Образът на стара Европа в опушеното огледало

Здравейте, приятели!
Зимното часово време е милостиво и е светло, а е рано. Имам да изпълнявам обещание и да ви пиша за класическата Европа, в която бяхме съвсем скоро и съвсем за малко и върху която още размишлявам.
Дестинацията е Кьолн, Германия. Тя е „оцветена” положително емоционално, защото там учи детето ми. Няма как да не я харесвам, щом го е приютила вече 3 години. Така отговарям на въпроса „Хареса ли ми?”.
Милионен град, стълпотворение от хора и раси. Преобладаващо мнозинство на араби от расите. Тук-таме погледът си „отпочива” върху някоя немска физиономия. Какво е станало със света за толкова малко време напоследък? Континентите се сливат, а държавите се преместват толкова бързо. Къде да търсим отделните държави, като са толкова разнородни вече?
Вероятно немците /не че ги мисля много/ са си изработили вътрешни механизми за недопускане „там,където трябва” на придошлите в държавата им. Сигурна съм. Те имат за всичко правила и начин за действие. Засега са ги впрегнали в икономиката, която работи с пълна пара.
Корабите, превозващи гориво от рафинериите край брега на р.Рейн се движат по реката непрекъснато, сякаш е водна магистрала. /Такова нещо няма на тихия син Дунав край Белград, където в реката е пълно безвремие/. Товарните влакове в Германия летят един след друг и то с космическа скорост. Всичко работи и бърза нанякъде или за някъде. В почивните дни яде,пие и се весели. И пак така здраво, както и работи. Не съм чувала стадион за 50 000 души у нас да е пълен, защото играе местният отбор. В Кьолн беше пълен. Нито че няма билети за филхармонията за вечерен концерт в събота. В Кьолн нямаше билети. Музеите преливаха от хора, пазарите, парковете, навсякъде…В близкото замъче на 30 минути път с железницата – кохорти от туристи за извънградска разходка в почивните дни.
Така се отморява – интензивно. Обратното действие на натягането на пружината през седмицата.
Класическата Европа е хубава, старинна, поддържана откъдето и да я погледнеш – отвисоко, отблизо, отдалеч, отвътре. Не ми предизвиква хвалебствия, не. Тя е прекалено неидентична за моя вкус. Вече. Не е Европа на нациите и народите. Стана Европа на преселенията. А такава още не мога да я възприема.
Може би е и от годините и от количеството възприета информация. Едно време разнообразието на раси ми харесваше, блъсканиците в големия град също. Сега не. Но и защото нещо не ми се струва редна и чиста тази работа с преселенията. Най-красивото място в Кьолн е един сутрешен парк край реката – с плаж, тишина, зеленина и велоалеи. С разхождащи се местни хора от квартала, който изглежда богат и е с красиви къщи. Хората си говорят тихо и културно, а децата приличат на възрастни в малък размер – не издават високи звуци, гледат и разговарят културно. Аха, това е за мен класическата Европа. На хора, които знаят, каква цена са платили, за да достигнат и да имат тази култура и света наоколо.
Как е въздиган Кьолн от разрушенията разказва черно-бял албум, който продаваха до Катедралата и снимките бяха също уголемени и изложени като пана. Преди 70 години е имало останки на сгради и разрушени мостове. Всичко е събрано и вдигнато наново. Мислех си за 27-те години разруха у нас, за затворените и нарязани за отпадъци заводи…Да, човешкият гениий е велик и в съграждането, и в разрушаването.
Вероятно децата ни като учат в чужбините, се учат и на съграждане – повече, отколкото на разрушаване. Сигурно тези, които се върнат, ще продължат и ще прилагат наученото и тук. Надяваме се всички.
Поздрави и хубава седмица желае от сърце Синоптичната служба на 8-я етаж!
/очаквайте повече снимки скоро в пътепис-че/