Милю Касабов: Предпочитам да съм книжар с народа си, отколкото министър
Получих много писма от приятели след публикацията ми за Милю Касабов в ДОЛАП бг. Мария Нешева от Ню Йорк знаеше много неща за Гео Милев, но се интересува какво е направило семейството му и защо не е издирен. Интересуваше се в крайна сметка има ли нещо общо между Гео и баща му? Почти същият въпрос ми зададоха и десетки приятели във ФБ. Други директно ме питат мога ли да посоча истинския виновник за убийството на Гео? Мисля, че вече мога… Получих много въпроси за Леда Милева и как съм работил с тази „Желязна лейди“? Писал съм много по тези теми, включително в книгите си. Ще се опитам да задоволя любопитството на моите приятели и с нови допълнения и доказателства на тезите ми… Георги ЯНЕВ
МИЛЮ КАСАБОВ: Предпочитам да съм книжар с народа си, отколкото министър… Борис Касабов, братът на Гео Милев, в своите спомени казва, че Гео е “продължение и завършек на тате.”
Милю Касабов е сам по себе си една изключителна личност – възрожденец-родолюбец, бунтар на младини, отрано отправил взор към европейската и световната култура и цивилизация. В Радне махле през 1895 година заедно с колегата си учител Димитър Драгиев, Кольо Попов, Койчо Тодоров, Димо Желев и Марко Турлаков – също колега-учител, основават Книжовно дружество Просвета”, на което Милю Касабов става деловодител. Чия е идеята за това книжовно дружество, не е толкова важно, но че Милю Касабов е бил “моторът” на идеята, не бива да се съмняваме – за разлика от другите радневски будители, той е с най-голям опит, издавал е вестници, списание, а и е автор на “Календарче за 1885 г.” Уставът, писан саморъчно от М. Касабов и приемането му, става на… 28 януари 1985 година, 13 дни след раждането на първата рожба на Касабов – Георги. Милю е заченал и друга своя свидна рожба – културна, просветна, издателска, популяризаторска, която ще развива успешно години наред, а синът му – неговото “продължение и завършек” – ще издигне на европейско и световно равнище. Идеите, които Милю Касабов оформя трайно в Радне махле – основната цел на Книжовното дружество е “да разпространява полезни знания между народа, чрез издаване на ред книжки, достъпни по своята цена и за най-бедний” – предава на своя син в хубавия си двор в Стара Загора – поощрява го да чете, да рисува, разказва му за цветята, пчелите, сезоните, планетите, религията.
Когато Георги е 9-10-годишен, намира на тавана десетина броя от в. ”Справедливост”, където прочита “Милю Касабов от Стара Загора известява, че не принадлежи на никоя политическа партия.” (В бр. 2 на в. “Справедливост” от 1899 г. “обявата” е следната: “М. Касабов известява, че не принадлежи вече към никоя от съществуващите у нас партии” . Тук прави впечатление думата “вече”, която подсказва, че Милю Касабов е членувал в някоя партия. Досега имаше недоказани податки, че Милю Касабов в началото на 1899 г. създава в Чирпан секция на социалдемократическата партия, но бързо я напуска, разочарован от котерийните борби за надмощие сред съмишлениците. Други сведения за участие в партии няма. По всяка вероятност думата “вече” е косвено доказателство, че той е сред основателите на социалдемокрацията в Чирпан и региона – б. м. – Г. Я.) Силно впечатлен, малкият Георги пита баща си защо е пуснал във вестника такава „обява“. По-долу предавам разказа на Борис Касабов с известни съкращения. ”Тате гледаше да отклони Геовия въпрос, навярно защото ни считаше още малки, но Гео настояваше и тате започна: …бяхме учители с майка ви в село Раднево. Колеги ни бяха Димитър Драгиев и Марко Турлаков. Ний виждахме как няколко известни старозагорски лихвари ограбваха бедните селяни, като им даваха пари в заем с безбожна лихва 80 и 100%. При тази явна неправда, пък и пред много други, не можех да мълча и започнах открито и смело да се изказвам против ограбването на селяните. Драгиев също се възмущаваше и говореше.” (Затова и двамата са уволнени – б. м. Г. Я.)
