В небето с автора на ,,Опърничавите”
Забелязал съм, че почти всички успешни хора, независимо с какво се занимават и в коя област, имат свое любимо хоби. Навярно това е най-добрият начин да се откъснеш от ежедневието, от проблемите, от дилемите, които решаваш всеки ден. Това е начин да избягаш, да забравиш думичката ,,трябва” и да избереш другата думичка – ,,искам”. Това е начинът да се заредиш, да започнеш с хъс на следващия ден, още по-съсредоточен заниманията си с нещата, които работиш и които всъщност са ти дали тази прекрасна възможност – да имаш хобито, в което си влюбен и което те зарежда. Хобито, което ти дава рестарт.
…
В един наш предишен разговор с г-н Младен Стоянов, автор на книгата ,,Опърничавите”, по чиято екранизация предстои на 17-ти май 2019 г. премиера на едноименния игрален филм в киносалона на ,,Парадайс мол”, в София, изявих желание да бъда участник в някой от следващите му полети в небето. Да бъда на крилете самолета му, с който той се поздравява с облаците и с вятъра там някъде горе, високо над земята. Бях много приятно изненадан, че той прие желанието ми с директно обещание, че при първа възможност ще го направим. И тази възможност дойде на 17-ти март, в един прекрасен, слънчев, пролетен ден.
Инж. Младен Стоянов е управител и собственик на ,, Бултех 2000”ООД – световен лидер в производството на ултразвукови анализатори за мляко. Управител на фирма, спечелила престижна награда в Конкурса за иновативно предприятие на 2015 година. Човек, който е написал три книги, по едната от които вече е направен филм – ,,Опърничавите”. Човек, който обича операта, изкуството и красотата. Човек, който е загрижен за бъдещето на младежта на България и за образованието й. Не беше никак случайно участието му като основен спонсор на събитието ,, Код: motion” в Стара Загора и като един от лекторите в него. Събитие, състояло се на 16-ти и 17-ти март, 2019 г., в залата на Регионална библиотека ,,Захарий Княжески”, в Стара Загора. Събитие, целящо да ориентира младите хора на града в избора на ,,професия на бъдещето”. Събитие, което предизвика много силен интерес сред учениците и младежите в Града на липите.
…
Вечерта на 16-ти се уговаряме в неделя да летим и в 8:00 часа сутринта съм на линия пред блока. Потегляме към ,,летището”, което се оказва различно от летището на град Стара Загора, отказано за полети на човек като него и на други като него, по някакви необясними причини. Говорим си за нещата, които се случват, за това, което е било и за онова, което не се е случило. И сме съгласни и двамата, че всъщност всичко, което ти се случва или не, е за твое добро. Че нещата, които не са станали, след време са ти показали, че това не е бил твоят път.
Навън, на двора на ,,летището”, ни посреща голям селскостопански самолет, определен като ,,Антоновка” от моя спътник. Самолет, който може би не е чак толкова голям, но е такъв поне в моите очи. В сравнение с ,,бижуто”, което е скрито зад вратите на хангара, на собственото ,,летище” на г-н Стоянов – нива от 10 дка, превърната в летище. За да правиш това, което обичаш. Когато обичаш някого или нещо, няма сила, която може да те спре. Любовта е най-великата сила на този свят. Любовта и страха – това са нещата, които движат всичко и всички. И всеки от нас сам решава какво да избере.
Малкият, бял, спортен самолет е истинско бижу. Огромно удоволствие е да го гледаш и да го докосваш. Изглежда като голяма детска играчка. Теглото му се оказва само 350 кг. След като го изкарваме от хангара, следва задължителният оглед за възможни неизправности и евентуални проблеми по самолета.
Качвам се в малката кабина от дясната страна и съм пристегнат с коланите.
