Фотоизложби на библиотека „Захарий Княжески“ в МОЛ Galleria Стара Загора

Две фотоизложби от Регионална библиотека „Захарий Княжески” са подредени в МОЛ Galleria Стара Загора. Разположени са на ниво 2 и ще останат до 15 септември 2018 г. Създадени по повод годишнини на заслужили личности, места и дати от историята на града ни, те са реализирани с финансовата подкрепа на Община Стара Загора.

Изложбата „Поздравъ от Стара Загора“ е резултат от обявения през месец юли 2017 г. фотоконкурс, посветен на 140 г. от обявяването на Руско-турската освободителна война (1877 г.) и на Европейските дни на наследството в България. Десет емблематични места от града са представени на картички и снимки от началото на 20. век и през окото на съвременната камера! Една от най-често сниманите сгради е пощенската палата, или пощата, както е известна в ежедневието. Следват Мъжката гимназия (сега Професионалната гимназия по строителство, архитектура и геодезия), Езерото, Параклисът „Св. Теодор Тирон“, старата поща на бул. „Патриарх Евтимий“. Старите фотоси са от фонда на библиотеката, а новите са дело на съвременни фотографи и любители. Снимките са придружени с кратък текст, който информира зрителя за историята на сградата или мястото и какво е тя сега. В процеса на подготвяне на текстовете бяха открити малко известни факти и истории за старата поща от кондиката на църквата „Св. Богородица”, за т.нар. „Димчово здание“ (старата съдебна палата), за Българската народна банка.
Изложбата „Какво ни завещаха…?” разказва за живота и делото на четирима старозагорски просветители. Избраната тема е подсказана от историческия календар, който сочи, че през 2017 се навършват: 140 г. от смъртта на Захарий Княжески, 180 г. от рождението на Анастасия Тошева, 170 г. от рождението на Петър Иванов, 165 г. от рождението на Атанас Трифонов Илиев. Това са дейците на епохата на Възраждането, с принос за културно-просветната обнова на Стара Загора. Общите черти на духовната им близост и мирозрение се определят от здравия и напредничав възрожденски дух на града, утвърдени са в борбата за модерно българско образование, просвета, култура, за възраждането на новия стар град.

Приносът на Захарий Княжески в развитието на българското Възраждане е разностранен. Той е родоначалник на медицинската литература, един от пионерите на модерното земеделие, изследовател на българския фолклор, с принос в историята и културното развитие на отделни български градове, с големи заслуги за образованието на българските жени, основоположник на библиотечното дело в Старозагорско. В завещанието си, съставено приживе през 1871 г., публикувано след смъртта му в издавания в Цариград в. Напредък, Захарий Княжески споделя съкровенното си желание да се „отворят” библиотеки за „вечен спомен и ползуване на българското юношество!“. През 1850 г. Княжески съпровожда племенницата си Александра Михайлова и Анастасия Михова Каличкова, за да учат за учителки в Русия. Това са първите българки, изпратени с благотворителни средства да учат в Русия, където получават педагогическо образование. Това събитие бележи по-нататъшния път в живота на бъдещата директорка на Девическата гимназия в Стара Загора – Анастасия Тошева. Тя организира и управлява ученическия пансион, създава учителска и ученическа библиотека, разработва програма на училището. Анастасия Тошева развива активна обществена дейност. Държи сказки и беседи, организира женски дружества в Стара Загора и Габрово за просвета на жените и за благотворителни цели.
Петър Иванов – борецът с душата на поет. Като учител и общественик Петър Иванов е тясно свързан с революционните борби на нашия град. Още със завръщането си от Белград, където се образова, влиза в състава на старозагорския революционен комитет, оглавяван от Кольо Ганчев. Съден като участник в подготовката на Старозагорското въстание, Петър Иванов записва името си като първият старозагорски поет. В края на 1875 г. се появява стихосбирката му, непретенциозно озаглавена „Стихотворения”, издадена в Цариград.
Един от най-ярките представители на новата генерация възрожденска интелигенция – Атанас Трифонов Илиев. Закономерно е поставянето му начело на Старозагорския департамент след Освобождението, който се е нуждаел от грижи за възстановянвяването на нормалния живот. По европейски образован администратор Атанас Илиев ще стане автор на едно от първите ръководства за управление на българския град, ще подготви и издаде поредица от статистически алманаси, даващи ни информация как е извървяна всяка крачка в съзиждането на новото стопанство, как духовно се е съвземал района след погрома. Изкушен от историческата тематика, Атанас Илиев отпечатва на страниците на в. „Старозагорски глас” поредицата „Из историята на града Стара Загора”. Този цикъл от статии се явява междинен етап от проучванията на Илиев за миналото на Стара Загора. Голяма част от събраните сведения за историята на града са обобщени и събрани в книгата му „Спомените на Атанаса Трифонов Илиев”, издание на БАН, 1926 г.
Захарий Княжески, Анастасия Тошева, Петър Иванов, Атанас Илиев – достойни имена на старозагорци в българското Възраждане. Работили тихо, скромно, всеотдайно, все в името на една цел – Просвещение!
При създаването на изложбата да използвани документи от фондовете на старозагорските културни институти Регионална библиотека „Захарий Княжески“, Библиотека „Родина“, Регионален исторически музей и Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.

Целта на тези изложби е да възроди паметта. Памет за хора, памет за събития, за места, за събития. Да ни покаже кои сме, откъде сме тръгнали и накъде да вървим? Да разберем, че нищо не започва от нас, че благотворителността не е модерно дело на съвременния човек, че преди повече от век и половина предците ни са творили блага, били са дарители и благодетели, съзидатели на своя живот и своя град!

Изложбите са с генериран QR код и могат да бъдат разглеждани и чрез мобилни устройства.

Снежана Маринова