Тайната на подводната гора в езерото Кайнди, която повече от век отказва да изгние

Да си представим езеро, в което вместо да виждаме само вода, от повърхността се издигат десетки високи, побелели стволове. Приличат на мачти на потънал флот, останал завинаги под планинското небе. А когато погледнем под водата, откриваме цяла гора – дървета, които са загинали преди повече от век, но все още стоят изправени.

Това не е сцена от фантастичен филм, а едно от най-необичайните природни места в Казахстан – езерото Кайнди, разположено в планините Тян Шан, на около 2000 метра надморска височина. Дълго около 400 метра и достигащо близо 30 метра дълбочина, то е известно по цял свят със своята „потънала гора“.

Най-любопитното обаче не е просто как гората се е оказала под водата, а защо дърветата все още са там. Историята започва през 1911 г., когато мощно земетресение в района предизвиква огромно свлачище. То блокира планинската клисура и създава естествена преграда, зад която постепенно се натрупва вода. Така долината, в която вече има гора от смърчове на Шренк (Picea schrenkiana), се превръща в езеро. Дърветата са залети и остават изправени във водата.

Това, че Кайнди се е появило именно вследствие на земетресение, не е само местна легенда. Учени използват дендрохронология – анализ на годишните пръстени на дърветата, за да определят кога е загинала гората. Изследване, публикувано в Turkish Journal of Earth Sciences, датира четири от потъналите дървета към 1912 г., което потвърждава връзката между образуването на езерото и земетресението от 1911 г.

Но тук идва голямата загадка: как е възможно дървета да останат толкова добре запазени повече от 100 години под вода? Отговорът е в температурата.

Кайнди е високопланинско езеро, захранвано от студена планинска вода, а температурата му дори през лятото не надхвърля около 6 градуса по Целзий. Именно студът забавя процесите на разлагане и позволява на потъналите смърчове да останат изправени и сравнително добре запазени толкова дълго. Научни изследвания върху Кайнди описват състоянието на подводните дървета като изключително добро, като по клоните все още се виждат структури, обрасли с водорасли и други водни растения.

Важно е обаче едно уточнение: дърветата не са „имунизирани“ срещу гниене. По-скоро изключително студената среда забавя процесите на биологично разграждане до такава степен, че за повече от век те са останали необичайно добре съхранени. Това е и причината популярното описание „гора, която отказва да изгние“ да звучи толкова впечатляващо, но да има реално научно обяснение.

Има още един детайл, който прави пейзажа почти сюрреалистичен. Стволовете, които остават над водата, постепенно губят кората и страничните си клони и дървесината им избледнява до почти сребристо-бяло. Под повърхността обаче части от клоните са запазени много по-добре. Водораслите и водните растения допълнително създават усещането, че под водата все още има истинска гора.

Самата вода допринася за странната красота на мястото. Тя има синьо-зелен, почти нереален цвят, свързан с минералния състав и варовиковите отлагания в района. В комбинация с белите стволове и тъмнозелените планини наоколо гледката прилича повече на декор за научнофантастичен филм, отколкото на реален пейзаж.

Името Кайнди всъщност означава „богат на брези“ на казахски, макар че прочутата подводна гора не е от брези, а от смърчове на Шренк. Този вид е характерен за планините на Тян Шан, а именно неговите стволове са останали в езерото след природната катастрофа.

През годините езерото също не е останало напълно непроменено. През 1980 г. естествената преграда е частично пробита, в резултат на което нивото на водата пада с около 10 метра. След това езерото продължава да се променя, но част от подводната гора остава изненадващо добре запазена. Изследователи дори отбелязват, че запазването на подводните клони показва, че нивото на водата не е падало под сегашното си ниво.

Днес Кайнди е част от Националния парк „Көлсайските езера“ и се е превърнало в една от най-разпознаваемите природни забележителности на Казахстан. До него се стига сравнително трудно, което вероятно е една от причините мястото да запази усещането си за диво и почти недокоснато. Езерото се намира на стотици километри от Алмати, а последният участък от маршрута обикновено изисква високопроходим автомобил или пешеходен преход.

През зимата картината става още по-фантастична – повърхността на езерото може да замръзне, докато под нея стволовете продължават да стоят в ледената вода. Това превръща Кайнди и в място за зимни активности като гмуркане под леда, пише Kazakhstan Today.