Душата на „Богородична стъпка“ улови Емил Енчев

В първия ден от 13-то издание на Националния фолклорен тракийски събор „Богородична стъпка“, който се провежда на 25 и 26 август 2018 г. на Старозагорските минерални бани, системният администратор на Радио Стара Загора и върл фотограф инж. Емил Енчев направи над 150 прекрасни снимки, част от които постна във Фейсбук. Това е поводът да разговарям с него за страстта му да запечатва в обектива на фотоапарата си лица, събития, природа и всевъзможни красоти, а сетне щедро да ги предоставя за радост, възхита и поука на общността ни.

Господин Енчев, какво Ви направи най-силно впечатление на уникалния народен събор „Богородична стъпка“?

Заболя ме, че малко деца и младежи участваха като изпълнители на това чудесно събитие. Много, много млади хора имаше като публика, но не бяха в народни носии. Поне присъстваха, гледаха, пълниха си очите и сърцата. И това е нещо. Може би – първи стъпки към сцените през следващите години.

От кога залюбихте фотографията?

От дете и се оказва завинаги. Обичам да снимам природа, цветя и всякакви животинки, сезони, хора, събития. Хората с народните носии са ми особена слабост, защото все по-рядко ги виждаме. Трябва да има такива прекрасни форуми, какъвто е „Богородична стъпка“, за да ги видим. А хубаво е да присъстват навсякъде, по всяко време и на всеки празник. Това променя човека, самочувствието му, начина на мислене и поведение.

Миналата година бях на събора в Жеравна, откъдето се върнах с над 4000 снимки. Жеравна се превърна в най-показателното място, където се събират хиляди хора, обединени от народната носия, народната музика, танците, обредите и обичаите и в крайна сметка от неувяхващия ни народен дух.

През 2017 г. получихте награда от конкурса за православна фотография. За кои снимки?

Вие от Редколегията на dolap.bg, ме провокирахте да участвам в „Цветовете на православието“ и взех една от наградите. Три снимки участваха в публикацията на изключително луксозното издание: Първата е от Йордановден, когато Старозагорският митрополит Киприан хвърля кръста на момчетата в езерото; втората беше от реставрацията на църквицата „Св. Теодор Тирон“ в Аязмото; Третата беше пак от църква.

Вашият фотографски талант стана особено популярен с документирането на Джаз форум Стара Загора, мисля от първото му и всички следващи издания.

Да, това е друго огромно удоволствие и слабост, още повече че участвам в екипа на неговото организиране още от идеята. Снежана Маринова от Регионална библиотека „Захарий Княжески“ ме покани. Направих логото на форума, след това сайта му и след това, някак по естествен начин започнах да го снимам. Допреди две години снимахме заедно с Иван Хаджийски, лека му пръст на братлето ми. Сега снимам сам. Това е друга тръпка, защото там се радвам на всичко, което виждам около сцената – изключително много деца, млади хора, семейства, стотици старозагорци, стотици гости от цялата страна, вече и от чужбина. Всяка година ставаме все повече. В първата година пред сцената бяхме стотина човека, а сега са неизброими. Джазът е друга музика, друга, по-висока култура, която видно вече владее масово Стара Загора.

Всъщност Вие служебно правите репортажна фотография, което е свързано с работата Ви в Радио Стара Загора. В този смисъл, освен звукорежисьор сте и фотодокументалист.

Когато има интересни добри или лоши събития, заедно с колегите се опитваме да ги отразяваме максимално коректно и истински. Снимките се използват за поддържане на сайта на Радиото. Вече всички медии, притежават по още една – електронна медия. Уебсайтът е нещо изключително сериозно и привлича вниманието на публиката. При радиото минава новината и кой чул, кой не чул, тя се връща и остава. Тази новина трябва да се илюстрира. В общи линии хората много обичат да получават простичко информацията. Снимката е идеалният начин за това.

Имате ли представа колко хиляди снимки сте направили през годините?

О, не зная и никой не може да го каже. Десетки, а може би стотици хиляди. В това число всички властимащи на различно ниво са заставали пред обектива ми: партийни и държавни ръководители, бизнесмени, търговци, гости от страната и чужбина, артисти, художници и кой ли още не. Най-обичам да снимам джаз музикантите, защото те носят свободата на джаза. Идват с отворени сърца, а Стара Загора е място, което грабва сърцата. Някои от тях остават запленени за цял живот, някои се връщат повторно, с други станахме приятели и продължаваме да си пишем. Изпращам им снимки от Стара Загора, които те харесват и ми споделят, че градът ни и неговите хора са невероятни.

Когато влезеш в непосредствен контакт с отделен човек, тогава става магията. През студиото на Радио Стара Загора минават стотици хора – по-известни и по-неизвестни. Имаш един миг – 30-40 секунди, в който трябва да си свършиш работата. Понякога се получава този контакт, понякога – не. То си личи от снимките.

Има ли Ваши снимки, които след публикация са променили по някакъв начин определени събития?

Десетки са примерите. Съвсем пресен е случаят с протестите на хората от 11 села против започването на добива на варовик. От мястото на събитието направихме репортаж от протеста. Тъй като се твърдеше и доказваше с документи, че мястото, което хората защитаваха не е гора, а саморастлици и храсти, заедно с колегите се качихме горе, за да видим за какво става въпрос. Оказа се красива, спокойна, огромна вековна гора в сърцето на Средна гора. Снимките, които направих, комбинирани с протестите, предизвикаха невероятен ефект. Видяха ги и реагираха хиляди хора. Мисля, че и ние помогнахме за добрия изход.

През настоящата година, нашият народен представител от ПП ГЕРБ Радостин Танев обяви конкурс на тема „Аз обичам Стара Загора“. От началото на м. септември 2018 г., конкурсът ще има второто си издание. Вие с каква снимка ще участвате? Какво най-много обичате от Стара Загора?

Като трето поколение старозагорец, Стара Загора ми е първа и последна обич, най-голямата тръпка, радост, гордост и надежда. Тя си ми е в душата. Всичко в нея обичам и снимам. Участвах в този конкурс и две от моите снимки се класираха. Обичам я и денем и нощем. Обичам я през всичките четири сезона. Обичам да снимам хора и събития. Да не говорим за Аязмото, което е в сърцето ми. Използвам всяка свободна минута, да взема кучето и да се докосна до светая светих на нашия град. Въпреки че го познавам много добре, невероятно удоволствие е да откривам все нови и нови негови красоти. Т.е. най-любимото ми място е Аязмото.

През дългата Ви фотографска практика снимали ли сте куриози?

Куриози – десетки, някои дори ме е срам да изрека. Вчера например, на „Богородична стъпка“ „хванах“ един образ, който естествено не съм публикувал. Един голям и хубав българин, със затъкнати в силяха пищови и ножове, беше вдигнал наздравица с кенче „Загорка“. От една страна това е отвсякъде реклама на нашата пивоварна, но от друга е в разрез с автентичния му костюм и излъчване. Да не говорим, че много облечени с народни носии, бяха навирили телефони и вайбъри. Това е нормално, но някак не ме кефи.

Кой е любимият Ви сезон?

Пролетта, разбира се.

Любимото часово време за снимки?

Сутрин между 7:00 и 9:00 ч.

Кога ще направите самостоятелна изложба? Dolap.bg, на който за радост сте част от екипа, Ви предлага да я организира?

О, не зная! Не съм готов! Изложбата е нещо много сериозно и отговорно. Вероятно ще стане, когато му дойде времето!

Интервюто взе Росица Ранчева