За предосманското име на Нова Загора и местоположението на крепостта βεαντίτζα (ВЕАНДИЦА)

Автори: Д-р по археология Мариана Минкова, проф. д.б.н. Иван Танев Иванов

Наскоро излезе в научната литература наша статия за името на Нова Загора и крепостта Веандица, която популяризираме. В нея отново става въпрос и за част от имената на Стара Загора. Съвременната представа за ранната история на град Нова Загора съвпада с описанието, представено подробно от Никола Койчев (Койчев 1997, 11-26; 366), който съобщава много археологически данни, че Нова Загора е наследник на българско укрепено селище от IX-X век, намиращо се в Загорското поле, в полите на Средна гора, в землището на днешното село Съдиево. Около 1364 (или 1371) г. селището е превзето от османските турци, които разрушават стените му. След 1686-1720 г. селището е напуснато и малка част от населението му се преселва на място, намиращо се на 8 км в западна посока, където възниква днешният град Нова Загора.

Никола Койчев, авторът на историята на Нова Загора и други автори поддържат първоначалното тезата на проф. Иширков че ранното българско селище до село Съдиево се е наричало Яница. Иширков извежда изцяло фонетично това име от гръцкото название βεαντίτζης на една ранна българска крепост с неизвестно, но вероятно близко местоположение. Това име се среща единствено в поемата на Михаил Фил (1270-1350) „За военните подвизи на известния чутовен протостратор”. Поемата е написана малко след 1305 г. и в интересуващата ни част са съобщени имената на пет български крепости, превзети от византийския пълководец Михаил Глава Тарханиот:

„Мъглиж пък е съсвидетел на Крън,

Вероя пък свидетелства за Колина, поради Вядица –

непревземаеми крепости на чужденците,

които благородния леко подчини”.

Хипотезата на проф. Иширков, поддържана от Н. Койчев, Ю. Петкова и други се основава на три допускания: 1) Крепостта βεαντίτζης съвпада с предшественика на Нова Загора в село Съдиево; 2) Името βεαντίτζης може да се преобразува като Вяндица >Вядица > Яница; 3) след неговото превземане турците променят името Яница (на гръцки Вянтица) първо на Аниджа, от което по-късно се е получило Енидже Заар. Не става ясен произходът на добавката Заар (Загора), което този автор изкуствено извежда като антонимно на вече съществуващото Ески Загра (днешна Стара Загора). За разлика от него, Н. Койчев прави опит да обясни появата на името Вяндица с етнонима венети.

Ние поддържаме тезата на Н. Койчев за мястото на предшественика на Нова Загора до село Съдиево и неговото преместване в пределите на съвременния град Нова Загора. Има обаче един проблем с името Яница, което се приписва, според нас неоснователно, като първоначално българско име на селището до село Съдиево.

На първо място Яница не се среща в българската историография. На второ място, това име се подкрепя от хидронима Енина река, която протича покрай село Съдиево, но най-вероятно името Енина река не произлиза от Яница, а от турското име на тогавашния град Йени(дже) Загра. На трето място, името βεαντίτζης от което вероятно идва Яница, се превежда и по друг начин. Константин Иречек и други автори, изхождайки от формата Вяница, цитирана от Мюлер, свързват името със старобългарското ВѢНЬЦЬ . преводът на горния стих е даден по начина, представен по-долу, като названието βεαντίτζης е заменено с Венец:

„Мъглиж пък е съсвидетел с Крън,

Верея пък за Колина от Венец”

В оригиналния превод, публикуван в Гръцки извори за българската история (ГИБИ X, 145) е посочено, че крепостта βεαντίτζης не е локализирана. В горния стих са приведени имената на пет крепости, четири от които със сигурност са много близко една до друга и до град Стара Загора. Това са крепостите Верея (Стара Загора), Мъглиж, Колина (арх. обект № 2300304 на 6 км северно от днешното село Колена до Стара Загора) и Крън, който съвпада с днешния град Казанлък . Следователно, петата крепост – βεαντίτζης, независимо как ще се преведе, също ще да е била близо до Верея и, следователно е твърде далеч от землището на днешното село Съдиево.

