Денис Иванов пред Долап.бг – „Екзюпери сме „ние“, а Малкият принц е нашето вътрешно „Аз“

На 27 септември 2018 г. в 19:00 часа завесата на сцената на Старозагорската опера ще се отвори и зрителите – малки и големи – ще ахнат пред визията и музиката на един прекрасен спектакъл, който за първи път се поставя в страната ни. Мюзикълът за деца и възрастни „Малкият принц“ от проф. Александър Йосифов ще оживее с декорите, костюмите и режисурата на Денис Иванов. Младият и изключително талантлив режисьор получи преди време правата на това последно произведението на маестро Йосифов лично от него. По-рано Денис постави с изключителен успех „Пинокио“ от проф. Георги Костов, който гостува на много сцени в страната и винаги бе посрещан с възторг от детската публика. Можем да изброим още постановки на високо ниво на Денис Иванов, които се помнят: поредицата „Опера в куфар“ – „Сватбата на Фигаро“ от В. А. Моцарт и „Вълшебната флейта“ от В. А. Моцарт (режисура, костюми и декори), костюмите за детския мюзикъл „Едно лято в едно блато“, костюми и декори за балета „Лебедово езеро“ от П. И. Чайковски, костюмите на главните герои в операта „Набуко“ от Дж. Верди, поставена на стадион „Берое“ тази година на 8 юли. От новата учебна година Денис Иванов ще учи „Сценография за музикален театър” за магистърска степен при проф. Светослав Кокалов в Националната художествена академия.

Разговорът с Денис за предстоящата премиера на „Малкият принц“ тръгва от срещата му с проф. Александър Йосифов през 2016 г., когато за първи път младият режисьор получава нотите на това заглавие.

Оживя ли тогава мигновено музиката пред теб, когато разгърна нотите на „Малкият принц“?

Това беше паметна за мен вечер с проф. Йосифов в дома му, в която му показвах снимки и запис на неговия „Пинокио“ в моя режисура, декори и костюми. Аз затова бях отишъл. Още когато той ми каза, че е написал „Малкият принц“  се сетих, че в детството ми четяха много приказки, а и от тази книга също, но че не помня много от нея, само няколко кадъра. Казах си: „Като си тръгна, първата ми работа ще е да  намеря книжката и да я изчета“. Няма да забравя тази среща. Целия ден валеше много силен дъжд, беше април, беше късно вечерта, беше тъмно, прохладно, толкова хубаво. Булевард „Цариградско шосе“ беше още мокър. Проф. Йосифов живееше до хотел „Плиска“, а  аз до Софийския университет и след срещата ни извървях пеша целия този път и просто летях от щастие. Започнах да си измислям какви ли не работи, как ще поставя „Малкият принц“ – размисли като първа реакция… Прибрах се вкъщи, отворих клавира, разгледах го и  да, веднага почнах да мисля сериозно как ще го адаптирам в мой спектакъл.

Има ли в „Малкият принц“ мелодия, която се помни и запява лесно, както е в другите произведения на проф. Йосифов?

И тук има няколко много хубави песнички. Детският мюзикъл „Малкият принц“ е написан  преди три години. Музиката е модерна, съвременна, звучи много романтично  и е много интересна!

През 2016 г. целият свят отбеляза 60 години от излизането на книгата на Екзюпери „Малкият принц“, през 2020 г. ще отбележим 120 години от рождението на писателя. Назад през годините се направиха десетки игрални, анимационни и всякакви версии на „Малкият принц“. С какво твоята постановка ще грабне децата?

Има наистина много силни и прекрасни филми и мюзикъли, даже и една опера от английски автор. Аз харесвам филма от 1974 г. Според мен, всички те са правени за възрастни и  следват историята абсолютно едно към едно. Аз имах много сложната задача да адаптирам една безумно трудна тема, която е нещо като необятно философско есе за детска публика така, че да й бъде интересно. Много е трудно! Дори и за някои възрастни историята в „Малкият принц“ остава непонятна. Моята постановка ще бъде разбираема, близка и въздействаща и за детска публика, и за възрастните в салона. Постарал съм се да „приближа“ образите максимално до днешната нравствена система – безумието на днешните хора е абсолютно актуално. Тъжно е, че още през 1944 г. Екзюпери се е сблъскал с тези проблеми, които присъстват в книгата. А ги има и днес.

Какво незабелязано откри в редовете? Така пишеш в своето режисьорско описание – че ще търсиш незабелязаното?

