На 6 юли Православната църква почита преп. Сисой Великия и свмчк Валентин

Преп. Сисой се е родил в Египет. Бил ученик на св. Антоний Велики, който го въвел в строг монашески живот. След смъртта на своя учител преподобни Сисой се поселил да живее в една пустинна планина, наречена Антониева, понеже на нея по-рано се подвизавал сам св. Антоний.

След непрестанни постнически подвизи и молитвени бдения Сисой стигнал до такова духовно съвършенство, че станал незлоблив като дете. Затова Бог го надарил с благодатна сила да изцерява болни, да изгонва нечисти духове и да възкресява мъртви. Цели 60 години преподобни Сисой се подвизавал в пустинята.

При него идвали за съвет монаси и миряни от далечни места. За тях той бил извор на жива мъдрост. Преди смъртта лицето му засияло като слънце. Монасите стоели около него и се чудели на това явление. А когато старецът издъхнал, цялата килия се изпълнила с чудно благоухание. Св. Сисой починал в дълбока старост през 429 година.

Свещеномъченик Валентин, презвитер римски, почита Църквата на 6 юли.

Свещеномъченик Валентин епископ и учениците му са живяли през III век. Св. Валентин бил епископ в в град Интерамна в областта Умбрия в Италия. Той имал от Бога дарбата да лекува различни болести с молитва.

Учениците му, първоначално езичкици, дошли в Рим от Атина, за да се запознаят с латинското образование и език. Те си намерили учител, на име Кратон, и живеели в неговия дом. Случило се, че Кратоновият син Херимон се разболял тежко, гърбът му се изкривил така, че главата му се оказала между коленете. Кратон замолил епископ Валентин да помогне на болния. Светецът дошъл в Рим, заключил се в стаята заедно с болния младеж и се молил усърдно цяла нощ. На сутринта Херимон бил вече напълно здрав. Смаяните щастливи родители повярвали в Христа и се кръстили заедно с целия си дом. И учениците приели също светото Кръщение и заедно с изцерения Херимон станали предани ученици на светителя Валентин.

Славата на чудотвореца се разпространявала бързо и много младежи и деца се обърнали към вярата в Христа. Сред тях бил Авундий, син на градския префект, който след покръстването си се разпалил духовно и изповядал открито пред всички, че е християнин. Това била дръзка постъпка, тъй като християнството било преследвано в Римската империя. Гневът на баща му и другите видни римляни се насочил към епископ Валентин, наставника на младежите. Започнали да го карат да се отрече от Христа и да се поклони на идолите.

След много мъчения го хвърлили в затвора, където учениците му продължавали да идват при него. Научавайки за това, началникът заповядал да изкарат Валентин от затвора и да го обезглавят. Учениците на светителя взели тялото на своя учител и го занесли в Интерамна, където го погребали с чест.

Те прекарвали по цели дни на гроба на светеца, молейки се, и около тях започнали да се събират мнозина вярващи и езичници, които те обръщали към истинската вяра. Новините за това стигнали до властите. Младежите били арестувани и хвърлени в затвора. От страх, че народът може да освободи със сила страдалците, палачите ги обезглавили през нощта. Телата им по-късно били погребани до св. епископ Валентин.