Според нас, предосманското, българско име на селището в село Съдиево (предшественика на Нова Загора) и на самата Енидже Заара е Загура или Загора. Това се вижда от следните три цитата от епохата на българското Възраждане, в които османо-турския град Ени Загра е наречен Загура, Загора. Първият цитат е от книгата „Болгарския грамоты” на Васил Априлов (1845), в която той дава ценна информация за имената на Стара Загора. Той нарича града с имената Ески Загра, Ески Загора, Старое Загорье, Железник и Сидерополис („Железен град“), производно от съседния до града проход-долина Сидера „Желязна”. Много важно е неговото твърдение, че „за да се подчертае много по-ранната поява на град Ески Загра от тази на съседния град Загура (т.е., тогавашна Ени Загра, днешна Нова Загора), той е наричан и Велта“.

Следващите два цитата са от Продължителят на Отец Паисий, иеромонах Спиридон Габровски, който в своята „История …” нарича град Ени Загра с имената Загора и Загура. В първия цитат той описва превземането на редица български градове от турците: „Тоже возвратишеся паки в Болгар и плениша Сливен и преидоша Тундцу, плениша Загору и Велту, град великия, иже ныне Ески Захра називается …” (Златарски 1900, 89; Койчев 1997, 375). Тук Нова Загора е наречена Загора. Във втория цитат от същата книга на стр. 98 се описва нападението на турците над град Крън (Казанлък), където са били събрани мирни хора от „Чирпан и неговите села, Велта и неговите села, Загура и неговите села, а също и от Сливен”

Ползвайки данните на П. Делирадев , османо-турските имена на Нова Загора могат да се преведат така: Загра-и Йенидже (Нова Загора), Ени Загра (Нова Загора), Загра Ениджеси (На Загора Новият „град”), Загра Йенидже (Загорска Нова), Аниджа, всъщност Енидже (Нов „град”). Очевидно е, че завареното от турците българско име на града – Загура, Загора е включено в новото турско име с формата Загра, като е добавено пояснението, че това е енидже, т.е., „нов град”.

В заключение, горните данни показват, че Загура, Загора може да бъде едно запомнено от българите предосманско име на Нова Загора, което очевидно произлиза от названието на Загорското поле (областта Загора), където градът се намира.

В такъв случай за коя крепост може да се отнася названието βεαντίτζης съобщено от Мануил Фил? Според нас βεαντίτζης ( βεαντίτζα, ВЕАНДИЦА) се отнася за голямата крепост, намираща се в най-високата част на висок връх, затварящ южния вход на Змеевския проход до Стара Загора. Както показват иманярските находки, крепостта е построена през римско време и е поддържана като важна крепост до завладяването на района от османските турци. На местното население тя е известна със следните имена: Демир хан („Железен хан”, производно от Сидера), Турско кале, Чичек баир (Цветен рид), „Старият град” и „Княжеска резиденция” според пътешествениците Ами Буе и Емил Изамбер.

Очевидно, старото българско име на крепостта е забравено. То се съдържа в гърцизираната форма βεαντίτζης ( ВЕАНДИЦА). Ние смятаме, че публикуваните за тази цел форми ЯНИЦА и ВЕНЕЦ са несполучливи поради непознаване на местните особенности и етимологията на местната топонимика. Понеже през Змеевския проход често духа силен северен вятър, идващ от Стара планина, много местни названия са образувани от старобългарската дума бѫнд (бънд, бъд) „вятър” и бъдър „обвеян от вятър” (Цонев 1984, 211). Такива са названията на река Бедечка, върховете Голям и Малък Бетер, върховете Голям Бедек (1488) и Малък Бедек (1460 м), както и местността Бедек в Стара планина, където е построен голям ветро-електрически парк Като вземем предвид местоположението на крепостта βεαντίτζα, ВЕАНДИЦА и произхода да другите местни топоними, може да се допусне, че същият корен бѫнд „вятър” се съдържа и в нейното название, което може да се възстанови във оригиналната си българска форма Бъндица, Бедица. Има сериозни исторически данни, които дават основание да се мисли, че тази крепост може да е била търсения център на разположеното в Новозагорско и Старозагорско родово имение на Комнините.

Статията е публикувана в Сборник „В памет на Митьо Кънчев“ изд. на Исторически музей – Нова Загора