„Сънят на Пилат“ – истории, които превръщат един спектакъл в легенда за хората, част от него

Как една кукла Барби стана емблема на Ролс Ройс.

Как стар Трабант от Пловдив се превърна в кабриолет.

Как шивачките изпаднаха в шок от костюмите.

Как Павол Юраш се влюби в баницата с локум.

Това не е история за спектакъла.

Това са моите истории от „Сънят на Пилат“.

Беше 2021 г., толкова скоро след КОВИД времето, което спря Времето за доста дълго….

В Операта се подготвяше „Сънят на Пилат“ – балет по музиката на Стефан Димитров, любимецът на цяла България. Той първо беше написал и представил симфонията „Сънят на Пилат“ в Зала България. И беше разказал, че  е измислил музиката за балет.

Беше поканил Маестра Силвия Томова с най-прогресивният балет в България да го реализира.

Маестра Силвия Томова пък покани Василий Медведев – един от най-утвърдените познавачи на руския балетен стил и традиция.

В  Стара Загора с Василий Медведев пристигнаха и: асистентът му Станислав Фечо и художникът на декора и костюмите Павол Юраш.

Последният се оказа приказлив, общителен сладур, който обича да си похапва. Дни наред ходеше възхитен след домакина на Операта леля Денка да я моли да му направи пак баница с локум.

През цялото време беше в една средно силна по Рихтер паника за костюмите, които бяха над 200 и се шиеха в Стара Загора, Пловдив и София.

А шивачките и всички ние бяхме в  над средно силен стрес като видяхме рисунките на костюмите – как тази консервативна Стара Загора ще понесе толкова голота, как тези деца ще играят полуголи на сцената?

Имаше замисъл Маргарита да лети, но не можа да се реализира.

Но пък изцяло се реализира /и материализира/ един Трабант, който бе намерен чрез сайт за продажби в Пловдив. Беше докаран до Стара Загора и майсторите на Операта му срязаха тавана, направиха го кабриолет и го боядисаха черен, за престиж. А майсторите на осветление му направиха и фаровете да светят.

На цялата тази грандиозна кола, на капака, застана и емблемата на Ролс Ройс Spirit of Ecstasy — летяща женска фигура  – направена от куклата Барби на Маги /щерката на Илияна Танева, завеждащ гардероб/ с прикрепени крила и боядисана в златно от художниците! /пък Магито си жалеше куклата доста време/

Каква прелест, каква приказка, нали!

Още помня премиерата на 16 октомври 2021 г. Октомври, вали, студено, в зала 1 на НДК веят ветрове. Балетът мръзне на сцената и зад кулисите. В залата е неуютно. Всички сме с връхни дрехи /след спектакъла и двете ми деца се тръшнаха болни/.

Беше такава магия! Тази огромна зала, едни ТВ камери на дълги кранове сноват и филмират това чудо, който никой не е очаквал!

И да, оскъдните костюми разкриваха по най-блестящия начин красотата на човешките тела – телата на балерините и балетистите – тези съвършени творения на Бог!

„Сънят на Пилат“ за мен не само това, което е на сцената.

Зад „Сънят на Пилат“ има още един спектакъл — този, който се е случваше зад кулисите.

За този втори спектакъл беше тази история. Защото никъде в официалните разкази няма да пише:

🥐 „Павол Юраш откри баницата с локум.“

🚗 „Трабантът пристигна от Пловдив и претърпя сценична метаморфоза.“

🧵 „Шивачките изпаднаха в творчески шок.“

👧 „Куклата на едно дете стана част от голямото изкуство.“

А именно тези истории превръщат един спектакъл в легенда за хората, които са били част от него…..

И аз съм сигурна, че когато на 24 юни  2026г. угаснат светлините в Операта, аз пак ще гледам „Сънят на Пилат“ с очите на човек, който го вижда за първи път.

Уляна Кьосева

Снимките са професионални на Георги Петков от премиерата в НДК и една е личен архив