Лятно кино напълни Античната улицата в сряда вечер

Лятно кино за една нощ имахме и в Стара Загора! Инициативата на БНТ – „Пътуващо кино“ пристигна и в нашия град. Бързо установи екрана за прожекцията в едно идеално за целта място – стената, която остава „гръб“ на сцената на Джазфорума. Пътуващите кинаджии разпънаха над екрана шарените лампички, които познаваме от онази година, когато киното беше на самата ул. “Митрополит Методий Кусев“ до Общината. Имаше и безплатни пуканки за зрителите. Зрителите бяха наистина много – над 300 (поне) човека, от различни възрасти и никой не си тръгна до края на филма и въпреки нашествието на комари.

Умно и смислено забавление за летните нощи – Лятно кино! В което се представят нови, български филми. Поздравления за избора на съорганизаторите – Община Стара Загора – за българския игрален филм-омнибус „8 минути и 19 секунди“ („8’19“), по 6 разказа на известния наш писател Георги Господинов.

Кинаджиите не раздават така масово и мощно награди за гилдията си като театралите у нас, но Иван Бърнев с ролята си в монологичния „Закъснелият дар“ би трябвало да грабне българския Оскар. Този актьор винаги е бил добър в екранните си образи, но специално в този кратък филм играе като получил озарение свише, като че ли е в някакво друго измерение.

Всички актьори и режисьори, които правят шестте кратки филма са много добри. А на Теодор Ушев така му личи, че работи и твори в чужбина – неговият „Кристин, която маха от влака“ е сниман изключително ефектно, камерата и монтажът са различни от останалите филмчета.

Разбира се, идеята е точно такава – всеки режисьор да представи своя поглед върху разказ на Георги Господинов. Четох, че творческият процес е протекъл при пълното съдействие на писателя в реализирането на всеки един филм.

Много се радвам, че Родината ми има такъв разказвач – сладкодумен и кинематографичен като Георги Господинов! В шестте кратки филма имаше за мен една сякаш обща история – за самотата на човека в съвременното общество, която ме натъжи. Приписвам го на възрастта си. И съм с надежда, че младите хора, които бяха на прожекцията ще разберат посланието за повече близост помежду ни и че то ще ги докосне.

Във всеки случай ще запомня тази прожекция и с още една гледка – две малки момичета на възраст 2-3 клас, не повече, русокосо и чернокосо, на първите редици най-близо до екрана. Не мръднаха през цялото време. Подпираха лице с малките си ръчици, сменяха ръцете, премятаха крак връз крак – истински дами, които обаче мислят, съпреживяват и се вълнуват! И очите им бяха залепени за екрана!

Уляна Кьосева