Изгонени от Радне махле, след поредица от митарства, през 1899 г. в Стара Загора, където прехвърлят и седалището на Културно дружество “Просвета” още преди две години, четиримата – М. Касабов, Д. Драгиев, Турлаков и Момчилов – започват да издават в. ”Справедливост”, с подзаглавие “Независим, народен вестник”, без да са престанали с издаването на книги за просвещение – наред с полезната преводна литература издават “Бикоглав” от Иван Вазов. Само абонаментът им за вестника е 2 500 платени бройки. ”Мотото ни – продължава разказа си Милю Касабов – беше “Библията в политиката и навсякъде” и “Вий трябва да се родите отново”. (Борис разказва споменно, но е точен – основното мото на вестника е “Вий трябва да се родите изново” из Евангелието и още две мисли от него, разположени под двете страни на “главата” на вестника: “Обичайте се един друг” и “Обичайте и враговете си” – б. м. Г. Я.) Този вестник не беше орган на никоя политическа партия, а вестник за културно и политическо възпитание на народа, който трябваше да се роди отново, т.е. да прогледне духовно след Освобождението. Ний искахме чрез превъзпитание на нашия селянин и чрез културното му издигане да го направим способен сам да прецени коя партия е в интерес на народа… Искахме той да мисли политически и сам да може да влияе в управлението на България.”
Димитър Драгиев е определен за представител на вестника, който да отиде да отрази образуването на селска партия в Плевен по призива на Я. Забунов. ”Той отиде. Върна се и без да се обади в редакцията, отишъл право в печатницата, махнал уводната статия, която беше набрана, и сложил своя статия с чисто политическо съдържание. Повикахме го в редакцията…, той се подхилна и рече: ”Аз нямам време само да думкам тъпана, а друг да обира парсата. Хората в Плевен правят партия, земеделска партия. Аз отивам с тях.”
Милю Касабов и Момчилов напускат вестника и тогава Милю прави своето заявление, впечатлило толкова малкия му първороден син. Драгиев сменя заглавието на вестника – през 1900 г. най-напред става “Земеделска правда”, а малко по-късно “Земеделско знаме”, списван известно време от самия Стамболийски. Мотото на в. ”Справедливост” остава в първите няколко броя и после отпада.
“Това е историята на в. ”Справедливост” – продължава спомена си Борис, – заключи тате и почна надълго и нашироко да ни обяснява, че народът ни страда от партийни водачи, които гледат личните си интереси, а не интересите на целокупния народ, че използвайки невежеството на народа, безмилостно го грабят и експлоатират… Гео слушаше с преголямо внимание, но нищо не каза. Справедливите думи на баща ни бяха попили дълбоко в Геовата душа… ”
* Тука, почти в скоби, нека съобщя още малко информация: През 1900-та година Милю Касабов издава поредното си Народно календарче, в което пише: „ О, Братко – Българино!… Още като се освободихме и захванахме с гуляи, песни гръмовити, тъпани и зурли. Ех, защо стана „Свободна България?“ – Да се повеселиме… Съединение направихме, крал Милана набихме и пак гуляхме. Да уредим работите си по-малко мислехме, а помислихме си, че все на гуляи ще ни върви, та поаздисахме: и княза си изпъдихме, и на Велика Русия се перчихме… Плодородие имаше и гуляите си продължавахме… А нашите водители, хора ачигьози и себелюбци, на които трябваше мъгляво време, защото вълкът мъглата обича, създадоха мъгла в мозъците ни, помрачиха умовете и чувствата ни, като ни заблуждаваха, като ни упояваха и с виното, и със завистта, като ни разделяха на партии, брат против брата, син против бащата – и ние аздисвахме, и аздисваме, та дори почнахме да се трепем , защото главите ни са мъгляви…“ И допълва: “В страна конституционна, каквато е България, където народът сам се управлява, голяма част от вината е и у народа. Народът прост е играчка в ръцете на ачигьоз управници (курсивът е на М. Касабов). Простотията на народа ни е една от причините на днешното отчаяно положение на държавицата ни…“
Надълго и надълбоко разсъждава Милю Касабов в това календарче и намира изход в следните си мисли: „А ти, Българский Народе, събуди се вече от дългата си дрямка, съзнай, че ти си господар на тая страна , че твоят глас е господарския глас, който трябва да се слуша, че твоята воля е волята, която трябва да се изпълнява: не гледай вече на партии, потърси честните, безкористните и родолюбивите твои синове и кога му дойде времето, тях само доверявай, тях само избирай, тях само опълномощавай. (Гледай ти, дядо Милю май е апелирал за мажоритарен вот, отвратен от тогавашните партии, които и днес носят същите си имена!)
