С изключителната си книга „Пленник на Истината и Красотата“ авторът Иван Матев се приближава към духа на големия български поет Николай Лилиев

Държа в ръцете си големия труд на литературния историк и изследовател Иван Матев, директор на Музей „Литературна Стара Загора“ – „Пленник на Истината и Красотата“, излязла от печат през месец май 2026г. Книгата е голям формат, луксозно издание и има 540 страници. Те съдържат научни и обзорни статии, фотографии и факсимилета, писма и оригинални текстове, безценни интервюта и отзиви, писма от и до поета, портрети на Лилиев, списък на преводното му драматургично творчество и разбира се няколко десетки негови стихотворения – шедьоври.

Резонно в книгата максимално са представени архивни снимки и оцелели лирически съчинения, картички и пр. от архивното богатство на Музей „Литературна Стара Загора“.

Книгата е посветена на художника и поета Димитър Караджов.

Ето какво е написал Иван Матев в предговора:

„Пленник на Истината и Красотата“ е материалната веществено- документална реализация на един мой личен, но подчертано субективен, дългогодишен рейд в света на Лилиев, където осъзнал привилегированата си кауза , аз неотклонно- с изследователски опити, анкети и творчески интерпретации- съм се стремил, но и трепетно приближавал, към духа на големия старозагорски, на непостижимия български поет…

Благодаря за този свише дар, които дълбоко вярвам, че ми е разрешен от самия Лилиев!

Самият аз- подвластен на фактите, но и вдъхновен от истината за моралната красота на Лилиевата личност – постепенно достигнах до изконната за същността на поета идейна позиция: Лилиев е бил винаги абсолютно убеден в това, което пише, той никога не е изговарял думи, в които не вярва! И това е, може би, най-важният аспект в неговия благороден индивидуализъм…“

Книгата започва с обемна научна статия на Иван Матев „Универсалният дух на поета. Николай Лилиев – класик на българската лирика“. Следва статия на Енрико Дамяни от 1925г. – „Страници от сълзи и слава“. Николай Лилиев и Италия в началото на ХХ век.

Следват очерци и отзиви за творчеството на лирика. Сред тях са на Георги Бакалов – първият издател на лиричните творби на Николай Лилиев, създател на творческия и житейски псевдоним на поета Николай Михайлов Попиванов – Лилиев. Димитър Подвързачов споделя за многоликото духовно приятелство на двамата старозагорски поети, за общия полет на техните лирични идеи, за символичната естетика…После четем автентичните писма на Гео Милев до Лилиев.

Любопитен е творческият биографичен календар на Лилиев, който анотирано проследява живота и творчеството му от 16 май 1885г., когато се е родил в Стара Загора, до последния му ден – 29 септември 1960 г., когато вестник „Литературен фронт“ отпечатва последната му статия „Празник на поезията“.

Под надслов „Съкровено за Лилиев“ Иван Матев публикува своите размисли относно анкетата „Тайният глад на душата“. Това са интервюта с големи учени, които доизграждат духовния образ на поета и неговото творчество. Проф. Пеньо Русев се произнася за художествената личност и сакралния естетически модел в поезията на Лилиев; Италианският професор Рикардо Пикио говори за класическите български поети от началото на ХХ век и мястото на Николай Лилиев сред тях; Г-н Матев разговаря с академик Иван Дуйчев за изконно българското и чуждото влияние в душевността на българина и дълбоко кодираното историческо мислене в лириката на Лилиев сред тях.

Следват кореспонденции и разговори на Иван Матев с поета Павел Матев, с проф. Боню Ангелов, проф. Георги Димов и проф. Димитър Кенанов, с Владимир Свинтила и проф. Георги Данчев, проф. Румен Касабов и проф. Светлозар Игов, с поетите Евтим Евтимов, Радко Радев, Иван Николов, Валери Петров и др.

Безкрайно интересни са споделените спомени за човека с богата душевност от старозагорските поети Димитър Караджов, Стойчо Стойчев, Таньо Клисуров, Стойчо Маджарски, Крум Георгиев , Йордан Атанасов и др.

Творчески спомени за поета и драматурга Николай Лилиев споделят представители на театралното съсловие – режисьорите на Народния театър проф. Гриша Островски и Никола Икономов, актрисите Ирина Тасева, Таня Масалитинова и Ружа Делчева; Проф. Любомир Тенев припомня за присъствието на Лилиев в театралния живот на България. Има обзорни материали за преводаческата му дейност.

Чест прави на г-н Матев, че, макар и накратко, представя всички автори на статии, отзиви и интервюта.

В книгата можете да прочетете за сборника „Изкупителни въздишки“ с партитури на 38 песни от композитора проф. Петър Жеков по стихове на Николай Лилиев, както и подробности за „Къщата на Лилиев“, която се намира в родния град на поета на ул. „Петър Парчевич“ No 38.

Мисля, че колосалният труд на г-н Иван Матев „Пленник на Истината и Красотата“ е съществен принос в максимално точно и пълно извайване житейския и творчески портрет на най- светлия и най-чистия лирик в новата българска, а вероятно – и в европейската символична поезия на ХХ век.

Редактор на книгата е проф. д.ф.н. Димитър Кенанов; Фотографи – Кольо Пейчев (1936-2017), Цветан Четъшки и Славчо Славов; Дизайн – Мария Сидерова; предпечат – Илко Груев; Печат – „Фабер“ Велико Тъпново.

Очаква се официалното представяне на изданието да се състои по време на традиционните Есенни литературни дни.

Росица Ранчева