Д-р Богдана Димитрова: “Прекланям се пред живота и делото на митрополит Панкратий“

На 14 декември 2018 г. се навършват 92 години от рождението на блаженопочиващия митрополит Панкратий, Почетен гражданин на Стара Загора. По този повод за dolap.bg е чест и удоволствие и с благодарност да помести спомените на д-р Богдана Димитрова за дядо Панкратий, с когото съвместно е работила и общувала в дейността си на председател на Общинския съвет на община Стара Загора, мандат 1995-1999 г.

Припомних си този период, защото дядо Панкратий беше изключително активен участник в обществения живот на Стара Загора и остави трайни следи във всичко, до което се докосваше в своята всеотдайна дейност.

Първият ми ярък спомен за митрополита бе в навечерието на изборите за Велико народно събрание през 1990 г. Като кандидат за народен представител от 155 мъглижки едномандатен район, бе участник в обществена дискусия, която се проведе в Радио Стара Загора. Тъй като присъствах там, не само чух убедителното му слово, но и видях негова светлост в цялото му достолепие.

С типичното за него достолепие и готовност, той подкрепи със силата на вярата усилията на лекарите, които създадоха Университетската болница (УБ)-една дългогодишна мечта. Дядо Панкратий благославяше откриването на всяка нова клиника на УБ през цялата 1995 г. (клиниките се отваряха в различни периоди, след завършване на съответния ремонт и обзавеждане). На семейната здравна служба в кв.”Железник”, която беше първа в страната и за която Министерството на здравеопазването направи филм, Митрополит Панкратий подари библия, която и до днес те свято пазят.

Познавам този период изключително добре, защото оглавявах екипа, който създаваше Университетска болница и бях заместник-директор на същата. Официалното откриване на Университетската поликлиника на 27 ноември 1997 г., в присъствието на вицепрезидента на Република България Тодор Кавалджиев, на министъра на здравеопазването, депутати, преподаватели и граждани, бе благословено от митрополит Панкратий и Търновския митрополит Григорий. Двамата изпълниха църковния ритуал, което направи събитието още по-вълнуващо.

Гостувала съм два пъти в Митрополията – веднъж за консултация по повод на една икона, завещана от баба ми (която беше искрено религиозна и предаде своето чувство на внуците си), вторият път за рожден ден на Митрополита, на който поднесохме с кмета проф. Цанко Яблански картина от старозагорски художник. Митрополит Панкратий беше изключително любезен домакин, а разговорът с него интересен и запомнящ се. На една от тези срещи той сподели колко трудна е била финасовата издръжка на Българската православна църква след 1944 г. Когато светите отци отнесли въпроса до Министерския съвет първото отечественофронтовско правителство начело с Георги Димитров взело решение цялата църковна утвар (свещи и пр.) да се произвежда само от кооперации на църквата, за да се осигурят по този начин повече средства за църковна дейност, което дало своя резултат.

Особено ярък за мен е споменът от гостуването ни с кмета проф. Яблански в дома на Митрополит Панкратий на 14 декември 1995 г. – неговият рожден ден. След отслужване на празнична литургия в катедралния храм „Свети Димитър” бяхме поканени заедно с митрополитите Неофит, Инокентий, Дометиан, Григорий и Йосиф. С тях той току що се бе върнал от заседание на Светия синод в София,където официално се бе разделил с алтернативния синод. Обедът в дома му бе съобразен с коледните пости, беше вкусен и разнообразен и не пречеше на доброто настроение, което остроумно и приятно се поддържаше от дядо Панкратий. Дойде момент, в който той се обърна към своите гости и каза: „А сега пейте!” Оказа се, че при пътуването от София до Стара Загора, митрополитите, които имаха много красиви гласове, са пеели през цялото време, (предимно народни песни). Сега всички гости имахме възможност да ги чуем и да изпитаме удоволствието от вдъхновеното им изпълнение.

Запомнила съм и редица негови слова по различни поводи, които той произнасяше вдъхновено и убедително.

На 3 март 1997 г. – Националният ни празник, в един студен и снежен ден, пред Общината, където бе издигната трибуна, а площадът бе пълен с военнослужащи и граждани, Митрополит Панкратий произнесе вълнуващо слово посветено на празника и в памет на българските опълченци и руските войни, дали живота си за нашата свобода.

Погребението на Митрополит Панкратий, през м. юли 1998 г., в присъствието на българския патриарх Максим, бе израз на голямата почит на старозагорци, изпълнили до краен предел църквата и църковния двор, както и тяхната признателност към своя архиерей, когото те обичаха и уважаваха.

През 1999 г. Общинският съвет прие направеното от мен предложение да се наименува улица на името на Митрополит Панкратий. Надделя становището това да бъде алеята, която отива до митрополитския дом. Мисля, че с това решение Общинският съвет даде своя принос за увековечаване на неговата свята памет.

Ритуалът по наименуването се извърши на 20 май 1999 г. с участие на митрополит Неофит, сега светейши български патриарх, в присъствието на много граждани.