Само след 21 години неистовият му син Гео Милев ще напише в сп. „Везни“. „Нещастието на българския народ произтича от това негли, че ний започнахме своя свободен живот (който изисква от нас културно творчество) без организирана жизнена енергия… Ръководителите на народа станаха „управници“ на народа… Днес и досега, винаги са били свободно отпускани юздите на демагогията. Всички идват с блестящи лозунги на тая или оная партия, но зад тия лозунги хитро се спотайват безчестното хищничество и лакомият егоизъм. Лъжата лъже, лъжата управлява, лъжата краде… У нас винаги е ставало дума за едно: власт, не служене на народа, а „властване“ над народа… Народът чувства това, народът знае това… Унинието е всеобщо, мъртвилото е безплодно… И всички погледи очакват спасение…
И Гео се провиква почти като баща си, че имаме нужда от „ония“, чиито „невидими шефове са сенките на Раковски, Ботев, Левски“, но допълва: „Обаче едно е нужно преди всичко: пречистване на българския живот… Само тогава пред българския народ ще се разтворят широко кръгозорите на културата и културното творчество!“ Наивният Гео и още по-наивният му баща, милият дядо Милю…
* Борис продължава разказа си със събития, случили се след 15-16 години. ”През 1921 г. на земеделски конгрес в манежа на военното училище Димитър Драгиев бе изключен от Земеделския съюз. Драгиев даде изявление: ”Аз съм бил винаги и сега съм за принципа – евангелието в политиката и навсякъде.” Гео беше тогава у нас и подхвърли на баща ни: ”Я виж какво казва твоят приятел!” Тате му отговори: ”Много късно му е дошъл акълът на г-н Драгиев! Сега, когато е изгонен от Земеделската партия, сега се сетил, че трябва честност в политиката и навсякъде. Без справедливост и без честност никоя партия не може да помогне на този народ.”
Майка ни слушаше този разговор и се обади, за да подкачи тате:
– Ти все по честния път искаш да вървиш, но ето че Драгиев и Турлаков станаха министри. Ти по-неспособен ли беше от тях?
Баща ни се усмихна снизходително и рече:
– Предпочитам да съм книжар с народа си, отколкото министър, който мисли за министерския стол, а не за народа си.
Гео слушаше внимателно, без да се обади. По лицето му играеше доволна усмивка, примесена с гордост от здравия, несломим политически гръбнак на баща ни. Разправям тази случка, защото смятам, че тате даде на Гео в пълна мяра своето топло чувство към народа, своята непримиримост с обществените и политическите неправди и своето страстно желание да работи и се жертва за другите. В това отношение Гео сякаш е продължение и завършек на тате.”
Тази “случка”, една от многобройните “случки” в живота и битието на Милю Касабов и оформянето на Гео Милев като гражданин и творец, е показателна: Гео “попива” морала на баща си, дава национално и общочовешко проявление на родилите се в Радне махле и Стара Загора морални идеи и… ги отправя в бъдещето. Доказателството: първата обществено-политическа статия на Гео Милев “Българският народ днес” (сп.”Везни”, година 3 от 30 октомври 1921 г.) излиза след “последния”разговор на Гео с баща си за в. ”Справедливост”. Гео отправя призиви към българския народ, които и “днес” са проектирани в бъдещето. Ето няколко извадки от статията на Гео Милев “Българският народ днес“ – Днес творческият импулс на българския народ е спаднал до мъртвата нула на духовния термометър… Няма ли да се разрази очистителна буря?
Това чувства всеки. Това чака всеки.
