„Пинокио“ в Операта – за умни деца И възрастни

Препоръчано

На сцената една свещ догаря, но не загасва…Има книги – огромни, прави, полегнали. Отваряща се и затваряща Вълшебна книга. Подвързани с кожа и със златни надписи книги. Шахматна дъска с фигури. Почти всичко, което отличава Четящия човек-този, който философите наричат Мислеща тръстика.
Това е сценографията на „Пинокио” – най-новата постановка за деца на Държавна опера-Стара Загора. Режисьорът Денис Иванов държи на добавянето „за деца И възрастни”. То наистина е важно. Колко много прилича Татко Карло на типичния български родител – и палтото си от гърба ще смъкне, за да купи Буквар, да изучи чедото си. Колко много прилича Пинокио на съвременното българско дете –нетърпеливо да се сдобие…с пари, естествено. /Да не мислите, че със знание./. Но стигащо бързо до истините в живота, само и единствено- с опит и пробване, и грешки. С нищо друго. Хубаво щеше да е-да взема знание от книгите и от хората, но не е…Всяко дете следва пътя си и своите уроци по пътя.
Постановката „Пинокио” е весела, забавна, красива е, приказна е, земна е, съвременна е. Само на 25 години, едно леко пораснало момче /Денис Иванов/ разказва за света на един приказен герой по един много мил начин – визуален, но и скрит/ пищен, но и скромен/ песенен, но словесен…
За по-малко от месец време, докато подготвяше „Пинокио”, Денис междувременно скрои и уши и чисто нови костюми, пришива им пайети, състарява палта, прави корони и шапки…Успя да завихри всички в Операта около себе си с отдаденост. И със светлата енергия на Приказката, която беше изключително подготвен да разкаже на зрителите.
За втори път от началото на този сезон стана Магията на сцената – от сценичен работник Христо Иванов се подготвяше тайно и упорито певчески за солист в постановката и беше чудесен в образа си на Съдията. Дойчин Первазов „удари“ едни извивки като Веско Маринов и заслужи овациите на децата и госпожите. Лисицата /първо излизане в самостоятелна роля на сцена/ Мария Колева бе абсолютно гадничка и подличка. За Пинокио – Яна Стефанова- какво да кажем? Истински Пинокио, както беше миналата година истински Макс в „Макс и Мориц”. Лошият Мистър Монти /Евгений Арабаджиев/ – готин. Татко Карло /Любомир Петков/ – готов за истински дядо, каквато и роля скоро ще играе в живота, не на сцената. Поздравления и за всички участници в премиерата !
Със сигурност някой от малките зрители ще се е сетил, че у дома си има такава старинна книга, каквато видя на сцената. И ще я е разгърнал с любопитство. Завиждаме му благородно – приключенията в света на книгите винаги са магични!
/през месец декември „Пинокио” ще гостува и в детска градина, и в МОЛ Галерия , и на други места-където вече го очакват/