Думички за събуждане в Деня на българския художник

Добро утро, приятели
Това определено е моето време, зимното часово време. В 6 часа е светло, душата се събужда лекокрило, в 7 е светло и улучвам чашата с кафе с лекота. В 8 мога да тръгна на работа, с лекота, но не е нужно чак толкова рано…Културният живот се буди по-късно и остава до по-късно вечер.
Като започна с Деня на будителите този ноември и продължава с хубави и духовни празници. Знаете ли, че днес е Денят на българския художник? Днес е Денят на българския художник. „Отбелязва се в деня на църковния празник на Св. Пимен Зографски. За покровител на българските художници е обявен през ноември 1993 г. по идея на сдружението за възраждане на Софийското Светогорие „Св. Пимен Зографски“. Празнува се от художниците иконописци и реставратори. Според легендата, рожденото му име е Павел и след като разпродал имуществото си се замонашил на Атон. Там е получил името Пимен, но когато станал 55-годишен Св. Георги му се явява и му поръчва да се върне при народа си като духовен водач. Св. Пимен Зографски е български монах от манастира „Св. Георги Зограф“ на Атон, зограф и книжовник, живял в края на ХVI век. Рисувал е стенописи и икони”.
Колко хубаво…Вчера бях за има-няма 15 минути в Художествената галерия и ми беше така хубаво и приятно. От кола отвън разтоварваха изложба. Тук ще можем да видим скоро картини на Мърквичка, да, открива се на 8 ноември изложбата. А вътре е тихо, картинно, спокойно. Толкова спокойно, че терапевтично. Затова хората на различна възраст започват курсове по рисуване или да свирят на инструмент. За да останат насаме със себе си и …четката или инструмента. И да съберат счупените частици от себе си, ако са възрастни хора. А ако са деца – да излеят тази радост от живота, която напира от цялото им същество. Когато попораснат – да укротяват бесовете. Когато още повече пораснат – да „покриват” с ноти или цветове сълзите и разочарованията. Затова е то творчеството.
Картината му далеч не е толкова романтична, защото се иска много труд и усилия, непрекъснати упражнения, това едно на ръка. Трайното е, че оставаш за цял живот жива струна, много чувствителен и раним човек. Не можеш нито с книгата с нотите, нито с картините, нито с тренираното тяло на балерина да спреш грубостта, подлостта, тъпотията на живота. Те преминават в разните им изяви право през теб, удрят те като вятър, тялото и душата ги боли…Мисля че затова уважаемите съвременни родители не насърчават много заниманията с изкуство на децата си, а ги влачат по спортни дейности. Да се закалят за този суров живот!
Само че животът е и за едните и за другите…Няма как да има само от единия вид. Кой ще изрисува църквите, в които ще се молим?!
Светъл, чист и благодатен да е днешният ден, честит празник на българските художници! В тази красива и благодатна есен този четвъртък е ден за красота и наслаждение.
Поздрави от Синоптичната служба на 8-я етаж!