Като анимационен филм обаче. Точно обратното на „Селска чест“. И пак много красиво.
Нямам нищо против „измамата“ да гледам кино в Операта, по този начин! Имам само „За“, много пъти.
Не зная защо, но все ми се струваше в „Селска чест“,че гледам филм на Братя Тавиани. Тяхната Сицилия, от която имам спомени от една черно-бяла лента с много суров епизод, която бях гледала отдавна-отдавна. Два месеца се въртяха ли, въртяха братята и тяхното кино в главата ми, а то е имало защо. Снимка по снимка Интернет ме отведе до филма им „Хаос“ /1984 година/. Ами да, филмът е по 4 новели на разказвача Пирандело, една от които е точно „Делвата“! Край! Всичко се изясни. /Разбира се, че ако поставим някой ден балета „Козият рог“ може да има общо с едноименния филм, че защо не. /
Непременно гледайте „Селска чест“ и „Делвата“ на сцената на Държавна опера-Стара Загора. Не винаги човек може да попадне на филм с такава приказна музика, каквато е музиката на „Селска чест“. И не винаги може да видите балет като най-красив анимационен филм, нарисуван с най-ярките възможни цветове на Земята.
Музиката на „Селска чест“ е извънземна, тя е космическа, вселенска, огромна, недостижима и непостижима. Един час еликсир за сетивата. Концентат. Парфюм. Без право на разреждане. Никакъв намек дори за тоалетна вода. Висша проба есенция. Има няколко места, на които сълзите ти потичат заради музиката, не от ставащото на сцената. Не зная, как се създава такава музика…Предполагам,че в директна връзка с някакви пространства и енергии високо и далече над физическите ни тела. Предполагам.
„Хаос“ (1984) е филм, изграден по разказите на Пирандело. Носител е на 2 награди „Давид на Донатело“ за най-добър продуцент и най-добър сценарий, както и на „Сребърна лента“ за най-добър сценарий на Гилдията на италианските филмови журналисти. Валентина Илкова пише: „Какво е „Хаос“? Четири новели по сюжети на Пирандело, в строгата рамка на пролога и епилога, рамка, която служи не само за композиционното очертаване на границите на разказа и на географското и временното му пространство, но и за своеобразен шифър към прочитането на неговия смисъл и предназначение… Триединството на загадъчното, жестокото и красивото, изглежда, преди всичко занимава авторите не само като философски проблем, но като неизбежна и обичайна житейска ситуация, като първично, изходно състояние на живота“.
„Понякога ни питат защо се занимаваме с кино. Отговорът е – в името на любовта, за да обичаме и да бъдем обичани от хора, които не познаваме и с които вероятно никога няма да се запознаем”, признава Паоло, а Виторио Тавиани добавя: „Киното е моят живот, защото без него щях да бъда само призрак и отношенията ми с другите хора биха се разтворили в мъглата.”
Уляна Кьосева