На Сирни заговезни прости и поискай прошка

10 март 2019 г. Българската православна църква определя като Неделя Сиропустна или Сирни заговезни. Това е празник на всеобщото опрощение, на възстановяването на човешката взаимност и уважение. От стари времена прошката е сред великите символи на човешкия морал и благородство, защото само човекът с дълбок вътрешен мир може искрено да прости и да поиска прошка!

Църквата призовава на този ден вярващите да пречистят душите си, да изпълнят с мир и любов сърцата си, за да посрещнат възкръсналия Христос. Сирни заговезни поставя началото на най-продължителния пост през годината, дни на въздържание и смирение.

Празникът се нарича още Поклади и Прошка. В Неделя Сиропустна прошка си вземат млади от стари, децата от родителите, младоженци от кумове – целувайки ръка те изричат: „Прощавай…, мале, тате“. „Господ да прощава, простен да си!“ – е задължителният отговор.

В някои български селища на този ден казват: „простено – прости!“, т. е. „аз ти прощавам и ти ми прости“. Защото и в Библията е казано, че който не прости прегрешенията на ближния си, и Бог няма да му прости безбройните прегрешения, с които всеки ден го прогневяваме.

От житейската си практика зная, че прошка иска по-мъдрият, по-умният, по-достойният човек. Това е катарзис, пречистване, освобождаване от греховете и грешките, независимо от възрастта.

На Сирни заговезни цялото семейство се събира на трапезата. Тя е особено богата на млечни продукти, яйца и риба. Приготвят се също баница със сирене, варени яйца, варено жито, халва с ядки. Веселието по време на вечерта е най-голямо по време на т.нар. хамкане на халва, парче сирене или сварено яйце. На червен конец се завързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце. Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки член от семейството, главно децата, се опитва да хване халвата или яйцето с уста. Който успее, ще бъде жив и здрав през цялата година.

В старозагорските села попуплярен е и обичаят хвърляне на стрели (бутурници). Всеки ерген изстрелва с примитивно направен лък запалена стрела в двора на момата, която харесва. Обикновено това продължава до късна нощ на Заговезни. Семейството на момата стои будно, за да гаси, ако трябва, пламъците. В това време момата събира стрелите. Колкото са повече, толкова тя е по-горда пред дружките си, защото е по-харесвана. В днешните села, където моми не останаха, хората хвърлят бутурници за здраве и веселба.

Обичаят хората да се маскират по Заговезни датира още от Средновековието и дори много преди това, като у нас е разпространен само в някои краища. Маските трябва да прогонят злите духове, които бродят между хората, карнавалът символизира победата на светлината над мрака, т. е. настъпването на пролетта и края на зимата. Повод да се организира домашен празник карнавал, повод за веселие и за обща трапеза.

От заранта на 11 март 2019 г. е началото на Великия пост. В продължение на три дни здравите и вярващите християни в името на Господа Бога тримирят, т.е. не приемат никаква храна, а някъде и вода. На третия ден, отиват в църква, пречистяват се, пият светена вода и се захранват с прясно омесена содена и прекъдена питка, част от която раздават на близките за здраве.

До Великден, който тази година е на 28 април, не се приема никаква храна от животински произход и никакъв алкохол. Едно е изключението – на Благовещение – 25 март, когато се разрешава консумация на риба.

Благи манджи и леки пости!

Dolap.bg