Нещастието на българският народ произлиза от това негли, че ний започнахме своя свободен живот (който изисква от нас културно творчество) без организирана жизнена енергия… Ръководителите на народа станаха “управници” на народа… Затова тия избрани синове и народни управници – пълна противоположност на ония самопожертвали се идеалисти – Раковски, Ботев, дядо Славейков и пр. – които родиха българския народ. Днес, и досега, винаги са били свободно отпуснати юздите на демагогията. Всички идват с блестящи лозунги на тая или на оная партия, но зад тия лозунги хитро се спотайват безчестното хищничество и лакомият егоизъм. Лъжата лъже, лъжата управлява, лъжата краде…
…У нас винаги е ставало дума само за едно: власт, не служба на народа, а “властване” над народа.
Народът чувства това: народът знае това. Унинието е всеобщо, мъртвилото е безплодно … и всички погледи очакват спасение.
Но кой ще донесе желаното обновление? Нима тия, които са управлявали България, българския народ, до днес? Дали от тях българският народ очаква своето обновление? От апостолите на демогогията, на лъжата, на кражбата? От сеячите на разтление? От тия, които носят със себе си мерзостта на запустението? От тия, които носят на челото си знака на безчестието?
Не.
Всички до днес управлявали партии са вече окончателно дискредитирани в очите на народа…
…Един е изходът: ОБЕДИНЯВАНЕ НА НАРОДНИТЕ МАСИ… С този принцип трябва да се роди из недрата на народа една нова “партия” – голяма колкото целия народ – която да сложи надгробна плоча над всички досегашни и сегашни партии, чиято дейност е била само злотворна и пагубна за народа: трябва да излязат начело истинските синове на народа – нови и честни хора – а не на ония без морал, които са управлявали до днес България. Една нова партия – целият народ – на която невидими духовни шефове са сенките на Раковски, Ботев, Левски и всички ония честни образи на миналото, които се жертваха за възраждането на българския народ…
… Обаче е д н о е н у ж н о преди всичко: пречистване на българския живот. Само тогаз през българския народ ще се разтворят широко кръгозорите на културата и културното творчество…”
Огромна част от тези мисли, синтезирани и страстно изречени в типичен за Гео Милев стил, можем да открием във възрожденски настроения Милю Касабов – в редица негови статии, в спомените му, в редица “есета”, които е писал за себе си и за щастие една част от тях запазени. Милю Касабов наистина трайно присъства във възпитанието на децата си, той е авторитетът в семейството, изявеният гражданин и общественик. А духовната връзка между Гео Милев и Милю Касабов е известна.
А след три години в статията си “И свет во тме светится” (сп. ”Пламък”, кн. 1 от 15 януари 1924 г.), анализирайки драматичността на времето, търсейки мястото и ролята на твореца в трагичните за народа дни, Гео Милев пише: ”Днес не е време на розови сънища и лазурни блянове. Времето е жестоко – и праща поезията в изгнание.
Днес има само Народ и Човек. Човекът пред лицето на Народа. Човекът посред Народа. Поетът добива своето истинско призвание: да бъде преди всичко и само Човек. Човек посред Народа.
Ние не можем да останем глухи зрители пред народната трагедия – унесени в нашите неземни блянове, потопени в нашите дребни чувства. Защото над нас и всичко наше стои: Народът, Свещеният, Масата – инертна и безименна, но бездънна и безсмъртна – която ражда всички нас.
… ний знаем: над Властта и Държавата стои Народът. Свещеният Народ.
Ний ще останем там, дето е Народът: при Народа, сред Народа…
Без да се намесваме в активната политика, ний – все пак – не можем да не се интересуваме за всичко, което засяга народа – засега изблика на ония творчески сили у народа, които раздвижват попрището на неговото културно развитие… , защото не могат да се сложат граници на духа и предели на мисълта. ”И свет во тме светится, и тма его не объять” – учи благовестието Христово.”
Тия мисли на Гео Милев (за отношението към народа, за мястото на морала (евангелието) при служене на народа, за стоенето над политиката) са тръгнали от с. Радне махле като възрожденски наивни идеи на шепа “даскали”, обхванати от патриотизъм и общочовешки идеализъм и доразвити по-късно от Гео Милев в общонационален и всемирен план.
Тези идеи са още бъдеще!