Два празника в днешния 22 септември, да са ни честити!
Добро утро, скъпи приятели в тоз празничен ден!
Днес отбелязваме два празника – Официален Ден на независимостта за страната ни и Международен Ден на есенното равноденствие. Хубаво е преплитането им, макар че денят е мрачен и студен.
Есенното изобилие е навън във всичко, а защо не и във всички ни. Спомняме си,че сме имали в миналото събития и дати за гордост и честване /сега/. И същевременно се радваме в настоящето на всичко, що ни е отредила Вселената за този ден – възможността да сме живи хора с памет и с чувства, да се радваме на природата, на плодовете и, на всичко, що ни дава. На дъжда и студа и също. Все пак денят ще е достатъчно милостив да остави няколко свободни часа за тържества пред паметниците и поставяне на венците и цветята, за празненства на площадите, за игри на децата навън. Така също се постига равноденствието – то е в мъдростта на Природата, тя е разумно същество и знае, какво да ни отреди. Каквото сме заслужили.
Отдавна смятам, че допълнителните почивни дни не са необходими по такива празници. Смятам, че за тази държава сега трябва да се работи и то да се работи повече и повече. Всъщност за собственото си добруване трябва да се работи, оттам и държавата ще е по-добре. Два дни повече да мислят и решават в Парламента важни дела. Заводите да са отворени в тези два дни, да се произведе повече и да се изнесе повече навън, да има повече блага. Работиш ли повече, получаваш и повече. Независимостта ти нараства, а нали това празнуваме днес?! Независимостта на една държава не е само прочитането на Манифеста. След него са последвали действия, свързани с финансови знаци – опрощаване на дългове, прехвърлянето им от една страна към друга…такива точно чисто икономически работи. Не разбирам логиката на толкова почивни дни наистина и то в един и същи месец. На големите християнски празници Великден и Коледа не се работи, защото има земен и небесен смисъл за всички християни – вярващи и невярващи, по цялата планета. А и не само християните почитат тези празници. На 31 декември – разбира се, нека спокойно посрещнем Новото начало на Новата година. На 3 март – добре, нека не се работи, празникът е славен. Но дообяд поне всички ученици да са на паметници, музеи, святи места с учителите си. Да има безплатни автобуси за родители да развеждат децата си по паметници.
На 24 май /тук имам и силно лични пристрастия/ е моят празник и не е ден за работа – той е хем духовен, хем светски, хем всички останали празници в един. Нека продължа мисълта си – той е хем Съединението /защото една писменост обединява безглаголните дотогава хора/, хем е Независимостта /защото просветеният човек е от никой друг не зависи да му прочете писаното и да му напише писмото/, хем е Освобождението /защото просветеният човек е свободен в действията и мисълта си пъти повече от неграмотния/, той е като Коледа и Великден – защото е празник на духа, духовността, на невидимото и видимото, които ни вдъхват вяра, надежда и любов. На 24 май тези,които празнуват цял ден трябва да разказват за себе си и за празника на тези, които смятат, че празникът е само за ученици, учители, артисти, журналисти, научни работници и тн. Не, този празник е велик празник на всички българи, защото всички четем и пишем на един език. Освен това крайно време е в тази страна да се каже ясно и точно, че официален е българският език и той се говори по администрации, учреждения, заводи, магазини, училища, университети. Само българският е един и единствен официален език в тази страна и всички етноси говорят български. Така, както в никоя друга страна не те обслужват на никой друг език, освен на официалния за страната.
Тук направо съм много чувствителна. Да, независимост е и това. Нека си чужденец, друг да си, другоселец, друговерец – живееш ли в дадена страна, ти си длъжен да говориш езика и свободно. Това също е независимост. Плюс интелигентност. Плюс че печелиш доверие и уважение. Всичко е независимост – да се трудиш, да владееш езици, да обичаш…
Затова нека ни е честит днешния празник и като сме свободни от работа, да работим върху себе си и се обогатим с красива разходка, добра книга, филм.
Есенното равноденствие настъпва днес, 22 септември, четвъртък, в 17,21. Пожелаваме ви и един прекрасен, изпълнен с Надежда залез! Нека празнува душата ни заедно с природата, която е така красива в есента.
Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж и не тъгувайте за морето, защото е хладно и не става за плуване. Нека си почине и морето от нас.
Светъл ден!
/картинката на търсачката Google за есенното равноденствие днес/