Художникът Валентин Дончевски: “Изцяло започвам творчеството си отначало“

На 1 май 2018 г. (вторник), 6 дни след навършване на 60 години (роден на 26 април 1958 г.), в култовата изложбена зала „Лубор Байер“ в Стара Загора, художникът Валентин Дончевски откри 24-ата си самостоятелна изложба „Животопис“. „Далече от рая“, „Алея“, „Плащеница“, „Пред нозете на Спасителя“, „Топлина“, „Молитва“, „Българска мадона“, „Майчинство“, „Друга реалност“, „Прикрита голота“, „Размисъл по пътя“, „Български импресии“, „Сценичен дует“, „Светът отвъд“, „Космически очила“ , „Кукери“ , „Тракия“, Портрет на Таня“ и „Жена“ – пластики и т.н. са част от изложените 64 платна и 5 пластики.

„Животопис“ представя периодите и етапите в развитието на художника. Всички те са вид съвременно изкуство. Част от картините му са изпълнени на принципа на смесената техника, като използва несъвместими на пръв поглед материали – индустриални отпадъци, ръчно направен фолклорен текстил и графитова техника, на принципа на апликацията. Други платна са създадени на принципа на Фройдовото петно. Има експресивна традиционна живопис и платна само с обемни точки. Най-новото му увлечение е като на принципа на графитовата  техника, от свои живописни платна прави бронзови отпечатъци- пластики. Той  практикува така нареченото от него „вертикално ускорение“. Това са серия картини с един общ ключ, с който изразява най-различни инвенции. Вертикалното ускорение е монада, която може да олицетворява човек, космос, човешки живот и пр.

„За изминалите 60 години научих много важен урок. А той е, че досега абсолютно нищо не съм научил до тук“ – сподели за dolap.bg Валентин Дончевски. – Изцяло започвам творчеството си отначало.  За всички понятия и истини искам сам да се убедя. Започвам по-усилено да изучавам природата и всичко, което се случва в нея. За мен най-голямата загадка е човекът. Много искам да разбера какво значи човешко същество. През моите шест десетилетия, нищо не ме е отминало – и хубаво и лошо. Най-хубавото е, че до мен е съпругата ми Таня. Благодарение на нея, на майка ми Стоянка и на баба ми Зоя, както и на майката на Таня, която посвети много години на децата ни, аз съм постигнал всичко, което съм. И разбира се, с Божията милост. Вярата е основната движеща сила. През различните етапи от живота си, всеки преминава през различна вяра. Нормално е човек да греши и така да се поучава“.

„Има четири важни неща в творчеството на Дончевски от началото на 80-те години досега: това са спомените, традициите, обредите. В тях непрекъснато преминавайки от едно в друго е и четвърто, което е модерният начин да събере трите в едно цяло. Така се ражда  притчата за човека“. Това каза при представяне на изложбата проф. д-р Марин Добрев, директор на Градската художествена галерия. „От „Черга към небето“ (1990 г.) тръгна онова отношение на Валентин Дончевски към чергата, което далеч надхвърля темата за знака, заложен в платната. Чергата е метафора, която е реализирана с извор на живота, човека, сватби, раздели и какво ли още не. Това е вселената на Дончевски. Той не се занимава с конкретните неща, а с онези, които водят човека през неговото битие. Ако говорим за битието и космоса, то откриваме изкуството му между земята и небето. Това е всичко, което се случва между чергата му в небето и  което става на земята, само че преминали през онази негова  иносказателност, която му донесе толкова успехи.  Участието му в Парижкия салон е признание за един българин, който носи у себе си не толкова и не само модерният възглед и мисия за изкуството, а и българският дух“, сподели професорът.

Зам.-кметът на Община Стара Загора Иванка Сотирова поздрави рожденика с думите: “Днес е празник на труда, но и празник на цветята. Вальо Дончевски не случайно е избрал на 1 май да открие изложбата си, защото има отношение и към двете теми на деня. Обича много да се труди, но има отношение и към естетиката. А цветята са природата, всичко което ни зарежда със жажда за живот и колорит. В същността си рожденикът е много колоритен образ. Освен живопис, графика, скулптура, илюстрации и пр. сфери от изобразителното изкуство, той е автор на стихосбирки, композитор и певец. Така че, на един толкова пълноценен човек като него приляга да ни събере тук  многобройни присъстващи и заедно да му  пожелаем: “Честит празник, Вальо! Да си жив и здрав!“

Злати Златев, председател на Представителството на  Съюза на българските художници за старозагорската гилдия връчи на рожденика  Почетна грамота на името на големия художник Янаки Кавръков.

„Тази изложба е за всички, които ценят изкуството и които са моята публика и моите приятели. Ние сме артисти, които с нашите творчески амбиции и усилия, създаваме светът да бъде по-красив, по-светъл и да носи положително послание“, каза рожденикът.

Тържеството продължи оркестър „Вальо Дончевски и приятели“ в състав музикантите  Иво Руев, Станко Димитров, Цветан Колев и разбира се Дончевски, които изпълниха няколко негови авторски парчета.

Рожденикът подари на гостите си новата си стихосбирка „Извън ритъм“.

Росица Ранчева