Почитаме свети Онуфрий Велики и свети Петър Атонски – символи на отшелническия подвиг

На 12 юни Българската православна църква чества паметта на двама изключителни подвижници – преподобни Онуфрий Велики и преподобни Петър Атонски, които посветили живота си на строг духовен подвиг в пълно уединение.

Преподобни Онуфрий Велики – отшелникът на Тиваидската пустиня

Преподобни Онуфрий живял цели 60 години в пълна изолация сред суровата Тиваидска пустиня в Египет. В младежките си години се обучавал в манастира в Ерити, където се запознал с живота на пустинниците. Вдъхновен от разказите за ангелска помощ към тези богоугодни хора, Онуфрий тайно напуснал манастира, за да потърси пътя на истинското уединение.

Той открил стар отшелник, който го научил на трудния път на духовна борба. Когато ученикът укрепнал във вярата, учителят му посочил мястото, където да се подвизава сам. Близо до пещерата, в която се установил, по Божия милост израснала палма, а наблизо избликнал извор. Палмата давала плодове целогодишно, а ангел му носел хляб и свето причастие всяка събота и неделя.

Онуфрий приключил земния си път с думите: „В Твоите ръце, Боже мой, предавам духа си“. Житието му е записано от негов съвременник – монах Пафнутий, също от Тиваидските манастири.

Свети Петър Атонски, родом от Константинопол, бил военен командир в армията на императора. По време на войната със сирийците през 667 г. попаднал в плен и бил затворен в Самара край река Ефрат. В дългото си затворничество Петър се разкайвал за живота си и си припомнил обещанието си да приеме монашеството.

След чудесно избавление от плен, той се отправил към Рим, където при гроба на св. апостол Петър приел монашески постриг от самия папа. След духовно наставничество, бил изпратен по Божие вдъхновение към новия си духовен дом.

Насън Пресвета Богородица му показала мястото, където да прекара живота си – Света гора Атон. През 681 г. той стъпил на това тогава безлюдно място и останал там 53 години в пълно уединение. Дрехите му се разпаднали, но дългата му коса и брада служели за покривало.

След повече от пет десетилетия неизвестност, ловец случайно го открил. След година, когато се върнал отново с други хора, светецът вече бил починал – около 734 година.

Днес Църквата ни напомня за силата на духа, вярата и отричането от светския живот в името на по-висшето – единение с Бога.