Пещера,тролей и люлка в Гарга Дере – Родопите

В пещерата “Голубовица” са бистрите сълзи на Родопа. Четирима хубави момци от Клуб по спелеология и екстремен туризъм “Мурсалица“ професионално, с топлота и загриженост ни екипираха и заведоха с лодки до сърцето на най-чистата чистота в “младата” / на 1,5 милиона години/ пещера.
След с.Смилян и преди известната пещера “Ухловица” се вижда вдясно на пътя дървена беседка, указваща местността “Гарга дере”. Оттам младежите-водачи ни поемат към “Голубовица”. На входа на пещерата ни екипират. Идва и водачът ни от клуба и той веднага създава усещането за “Учителя” на групата, за човека от друго измерение.
Със задължителната здрава екипировка газим из най-чистата вода, която на моменти стига до кръста. След 100 метра се качваме по един и с водач, на две гумени лодки. Полегнали назад и плътно до лодката, преминаваме сводове, които опират почти в лицата. “Можете да скриете лицето, но с дланите нагоре-да не боли, ако се охлузите” – казва Гошо и се смее,че позата в лодката е Родопска Камасутра. Лодките се оставят вързани до малко езерце и се продължава още малко повече от 300 метра до края на пещерата. Оттам нататък има поне 4-5 километра, но непроучени. През малките сводове не може да се гмурне никой,без да има риск за живота. До преди 2 години момчетата са водили туристи само до първия свод, постепенно си купуват повече екипи и двете гумени лодки. Така сега в пещерата може да влезе група от максимум 13 човека. Връщането е по същия път, но вече си лек, безтегловен и безформен. Защото няма страх.
Възторжено, тялото ти потегля да се връща, без да знае, че пътят минава през “планинския тролей”. Че от дъно и сводове, трябва много бързо да се настрои за летене – 20 метра над р.Есенна и 45 метра спускане по дължина на алпийско въже /съврзащо двата ската на Гарга дере/ – естествено, сме внимателно завързани от момчетата. Вече познаваме четвъртия – смел казанлъчанин, който през топлото време е тук, а зиме преподава сноуборд в планинските курорти. Спускат ни един по един – за секунди летеж, лекота, лекокрилост, лудост, лечебно ликуване.Оставям най-големия си страх /от високото/ в Родопите и съм щастлива от това. Не искам да го оставя на бетонното чудовище Аспарухов мост, Варна. Тук съм сигурна, че страхът ми ще е добре. Разделям се с него в мир.
Следобед в останалото време може да се посети пещерата “Ухловица”-невероятна като форма, пещера-процеп /дълга 460 м/, виещи се пътеки –общо 45 тона желязо за тях, пренасяно по стръмните баири от жителите на с.Могилица, които се трудят над 2000 часа и общо 3 години /от 1981 до 8 септември 1984 г, когато благоустроената пещера е открита. Три години, за да се измоли прошка от планината, че железата по снагата и са, за да видят повече хора шеметната хубост на недрата и.
Вечерта добрите родопчани от селата Смилян и Могилица могат да ви приютят в квартири на съвсем сносни цени и да ви нахранят в селските механи с огромни като количество и вкусни манджи. И навсякъде сега мирише на бор, на пушек от горени дърва, на смола и …есен.
На втория ден сбогуването с тези приказни места започва от мъглата над горите на Смилян в прозореца ни. Между селата Смилян и Кошница на пътя е табелата за “Алпийска люлка”. По стръмната поляна, вляво от храста по средата, е табелата за проходната пещера “Калето”. До нея се стига пак по стръмна пътека. Двама от четиримата Ангели на Родопите ни чакат /пак след уговорка и само за нас/ – да ни залюлеят на “алпийска люлка” или “пандюл” на родопски. Завързани здраво, с каски и изстреляни от височина 40 метра от каменния свод на пещерата напред /към 30 метра/. Отвисоко се вижда долината на р.Арда, планината, пътя, пътеките, пролуките, пъстротата и пълнотата на идващата зряла есен. Красиво е и отвън и отвътре в душата, спокойно, равно и леко. Няма страх, няма тревога. Родопа бди…
Люлеенето напред и назад над планината е невъобразимо усещане. То не е адреналин, не е екстремно, то е Гергьовска люлка-радост от живота, радост от мига, отиване и завръщане. И високо, високо…Викаш силно “Сбогом!” – на планината, но и на страха, самонадлъгването, самонадеяността, себичността, самотата. Защото, зареян – ти става хубаво и мило да се поздравиш със самия себе си!

Изпитал, изоставил страха и изумен: Уляна Кьосева