На 28 август се отбелязва Денят на 13-те поименни безсмъртни българи.
Датата 28 август е свързана с годишнината от смъртта на Цар Борис III през 1943 г.
Чества се за първи път през 1998 г. по идея на богослова Ваклуш Толев. Листата е утвърдена с решение на Общинския съвет във Велики Преслав на 28 януари 2003 г.
13-те безсмъртни българи
1. Хан Аспарух – Основател
Той дава държавното тяло на България. Негов е космическият импулс да пренесе духовния потенциал на българите на Балканите, забивайки меча си с думите, че тук ще бъде държавата.
2. Княз Борис – Покръстител
Той извършва акта на духовното раждане на нацията чрез Християнството. Жертва личната си бащина обич и езическото минало, за да обедини прабългари и славяни в единен народ с обща вяра.
3. Цар Симеон – Просветител
Той извежда държавата до нейния Златен век. Чрез преводите и книжовността Симеон превръща България в културен и духовен лидер, доказвайки, че силата на една нация е в нейната просвета, а не само в меча.
4. Св. Климент Охридски – Азбучник
Той е ковачът на буквите – дава писмената дреха на българското слово. Чрез Кирилицата Климент одухотворява езика ни и създава първия български университет в Охрид, обучавайки хиляди ученици.
5. Св. Йоан Рилски – Покровител
Той е живият олтар на българския дух. Със своето отшелничество и чистота става вечен небесен закрилник на България, утвърждавайки силата на вътрешния аскетизъм и молитвеното служение.
6. Св. Патриарх Евтимий – Мистик и Войн
Той обединява тишината на исихазма (мистиката) със силата на защитник на Търновград (война). Когато държавата пада физически, Евтимий спасява нейния дух чрез езиковата реформа, подготвяйки нацията за оцеляване в робството.
7. Отец Паисий – Будител
Той извършва акта на историческото ни себепознание. С написването на „История славянобългарска“ Паисий връща паметта и достойнството на българите, извеждайки ги от съня на забравата.
8. Васил Левски – Икона на българската свобода
Левски превръща свободата в религия, а бесилото – в Голгота. Той надраства времето си с идеята за „чиста и свята република“ и показва, че истинският водач е слуга на своя народ, готов на пълна саможертва.
9. Баба Тонка – Майка на безстрашието
Тя символизира роденото от майката безстрашие. Жертвайки децата си за свободата на Отечеството, Баба Тонка надмогва майчината болка и я превръща в родилна сила за националното ни освобождение.
10. Княз Александър Батенберг – Съединител
Той узаконява географското и историческо единство на България. Застава начело на Съединението през 1885 г. против волята на великите сили, защитавайки целостта на държавата и волята на народа си.
11. Пенчо Славейков – Прозрението на българския гений
Той е европейското крило на българската култура. Славейков извежда българския бит и страдание до нивата на общочовешката философска мисъл, доказвайки, че българският гений има космически измерения.
12. Ванче Михайлов – Войн на оскърбените българи
Той е непримиримият пазител на българщината в Македония. Действа като войн, който брани ограбената историческа правда и честта на онези българи, останали извън пределите на свободната родина.
13. Цар Борис III – Обединител
Неговата корона е корона на служението и дипломацията. Наречен е Обединител, защото успява по мирен път да върне Южна Добруджа към България и да съхрани целостта на нацията в едни от най-жестоките световни конфликти.
Идеята на Ваклуш Толев е дълбоко духовна и цели да промени начина, по който гледаме на българската история. Той предлага да се почитат не жертвите и страданието, а безсмъртието и духовната сила на нацията. Личностите не се разглеждат като обекти на култ, а като етапи от развитието на българския дух.
- Денят е замислен като благодарност към хората, които са дали исторически и духовен облик на България. Целта е българите да спрат да се изживяват като жертви и да приемат миналото си с достойнство и самочувствие.
Ваклуш Толев прави ясна разлика между двете понятия:
- Героят извършва подвиг в определен момент и често остава в миналото.
- Безсмъртният оставя идея, кауза или духовен импулс, които продължават да живеят и да променят хората векове наред.
Тази концепция е част от по-широкото му учение, наречено „Път на Мъдростта“, в което се подчертава, че човекът е бог в развитие, а историята е училище за съзнанието ни.