Инструктиран съм какво да правя, ако попаднем в аварийна ситуация, ако случайно на пилота му прилошее и той не е в състояние да приземи самолета. Вече знам как да изгася двигателя и да дръпна лоста на парашута, който ще приземи безпроблемно това ,,бижу”, в случай на авария. Пилотът прочита указанията за провеждане на полета:
– Не, че не ги знам, но това са инструкции, които е хубаво да се спазват.
Придвижваме се до другия край на ,,летището” по земята, за да загрее двигателят и излитаме в обратна на входа посока. По полосата напред пред самолета тичат три скитащи кучета, които са преодолели теленото заграждение на ,,летището” и навярно търсят мишки в територията му.
– Опасно е да не попаднат под перката на самолета, защото ще я счупят – чувам в микрофона.
Кучетата обаче тичат през глава, колкото се може по-далеч от набиращото скорост ,,бижу”, което се отлепя от земята и сградата на хангара остава под краката ни.
Малкият прекрасен самолет се издига послушно нагоре и при определена височина пилотът го установява в хоризонтална посока. Разпитвам за много неща, които са ми безкрайно интересни – до каква височина може да лети, колко гориво харчи на час и какво разстояние изминава за това време, каква е комуникацията с другите самолети в момента във въздуха, как му влияят атмосферните условия и т.н. Времето е прекрасно и самолетът в момента е много стабилен във въздуха.
– Ветровете влияят на големите самолети, та какво да кажем за този. Термиките също, но още е рано, земята още не се е нагряла и термики в момента няма. Времето е много подходящо за летене – задоволява любопитството ми моят спътник.
– В момента летим на 600 м със 180 км в час. Може да лети и доста по-бързо, но сега няма смисъл. До Варна например с него отиваш за около час.
Самолетът скоро преодолява възвишенията на Средна гора и приближаваме стената на яз.Жребчево. Гледката отгоре е въодушевяваща.
От височината, на която летиш, проблемите, които имаш, когато крачиш долу по земята, ти изглеждат много, много малки. Същото е усещането, когато си някъде високо в планината. Там проблемите от ежедневието ти изглеждат толкова прозаични, че дори не се и сещаш за тях. Защото те наистина са такива. Истинските проблеми са други – накъде върви човечеството в момента и какво е бъдещето на нашата планета, например. И какво може да направи всеки от нас, за да има тя бъдеще утре, както и децата ни.
В главата ми изплуват думите на Младен Стоянов, изречени пред младото поколение на събитието ,,Koд: motion” в Стара Загора, предния ден. Неговите думи бяха доста контрастиращи с ентусиазма на младите хора, в аспекта на очакванията, които те могат да имат по отношение на работата в една голяма, чужда фирма, например. Той даде пример със сина си, който е завършил престижен университет в Америка и е бил приет на работа в престижна компания. Не е получил като отговорности това, което е очаквал.
– Големите компании нямат интерес да проникнете в същността на бизнеса им. Те се интересуват от вас като от можещи и способни хора, но до там. Мислете за собствен бизнес. Мислете за решаване на проблем, стоящ пред хората. Такива има много. Намерете решение на проблем, който касае много хора и вашите усилия, способности и труд ще бъдат сто процента възнаградени. Решите ли такъв проблем, вие сте успели. Тогава дори нямате нужда от реклама. Светът сам ще дойде при вас.
Примерът с живота и с бизнеса на човека Младен Стоянов е много показателен в това отношение. Когато започва работата си в посока, в която днес фирмата, която той ръководи, е на второ място в света по продажби ( да, добре прочетохте – в света) и не по негови думи, а по думите на престижна американска компания, на която са платени 2500 долара, за да осъществи това изследване, всички му се смеят и никой не го приема на сериозно.
– Дори инженерите ми се стъписаха – ,,Какво говориш, това са високи технологии, това е невъзможно, няма как да го направим !” – разказва той.
Млекоанализатори – устройства, отчитащи наличието на примеси в млякото – вода, добавки, неща, които са вкарани в него допълнително, за да ,,повишават” количеството и ,,качеството” му.
