Да, Знанието прави Силата!

Добро утро, скъпи хора,
Харесвам този ден – денят на Свети Климент Охридски, празникът на моя Университет, на Софийския университет! Спомням си вълненията по отбелязването му, цветята пред паметника, близо до централната сграда, тържествата в аулата, стъклописите, миризмата на нещо мъдро, вечно, достолепно, статуите на братята Георгиеви пред сградата, таванът, в който снимахме филм, библиотеката на Историческия факултет, където бях на първата си и последна, ако може да се нарече „бригада”…Колко дълго мога да изброявам, се хващам в това утро и докато пиша…Да, спомените вече са достатъчно много, за да бъдат цяла върволица. Имаше дух и устрем в онези години. Сега е по-практично, по-кротко, по…плитко. Времената тогава бяха бурни и студентите бяха и обществено активни. Както се полага на всяка младост, но сегашната е по-различна. Харесвам я и такава-практична, прилича на времето си, няма как да е извън времето. Действителността трябва да се владее от хора с разум, уравновесени. Те и такива революции биха правили, без разместване на планини и пластове, а с действия под тях, невидими и рационални.
Интересно е, че днешният празник ми спомня съдържанието на студентството, а 8 декември – веселието му, забавата, удоволствието на младостта. Все остават минути днес да се сетя за Братята Георгиеви и тяхното дарителство – какъв само жест за размерите на тази малка и събуждаща се след дългите години мрак държавица! Къде ги сега такива жестове? Не че няма, има, макар не и в такива размери. И пак трогват. Всяка трошица добро трогва. Не знам, дали сме готови за огромните жестове, може би не съвсем. Но то и жестовете приличат на времето си, както и хората. Както споменахме вече…
Та така в днешния хубав ден и светъл празник…Спомени за бившите студенти и вълнения за настоящите, реч на Ректора, която все търся из Интернет да прочета в днешния ден. И винаги си отбелязвам, всяка година, дали ме е развълнувала и защо. Имаше празници с особено пламенна реч, духовна, но и остра, актуална. Смътно си спомням, но съм отбелязвала това. Защото в дни като днешния народа се заслушва в пламенните и мъдри думи на умните си хора. В дни като днешния те трябва да си дават сметка за това и да говорят така, че да възпламеняват – и умовете на студентите, и тези на обикновените хора, случайно реещи се из Интернет.
А къде по-умни хора от тези, работещи в най-стария университет на тази малка, но будна държавица на Балканите?!
И така, честит празник Софийски университет, студенти и преподаватели! И честит празник на всички българи, защото това е първата Алма Матер за Родината ни. И нека денят бъде особено духовен, с млад дух и с достолепие в същото време. И да повика два разкошни и спокойни почивни дни, за отмора и съзерцание!
Приятен ден и поздрави от Синоптичната служба на 8-я етаж!