Приказка за ароматите и магията на Коледа от Дарина Такова и Мила

Живяла, живее и още на този бял свят една великолепна жена с едно име по рождение и с много имена на сцената, откъдето цял свят видял дарбата и. Имала жената великолепна дъщеря, дом с много прозорци, много котки и всякакви красоти в кухнята, в която също била нейната втора сцена за изява и достигане на кулинарни висоти.
Отворела ли уста, великолепната жена можела с пеенето си да те заведе в незнайни страни. А с говоренето – да те порази на място. Ако поиска. Защото езикът й бил точен и думите – на място. (Това не се случва често в днешно време в тази страна – хем да го мислиш, хем да го казваш право в очите. Обикновено тук езикът ни е даден, за да заблуждаваме другите, и себе си също – бележки мои, на разказвача).
Та така, великолепната жена, изпяла на сцената кралици и принцеси, се казва Дарина Такова, именита наша оперна певица, един от най-сладкодумните хора, които познавам. Прекрасно говори и пише! Тя е най-чудесният събеседник, който мога да си пожелая да имам преди, по време, след Коледа и по всяко време на годината. Всъщност разговаряме трите, като умно и интелигентно допълва Мила Михова, дъщеря на Дарина, самата тя талантлива, млада оперна певица. И млада дама с остър ум, талант на разказвач и модерна красота. 

На какво ухае домът ви на Коледа?
На какво ли не, на вкусни неща най-вече. Нали знаеш колко сме развихрени в кухнята. Обичаме ароматите и те са наистина най-концентрирани около Коледа. Цялата къща става като параклис, палим ароматни свещи. И започва Голямото Готвене…
Имаш ли любими подправки?
Разбира се! Аз съм Мастер в Аюрведичната кухня, изучавах нейните тайни дълги месеци в три нива на обучение. Силно ме привлича цялата философия и начинът на живот аюрведа. Специално в кухнята използвам активно всички подправки. Не мога да понасям кориандър и обожавам шафрана. За мен шафранът е по-ценен от златото. Използвам го за някои специални неща и за една изключителна лешниково-шафранова торта (рецептата за тортата е тук http://yoli-www.blogspot.bg/2009/10/blog-post.html). Веднага след шафрана се нарежда индийското орехче, също много специална подправка, която много обичам.
Имаш ли спомен за самотна Коледа?
Идва ми наум една смешна Коледа в Берлин с Мила, бяхме самички в един апартамент. Нямахме типичните продукти да си направим ястия за Бъдни вечер, на който празник особено много държим. И останахме вкъщи със следната вечеря: боб от консерва, който сложихме в съдинка от йенско стъкло на печката да се стопли и тя се пукна. Изобщо менюто беше много смешно, какво имаше още? (Пържени картофи – добавя Мила). Ах, да, пържени картофи. Но не мога да кажа, че е била самотна, нямам такава Коледа. И когато съм била извън България, винаги съм се организирала така, че празниците да бъдат почетени както трябва – в пълния им блясък.
Ще разкажа и за една велика Коледа, когато поканих семейство на мои приятели в Рим. Тогава правех там „Дон Жуан“ с Дзефирели и целите декември и януари бях на репетиции. Та пристигнаха при мен освен Милето и тогавашният ми партньор, приятелското семейство, че и котката в клетка. Те донесоха огромна кутия с тиквеник, мини бидонче с кисело зеле, всички възможни сухи чушки, подправки и т.н., така че ние направихме Бъдни вечер както трябва. За другия ден бях намерила някаква уникална еко-био десеткилограмова пуйка и я приготвихме за Коледа.
Сещам се веднага за Лондон, където бях през декември и ние не само, че си купихме елха и то огромна от пазара на Ковънт Гардън, но и купихме невероятни играчки. Оттам започна една от множеството ми страсти – да купувам отвсякъде, където съм по света – коледни играчки за елха. Всяка година това е голям, важен за нас ритуал – купуваме истинска елха, която е почти три метра висока, а с украсата си може да конкурира и най-големия магазин за Коледни украси. Бъдни вечер, Коледа за нас са празници във всеки смисъл на думата – с всичко, което се случва навън и вътре в нас. Святи във всяко едно отношение. Коледа е центърът за мен и моето семейство. А и аз съм родена близо – на 27 декември и се получава един безкраен низ от празници, които посрещаме както трябва.
Защо Ванкувър е най-интересното място в света, където си била (споменаваш го само в едно интервю)?

Да, продължавам да твърдя че Ванкувър е най-интересното място, на което съм била. Всякъде другаде можеш да бъдеш, във Ванкувър ми се струваше невероятно да попаднеш. Това е друг свят. Имаше една статистика за най-добрите градове за живеене в света и той винаги е в първите места, заедно с Виена и Цюрих. Там има специална природа, специален климат. Ванкувър е интересно място, където вторият официален език е кантонският китайски. Аз мислех, че ще се оправя по някакъв начин с френски, защото моят английски остава голям вакуум в живота ми (мога да се мобилизирам и да го науча, но не го знам). Ванкувър бе единственото място за мен, където изпаднах в трудност –нито френски, нито италиански, само английски или кантонски китайски. Но поканиха една възрастна госпожа италианка, която ми помогна, беше през цялото време с мен. Толкова много разходки, толкова много природа и красота. Особено поглеждайки града от високите етажи на хотела ми, с огромни френски прозорци, все едно губиш опорна точка, защото заставаш и виждаш цял един град с невероятни светлини в краката си. Ако имаш страх от височини, може леко да се замаеш. Да, Ванкувър е специално, наистина много специално място.
Като си говорим за празници и магията им, да те попитам – има ли в някоя от оперните сцени по света особено красива магия, която веднага си усетила, още със стъпването?

Има грандиозни сцени, на най-големите оперни театри по света. За голям мой късмет и щастие съм стъпвала на всички тях и съм пяла. Не съм пяла само във Виена. Не мога да кажа, че навсякъде съм усетила магия, някои от тях стоят стерилно, други грандиозно – може да се възхищаваш от обема, от мащаба, от размера, или от самия факт, че си стигнал до тази сцена. Но мисля, че все пак Миланската „Ла Скала“ остава театърът, в който изпитваш едно, как да го нарека (Страхопочитание, казва Мила). Да, страхопочитание! Театър, който има магия, омая и вълшебство е „Ла Фениче“ във Венеция, уникално красив, той е като една луксозна бонбониера със страхотна акустика. И така… Тези театри, типичните италиански театри са красиви. Не обичам театри от типа аудиториум, колкото и да са гигантски. Дори тези, които съм виждала в Япония или в Сеул в Корея, където бях преди няколко години. С изключителния ум на азиатците – така е изчислена акустиката, че наистина може да се говори за кристална акустика. Но все пак мен не ме грабват тези театри. Мога да кажа „Уау“ и толкоз, до там. Магията на италианските театри е в онзи плюш, в кадифето, в позлатата, в рисунките, и не на последно място в акустиката и невероятния им престиж.

Интервю на Уляна Кьосева
Продължава на 27 декември