DARA – повод за размисли!

През февруари бяхме топ криминалисти. Всеки втори във Фейсбук знаеше кой е „Нотариуса“, как се подслушва съдия и къде са заровени протоколите. Март бяхме геополитици, април изведнъж станахме волейболни треньори и обяснявахме на националите как точно се прави блокада, докато преглъщахме ракията със салата от марули.

Сега дойде май и – о, чудо! – всички завършиха Консерваторията. Изведнъж се напълни с експерти по музикална теория, сценично поведение и етика на облеклото.

DARA отишла на финал на „Евровизия“. И веднага се почна. Пишман специалистите извадиха пергелите и започнаха да мерят морала. Един набожен архитект се прекръсти пред иконата на „традиционните ценности“ и обяви, че се разграничава. Други, дето последно са слушали музика на сватбата на братовчед си в Попово, изведнъж станаха изтънчени критици – песента не била „наша“, не я „разбирали“, не я „одобрявали“.

Българинът има един такъв специален талант – да намери кусур на диаманта, защото му бил твърде лъскав. Вместо да се зарадваме, че едно момиче със зверски талант, енергия и различна визия излиза и мачка на световната сцена, ние си ровим в носа и се възмущаваме от обеците на оня от Ирландия. Гледаме в канчето на ирландците, за да не би случайно да видим, че нашето момиче е единственият изпълнител, от когото не те хваща гнус, а те кара да се гордееш.

Това е нашият национален спорт – хейт до дупка. Жлъч на корем. Омразата ни е като бензин – пали ни бързо, но вместо да караме напред, ние се самовъзпламеняваме от злоба.

Казват, че това ни правело силни. Че минаваме през огъня на обществената завист и излизаме по-корави. Може и така да е. Ама не е ли по-лесно веднъж, само веднъж, да не се борим със страховете си чрез плюене по другите?

Докато другите нации се обединяват около своите и ги бутат към върха като национален интерес, ние се опитваме да подложим крак на финалната права. Защото тук успехът е непростим грях. Особено ако си млад, талантлив и различен като DARA.

За тези, които се чудят какво е това „национален интерес“, ще припомня един случай от 1997-ма. Когато Южна Корея беше пред икономически колапс, три милиона и половина граждани се наредиха на опашки пред банките. Не за да протестират, а за да дарят на държавата си личното си злато – сватбени халки, златни монети и семейни реликви. Хората се обединиха, за да спасят общото си бъдеще, вместо да си вадят очите в социалните мрежи. Това е нация. Останалото е просто територия, населена с хейтъри.

Хайде поне веднъж да пробваме нещо екзотично – да се обединим. Не е страшно. Не боли. DARA е страхотна и заслужава да победи, не защото е „наша“, а защото е добра. А ако на някой архитект или Фейсбук професор му е твърде „модерно“ – да си пусне ВЕФ-а да чуе Кидика как са „дире“ и да мълчи.

DARA, мачкай! Ние тук ще се оправим с хейта – в това сме световни шампиони. Дано поне ти ни научиш как се печели с талант, а не с плюене.

Веселин Стаменов