19 август: Почитаме преп. Теофан Атонски Нови

Преподобни Теофан Нови, наричан още Дохиарски, се родил в Янина в началото на XVI век. Още като млад напуснал родното си място и отишъл на Света гора, където се присъединил към братството на манастира „Дохиар“, един от първите крайморски манастири, които човек вижда там.

Като пазел, доколкото можел, ума си чист от демонските изкушения, той услаждал душата си с Божията благодат и се грижел повече за спасението ѝ, отколкото за това какво ще яде и какво ще пие. Тази добродетел, която почти винаги разкрива човека толкова повече, колкото повече той се стреми да остане скрит, го откроила пред братята. След кончината на предишния им старец те го поставили за свой игумен.

И като игумен този светец сияел чрез изпълняването на добродетелта и Божията воля. Той бил верен на правдата и на бащинската любов към всички чеда, които Бог му поверил, за да ги води към рая.

В едни от онези благословени години сестрата на светеца му изпратила писмо, в което му разказала за бедата, която я сполетяла. Турците отвлекли сина ѝ и го отвели в Константинопол, с намерение да го направят еничар. Тогава светецът, загрижен за своя племенник, се потрудил и заминал за столицата. Там наистина го намерил, за щастие, преди да го принудят да смени вярата си. Положил големи усилия и накрая успял да го освободи и да го вземе със себе си.

Така двамата се върнали на Света гора. След като държал племенника си известно време на изпитание, св. Теофан го постригал за монах. Но братството на манастира започнало да се безпокои заради присъствието на племенника му, страхувайки се, че турците могат да отмъстят. Така в братството възникнало разделение: едни оставяли всичко на Божията воля, а други се бояли от турците. Светецът решил да сложи край на смущението. Взел племенника си и заминал за Солун, а оттам – за Верия, вероятно с намерението да продължат към Янина, откъдето произхождали.

Във Верия те се трогнали от онова, което чули за скита, и решили да го посетят. Отседнали в манастира „Св. Йоан Предтеча“ и, понеже много им харесал духовният живот там, решили да останат. Скоро станали обичани от отците, които ги приели и им дали благословение да построят наблизо едно „катизма“, тоест малък монашески дом или манастирче, за да бъдат близо до тях и да се ползват духовно от общуването с тях.

На десетина минути по-надолу от манастира „Св. Йоан Предтеча“, към реката, св. Теофан построил катизмата в чест на Пресвета Богородица. С него бил и племенникът му, но скоро около тях се събрали и други послушници. Тъй като броят им се увеличил, трябвало да намерят по-голямо място за живеене. А скитът на Верия бил вече изпълнен с монашески жилища, петдесет братства украсявали долината и всички места били заети.

Светецът видял, че има подходящо място близо до Науса, и като отишъл там, издигнал манастира „Св. Архангели“. Той ходел ту в скита, ту в Науса. При строежа главният майстор не одобрявал мястото, избрано за манастира. Но светецът поискал знак от архангелите и го получил. Поставили плановете на едно място и казали, че където архангелите ги преместят, там да бъде построен манастирът. И наистина плановете били намерени на мястото, което предложил св. Теофан.

Друг път една мечка разкъсала магаренцето, което носело материалите за строежа. А светецът, толкова голяма била духовната му сила, впрегнал мечката на мястото на товарното животно. Докато строял манастира, той поставил племенника си за игумен на манастира „Св. Йоан Предтеча“.

Така преминали следващите години от живота му, в постоянно движение между скита и манастира на светите Архангели край Науса. Когато вече много остарял, той се усамотил в катизмата на Пресвета Богородица в скита. Там напуснал този свят и тържествено се възнесъл към небесните обители на 19 август. Погребали го според монашеския чин.

След изваждането на неговите останки, тъй като отците били убедени в светостта на живота му, украсили честната му глава с изкусно изработена сребърна мощехранителница и я поставили заедно с другите свети мощи на манастира „Св. Йоан Предтеча“. Останалите кости били отново погребани, а върху тях било изградено поклонническо надгробно място.

Когато след векове турците разрушили скита, катизмата на Пресвета Богородица била съборена, а гробът на светеца бил затрупан под развалините. В началото на XX век честната глава на светеца била открадната от жители на Науса, които желаели да я имат в своя град. Гробът на светеца бил отворен през 1926 г., а костите му, около шестдесет частици, били поставени в светия олтар на манастира „Св. Йоан Предтеча“. Днес са запазени само няколко частици от тях.