– На едно събитие, на което присъстваха няколко големи млекопреработвателни фирми в България, им заговорих за това, което сме направили. Това беше преди малко повече от 20 години. Изсмяха ми се. Аз обаче знаех с какво разполагам и…, че те имаха неистова нужда от това устройство. Предложих им да вземат пет уреда и след един месец, всеки, който счита, че няма нужда от него, да ми го върне. Нито един уред не беше върнат след месец. Нещо повече. Оттогава не аз съм този, който търси някой да му продаде нещо. Нас ни търсят без да сме го искали. Дори отказваме заявки, за да сме коректни с хората, към които сме поели ангажимент.
Това е решаването на проблем, за който говори инж. Младен Стоянов. Неговите млекоанализатори сега се продават в над 50 страни в света. Основно в Индия.
– В понеделник пътувам за Мексико и Бразилия по повод установени контакти за разширяване продажбите на нашия продукт в Южна Америка.
Новите разработки на уреда на базата на инфрачервената спектроскопия ще позволят употребата му не само в млекопреработването, но и в много други области.
– Скоро ще можем да проверяваме прехваления скъп зехтин например, до каква степен отговаря на рекламата си и какво е съдържанието му, и не само него – разказва инж. Младен Стоянов.
Прелитаме над черешовата градина на г-н Стоянов в Николаево. От високо се виждат строените като на парад редици на черешовите дръвчета, изпънати по конец, с визия, контрастираща с околността.
– Мисля, че е една от най-модерните в България – чувам думите в слушалките.
Изобщо не се и съмнявам, че е така. Вече не се съмнявам в нито една негова дума. При него думите не са просто хвърлени на вятъра. Имам усещането, че точно тук важи израза – ,,Кажи ,,хоп”, когато вече си скочил!”
Продължаваме разходката над нашата прекрасна българска земя, която ни е направила това, което сме. Която ни дава хляб, подслон, възможности, мечти. Летим над криволичещата Тунджа, която е особено красива от тази височина. Меандрите на реката от въздуха са изключително красиви.
Тесните извивки на реката преминават в широко водно огледало около пресевните на с. Ягода.
Прелитаме над Люляк и Сребърното езеро.
Колко малки изглеждат селата от високо. Изключително малък изглежда дори и Стара Загора.
Сега добивам представа какво представлява например един мегаполисен град като Мексико сити, който дори от въздуха изглежда необятен.
Прелитаме над района на с.Калояновец, където ясно се вижда от въздуха фотоволтаичната електроцентрала, построена от инж. Младен Стоянов върху закупен от него, изоставен парцел в района на селото. Нашата необичайно интересна обиколка е към края си. Предстои ни да се спуснем към ,,летището” около с. Коларово. Много интересно приземяване на много интересно ,,летище”. Самолетът леко докосва земята и съприкосновението с нея разтърсва малкото му тяло. Кацнали сме. Сякаш се събуждам за реалността от унеса на нереален сън.
…
Не знам дали ще ми повярвате, но за мен беше особена чест, удоволствие, пример, огромна радост и благодарност този ,,полет” в света на един човек, който не се е отказал, който е вървял напред, без да се страхува, без да се съмнява, без да престане да си вярва. Хора, като него могат да ви ,,качат в небето”. Да ви накарат да мечтаете и да преследвате мечтите си. Каква нужда има в момента България и всеки един от нас от такива хора. От подобни примери, които да ти кажат, че няма невъзможни неща. Че трябва да си вярваш, да не се отказваш, да си упорит, непримирим, луд, но да не спираш да мечтаеш. И, че си заслужава не само да мечтаеш, но и да преследваш докрай мечтата си. Че можеш да си ти, да отстояваш себе си и да не спираш да вървиш напред.
Към мечтите! И можеш да успееш!
Автор: Христо Рашев