Прекрасен – зелен, многоцветен и уютен парк Алана посрещна първите си посетители 

Ден след честването на Деня на Стара Загора, на 6 октомври 2026г. имаме още един повод за радост и гордост. Без излишни церемонии, кметът на Община Стара Загора Живко Тодоров и неговият заместник по строителството арх. Мартин Паскалев, откриха обновения парк „Александър Стамболийски“, познат на старозагорци като „Алана“. Преди да се премахнат огражденията, което сщо започна днес, пейките бяха вече заети от нетърпеливи дами и господа, а детският кът беше пълен с дечурлига.

„След извършените ремонтни дейности парк „Алана“ е готов и смятам, че стана много приятно място, в което хората могат да си почиват. Озеленяването е направено, дърветата са подкастрени, има напоителна система и нови алеи. Поставени са камери и така сигурността на гражданите е по-добра. Има много цветя и озеленяване. Тук са проектантите, строителите, всички които имат отношение към успешното приключване на този обект, на които благодаря.

Извинявам се на старозагорци за неудобството през времето , в което паркът беше затворен, но резултатът си заслужава. Смятам, че е за добро, – каза г-н Тодоров.

Той съобщи, че в момента се работи по улица „Пазарска“ и площада зад Универсалния магазин с краен срок след 8-9 месеца. Прави се всичко възможно градът ни да има европейски облик.

Заместник-кметът арх. Мартин Паскалев представи извършените дейности. Паркът се простира върху 15 декара, от които около 8 декара са зелени площи, а останалите 7 декара са алеи. При обновяването са засадени над 50 нови иглолистни и широколистни дървета и около 5000 храста, които оформят живите плетове по алеите. Над 80 дървета са преминали санитарна резитба, а около 20 опасни дървета са премахнати.

Осветителните тела са повече от първоначално предвидените в проекта, увеличен е и броят на пейките. Вече има две чешми – в северната и южната част на парка, видеонаблюдение и напоителна система.

„Смятам, че паркът придоби прекрасен вид и е в пълен унисон с парк „Пети октомври“, заяви арх. Мартин Паскалев.

Предстои реставрация на буквите от надписите върху паметниците в парка. Дейностите ще бъдат извършени от специалисти с необходимата квалификация и лиценз за тази дейност, уточни заместник-кметът.

При благоустрояването са запазени основните пешеходни алеи, утвърдили се през годините. Положена е гранитна настилка в унисон с тази в парк „Пети октомври“, а парковата мебел е подменена с нова в ретро стил. Осъвременена е детската площадка за деца на възраст от 0 до 3 години и е обособен тематичен кът за безопасност на движението. Реконструирана е и обществената тоалетна, като е осигурена достъпна среда.

Съхранен е вековният чинар – едно от най-разпознаваемите дървета в „Алана“, с приблизителна възраст 120 години и височина около 30 метра. При оформянето на пространството е потърсена и връзка с историята на градската градина чрез автентични снимки и възстановяване на характерни за нея елементи, сред които и част от оградата.

По време на строително- ремонтните дейности, както винаги, десетки граждани реагираха за пропускане на определените за завършване дейности и отварянето на парка. Естествено за всичко беше виновна общината и лично кметът. Да, но днес на открита пресконференция в парка стана ясно, че до този момент по договореното финансиране от държавата не е получен нито един цент. Дейностите се изпълняват при старите договорени цени, като стойността на ремонта е около 6 млн. лева, или приблизително 3 млн. евро. По думите на кмета фирмата е финансирала работата със собствени средства. Подобна е ситуацията и при други общински обекти. Т.е. всезнаещите ни съграждани вместо да хулят, да благодарят на фирмата за жеста и за добре свършената работа.

Ето какво допълва за историята на парк Алана краеведът Снежана Маринова:

„През април 1959 г. вестник „Септември“ съобщава, че в навечерието на празника Първи май ще бъде готова градината „Александър Стамболийски“ или Алана, както го знаят старозагорци. От четири месеца, пише авторът, тук работят специалисти и работници от „Паркове и градини“ на Градския народен съвет. Включват се и граждани с трудодни. Оформени са алеи, пътечки с пясък. Засадени са декоративни дървета и алеи с рози. Направени са две чешмички-гъбки. В центъра се предвижда фонтан. Площ – 15 дка. Проектиран е от арх. В. Велчев и инж. Василева.

В наши дни на това място през ноември 2002 г. е открит паметник на Свети Великомъченик Георги Победоносец, в памет на загиналите във войните старозагорци.

В парка има още бюст-паметник на поета Гео Милев. Автор на паметника е Емилия Ганчева. Бюстът е отлят от бронз, а постаментът е от габро.

Паметникът на Старозагорското въстание 1875 г. е открит на 2 март 1967 г., автор Любомир Петров. Преди това друг паметник за Старозагорското въстание се е намирал в началото на тройната част, на бул. „Цар Симеон Велики“ (старо име – бул. „Георги Димитров“) посока на изток.

За времето на строителството пише Йордан Капсамунов, кмет на Стара Загора от 1952 до 1962 г. в книгата „Спомени“ (2007): Започнахме със Житния алан, сега площад „Александър Стамболийски“. Той беше голо място, където спираха каруцарите, които обслужваха града с превоза на различни стоки и търговците от селата, които продаваха дърва и жито. Преместихме ги на север от Икономическия техникум. Те идваха няколко пъти да молят да не сменяме мястото им, но аз им обясних, че хората ще се научат да ги търсят в новия район. После направихме залесителен план на мястото, изорахме го с булдозери и посадихме доста големи дървета. Така от нищото изникна градината, която после беше наименувана на Александър Стамболийски. Оградихме я с нисък зид и направихме зелени площи и алеи.

Около Алана, като често посещавано и социално място устройват свои магазини, аптеки, кантори и кабинети предприемачи, адвокати, лекари, търговци. От рекламите в периодичния печат узнаваме, че там е частната болница по вътрешни болести с родилно отделение на братята д-р Стефан Узунов и д-р Димитър Узунов; първокласната частна болница на д-р Ст. Драгнев; зъболекарският кабинет на д-р Теню Желев; на д-р М. Ж. Чепилева – зъболекар. От южна страна е аптеката на Начо Коев. И, разбира се, ханове, кръчми, пивници – кръчма-гостилница „Градинарска среща“ на Петко Беличев; Абрашевият хан; хотел „Македония“ на Александър Попов.

До Житния алан първоначално (1927 г.) е и тъкачната работилница за хавлии на Иван Павлов.

Използва се като плац от военните.

За Житния алан преди да стане градинка разказва Любка Бояджиева в своята книга „Приказка за нашето време“ (2001): На този алан по време на есенния панаир се разполагаха люлките: „синджирлиите“, „виенското колело“, кончетата. Тук опъваха палатки пушкаджийниците със силно гримираните и дълбоко деколтирани пушкаджийки, паноптикума с восъчни фигури, разни огнегълтачи, акробати, „колелото на смъртта“ на смелите мотористи братя Соколови. В северния край на алана извисяваха кърпените си платнени куполи цирковете „Добрич“, „Глобус“, „Братя Силаги“… Житният алан беше свързан и с друго интересно събитие. Всяко лято в началото на жътвата тук идваха богати селяни от увалийските села край Стара Загора да спазаряват за сезона жътвари – балканджии, които слизаха пеша, на групички от далечните си планински селца.

От 1879 до 1948 година мястото се нарича Житен алан или Житен площад. След 1948 година приема името на земеделския деец Александър Стамболийски“.

Да ни честита новата придобивка!

Росица РАНЧЕВА