Аз съм абсолютно сигурен, че никога няма да се сблъскам с по-трудна работа, каквато и постановка да направя. С каквото и да се сблъскам занапред – „Малкият принц“ ще остане най-трудното произведение, което съм правил в живота си. Задачата е много трудна. Дори наизуст да познаваш текста, при всяко ново прочитане откриваш нещо ново и нещо, което не си очаквал, че можеш да срещнеш. Трудно ми беше и защото, когато работих върху спектакъла,  много често си сменях идеята, сменях окончателното решение. Безкрайността на темата дава много мисли и много разсъждения, но в същото време ти „забранява“ да се спреш на едно конкретно решение, защото е отворена тема, не е изчерпана и няма точка в нея.

„Добротата, която ще спаси света“ ли е основната тема, както на всички жизнеутвърждаващи произведения?

Главната тема е разговорът на човека с неговото вътрешно аз. Това за мен е драматургичната идея за спектакъла. Екзюпери сме „ние“, а Малкият принц е нашето вътрешно „аз“. Темата е за този постоянен диалог и спор – между мен и моето вътрешно аз.

Как представяш на сцената този любим на милиони хора по света откъс с това, какво е любовта, откъса с лисицата, думите й за опитомяването?

В постановката ми героите са редуцирани. Лисицата не фигурира като персонаж. Нейните качества притежава Змията – тя е по-интересния персонаж, тя е и убиецът на Малкият принц. А и чисто сценично Змията стои много по-ефектно от Лисица. В епизода с този диалог за опитомяването най-поразителното е, че Екзюпери е успял в съвсем кратки изречения да каже много точно всички истини за живота и те са поднесени толкова хубаво!  Ще видите на 27 септември, Змията е многоефектна, на децата ще им е много интересно. Тя е направена огромна, като кобра и Малкият принц до нея е една малка фигурка. Имам удоволствието да имам Маргарита Йовчева в тази роля – тя има много качества като драматична актриса. Това е за нея първа драматична роля.

Споделяш в режисьорското си описание за неразбирането и чувството за самота у Малкият принц, но все пак представлението ще бъде ведро, нали?

Държа да се получи следната магия – възрастните в салона да виждат на сцената едно, а децата да виждат друго. Сигурен съм, че ще го постигнем. Възрастните ще видят една сюжетна линия, а децата – съвсем друга. Това го прибавям към качествата на спектакъла. Макар че Малкият принц умира, Розата умира, Консуело и Екзюпери също, децата ще видят друго… Тъжният край ще бъде един невероятен хепиенд за тях.

А кое ще ги грабне визуално? Казваш, че си направил костюми и декор условни. В стил „Междузвездни войни“ ли ще бъдат?

Да, малко в този стил. Цялата постановка е много модерна. Обожавам стила „модерн“ и „Малкият принц“ позволява този стил. Декорът представлява една Вселена, пустиня от звезди. Направих костюмите много красиви, това не е характерно за  цялата естетика на „Малкият принц“. Ще се повторя, но ако „Малкият принц“ се постави на сцената така, както е написан, ще бъде много скучно. Предавайки на героите приказни качества, правейки ги малко ала Уолт Дисни – те са с костюми, прекалено красиви за тази тема, но на фона на семплия декор се съчетават много добре. А самият Малък Принц – той не е дете и е малък, защото се чувства малък в цялата Вселена – със своето незнание, с  липсата на приятели, липса на жизнен опит… Малък е, защото живее на една малка планета, а коя е тя? Планетата на Малкият Принц и на всеки един от героите – това е нашата клетка, в която живеем, нашата малка стаичка, в която сме се заключили и смятаме, че сме сигурни и спокойни там. А всъщност не е така.

Външността на Малкият Принц в спектакъла е наистина като на герой от „Междузвездни войни“ – прилича на космически супер герой. Не е ясно даже дали е човек, дали е робот, дали е извънземно, дали е някаква материя.  За мен Малкият принц – това е Висшият разум на Земята. Това е разговорът между Човека и Иисус Христос  в момента, когато човек умира. Това е другото, което съм си мислил за диалога Екзюпери – Малкият принц.

Ех, че хубаво звучи. Май Малкият Принц няма да бъде с шалче, както е на оригиналните рисунки в книгата?

Не, няма да бъде. Ще има достатъчно много изненади. Заповядайте на 27 септември в Операта!

Интервю на Уляна Кьосева

Снимки Рад Димитров