Когато светът дойде при нас – маестро Хосе Кура и учениците на „Ромен Ролан“

Има срещи, които остават. Не като снимка в телефона, не като запис в дневника, а като нещо, което се отлага в гърдите и продължава да резонира дълго след края. Такава беше срещата, която се случи на 9 юни 2026г. в зала „Америка за България“, когато маестро Хосе Кура – световноизвестен тенор, диригент, композитор и настоящ главен гост-диригент на Държавна опера – Стара Загора – седна лице в лице с ученици от ГПЧЕ „Ромен Ролан“.

Поводът беше формален: предстоящите спектакли на „Кармен“ от Жорж Бизе на 11 и 12. юни, в които Кура застава за пръв път зад диригентския пулт на Старозагорската опера в тази постановка. Но онова, което се разгърна пред учениците, беше нещо съвсем различно от предварителен брифинг за опера.

Над цял астрономически час маестро Кура разговаря с младите хора – не лекционно, не снизходително, а истински. Темите се нижеха органично: израстването, което боли имено защото е истинско; животът в социалните мрежи и тяхната двойствена роля за известността; дали популярността променя човека или само усилва онова, което вече е в него; кога човек може да каже за себе си, че е завършена личност. Залата не беше просто място за разговор, а пространство за вдъхновение. Световноизвестният ни гост говори откровено за пътя си, за изборите и за цената на свободата в изкуството. „Свободата не е просто право. Тя идва с отговорност за всичко, което правим“, сподели маестрото пред младата аудитория. Учениците слушаха в тишина, а после смело задаваха въпросите си: Как се става голям артист? Има ли страх преди излизане на сцена? Какво означава успехът?

„Най-важното е да бъдете честни със себе си. Не търсете краткия път – той рядко води до нещо истинско“, каза Кура и допълни, че изкуството изисква постоянство и характер. Срещата премина като истински диалог – без дистанция, без формалност.

За много млади хора това беше първото докосване до човек от световната сцена, който говори не като звезда, а като учител. „Музиката не е просто звук. Тя е история, която разказваме на другите“, каза още той, оставяйки залата в размисъл.

И после – Кармен. Не като сюжетно резюме, а като огледало. Свободата срещу своеволието: каква е разграничителната линия? Отговорността да предизвикваш другите – и да бъдеш готов те да те предизвикат обратно. Отговорността да се свържеш с друго човешко същество по най – красивия начин, на който си способен.

В края на часа никой не искаше да стане. Нито един от учениците, нито един от учителите. Тази неохота да се прекъсне разговорът е може би най – честното свидетелство за това какво е постигнала срещата.

Хосе Кура е изминал дълъг път от Буенос Айрес до световните сцени – Виенската щатсопера, Кралската опера „Ковънт Гардън“, Метрополитън в Ню Йорк, Арена ди Верона. Ролята на Дон Хосе в „Кармен“ е сред онези, с които е оставил траен отпечатък в историята на оперното изкуство. Критиците говорят за неговата интерпретация като за „разтърсващо истинска“ заради психологическата дълбочина и емоционалната сила, която влага в образа. Човек с такова портфолио е могъл да дойде в Стара Загора, да изстои двадесет минути за снимки и да замине. Той избра друго.

Това, което се случи в зала „Америка за България“, е точно онова, за което понякога забравяме, когато говорим за култура и образование: срещата между млад човек и истинско присъствие. Не съдържание, не учебна програма, а жив събеседник, който е живял, изпитал е неуспехи и успехи, поставял е въпроси без лесни отговори и е готов да ги сподели честно.

За учениците на „Ромен Ролан“ тази среща предшества нещо не по-малко важно – на 11 юни те ще присъстват на „Кармен“ за първи път в живота си. Те вече знаят за какво ще гледат. Не сюжета, а отговорите на въпросите.

Благодарност на Държавна опера – Стара Загора, която продължава да вярва, че операта не е само за тези, които вече я обичат, а и за тези, които тепърва ще се влюбят в нея.

Радка Радева

педагогически съветник в ГПЧЕ „Ромен Ролан“

 

Ето какво написа  маестро Хосе Кура на своята страница във Фейсбук:

With the students of the Language Lyceum Roman Rolland, with whom I had a great encounter yesterday.

The kids were so moved and in need of having deep but amusing exchanges that we ended up having a great, great time together. I really enjoyed them a lot, and today they bought 100 tickets for tomorrow’s performance, which means the performance will be full of young people.

It’s exactly what we need in theatres today: young people’s enthusiasm, curiosity, and love for music — for great music.

So thank you, kids, for this beautiful experience, and see you tomorrow

„С учениците от Езикова гимназия „Ромен Ролан“, с които имах прекрасна среща вчера.

Младите хора бяха толкова развълнувани и толкова жадни за смислени, но и приятни разговори, че в крайна сметка прекарахме заедно едно наистина чудесно време.

Изключително много им се зарадвах, а днес (вчера- Д) те закупиха 100 билета за утрешното представление, което означава, че залата ще бъде изпълнена с млади хора.

Точно от това се нуждаят театрите днес – от ентусиазма, любопитството и любовта на младите към музиката, към голямото изкуство и великата музика.

Затова ви благодаря, деца, за това красиво преживяване и до утре!“

Текстовете подготви Долап.бг