За Рождеството на Пресвета Богородица

Църковната година започва с месец септември — най-сладкият и кротък месец на годината, според Фотис
Контоглу. Не е случайно, че годината започва с Богородичния празник на Рождеството на Пресвета Богородица, за което още ни е предизвестил тропарът, с който завършва църковната година през месец август, на празника Успение Богородично:
„При раждането Си опазила девството, а при Успението Си не си оставила света, Богородице…“
Септември, следователно, започва с едно раждане, което носи радост на целия
свят, защото от Пресвета Богородица „изгря Слънцето на правдата — Христос, нашият Бог, Който разруши проклятието и дарува благословението; и като унищожи смъртта, дарува на нас вечен живот“.
И така, цялата година се върти около живота на Онази, Която дари на човечеството истинския Живот, защото чрез Нея се осъществява въплъщението на Божието безкрайно човеколюбие.
Този празник е установен в края на V век и остава жив в съзнанието на вярващите
християни, които в лицето на Пресвета Богородица виждат възраждането на
надеждата за човека — за човека, отчаян от своите страсти, грешки и немощи;
човека, който всекидневно пада и става,плаче и се усмихва в своя живот…
Пресвета Богородица е плод на молитвата на Нейните родители — Йоаким и Анна.
Тя е преобръщането на логиката на една друга епоха, която превръщала
бездетството в позор — логика, която спира там, където започва чудото,
защото:
„Където Бог иска, там се побеждава естественият ред!“
Пресвета Богородица е, следователно, едно велико чудо за човечеството.
И именно това чудо почитаме, възпоменавайки празника на Нейното
Рождество.
Никоя друга жена в човешката история не би могла да извърши това, което извърши Пресвета Богородица — да съедини човека с Бога, така че, от една страна, Бог да се въплъти, а от друга —човекът да се обожи по благодат!
Това е най-великият дар на Пресвета Богородица за човечеството.
И така, този Божи дар празнуваме в деня на Рождеството на Пресвета Богородица.
Като призоваваме Нейната благодат в живота си, молим се и тази година да бъде
плодородна и мирна, за да потвърждаваме винаги, че Пресвета Богородица никога не
е изоставяла човечеството… 🌹
Помагай ни, Пресвета Богородице! 🌹📿🌹
Соня Анкова
(ФОТИС КОНТОГЛУ истинско име: Фотис Апостолелис) е емблематичен гръцки писател, художник и иконописец, роден на 8 ноември 1895 г. в Айвалък (Мала Азия) и починал на 13 юли 1965 г. в Атина. Той е централна фигура в т.нар. „Поколение на 30-те“ в Гърция и остава в историята като най-значимия възродител на традиционното византийско изкуство и иконопис през XX век.