22 октомври е Световен ден на заекващите хора.

80 милиона души по света имат някаква форма на заекване, а в България са над 75 000.

Когато говорим с човек, който заеква, е важно да не го прекъсваме и да не довършваме изреченията му.

Нека всички протегнем ръка, за да се преборим срещу дискриминацията, защото всеки глас има значение.

22 октомври е световно приет ден за популяризиране проблемите на заекващите. Денят се чества като такъв от 1998 година насам. Всяка година, на 22 октомври се провежда онлайн конференция, която е насочена към хора с интерес към заекването – както професионалисти, които се занимават с проблема, така и техните клиенти. През 2007 година, Централният Мичигански Университет продължава отбелязването на този ден през цялата седмица след датата.

Някои факти, свързани със заекването:

Заекването е разстройство на речта, което засяга около 2% от световното население или казано по друг начин – 80 милиона деца, тийнейджъри и възрастни. Проблемът се среща 4 пъти повече при мъжете, отколкото при жените. 20% от децата преминават през подобен стадий на развитие, в който имат проблеми със заекването – достатъчно сериозни, за да бъдат взети предвид от родителите им.

Най-добрият начин да предотвратите по-сериозни проблеми е като вземете мерки навреме. Важно е да отбележим, че децата и възрастните, които заекват не са по-податливи на психологически или емоционални проблеми, отколкото хората, които не заекват.

Любопитно е, че хората, които по принцип заекват, нямат този проблем, когато пеят, шепнат, говорят в хор или когато не чуват собствения си глас. Досега няма единно мнение сред специалистите по света, което да обяснява този феномен.

Филмът „Речта на краля“ представя пример от световната история, където се разказва историята на Крал Джордж VI, който успява да преодолее заекването и да обедини нацията в навечерието на Втората световна война, да произнесе прочутата си реч, която остава в историята.

В началото, малцина са си представяли, че британската продукция за терзанията на заекващия монарх ще впечатли широката публика, но филмът спечелва 4 „Оскара“, а приходите от него многократно надхвърлят очакванията.

Мнозина известни и успешни хора заекват: бившият футболист на „Уотфорд“ Кен Сема, футболистът на „Мидълзбро“ Люк Айлинг, южноафриканският футурист Илън Мъск, американският президент Джо Байдън, американският актьор Джеймс Ърл Джоунс, английският крал Джордж VI, американската актриса Мерилин Монрo, Елвис Пресли, Емили Блънт, Марк Антъни, Ед Шийрън и други. Много от тях са използвали четенето на поезия или пеенето като терапия срещу проблема си. И помага. Защото скоростта и ритъмът на мелодията са непроменими и точни. Но има и голяма доза психологически момент. Защото се възпроизвежда предварително ясна и позната информация, текстовете на песните вече са запаметени в точна последователност, което носи спокойствие на изпълнителя, че няма къде да сбърка. Той изпълнява репертоар, който няма да му изневери или да го подведе. Освен това, самата механика на пеенето е такава, че то изисква ударение на почти всяка гласна, докато в речта има едно или максимум две ударения. Изнасянето на звука при пеене в изпяването на гласните дава време предварително да се осмисли какво следва. Пеенето не е класически диалог, който включва двама участници, защото заекващите хора се притесняват до голяма степен именно от своя събеседник и от нуждата да реагират бързо при разговор с него. При пеене това не е така.