Липсата на време и пари остават големите пречки пред достъпа до култура в България

Жителите на малките общини посещават културни институции три-четири пъти по-рядко от столичани. Това показват резултатите от четвъртото издание на индекс „Достъп до култура“ за 2025 г., представени от Янина Танева – съосновател на „Фабрика за идеи“, и д-р Диана Андреева-Попйорданова – директор на „Обсерватория по икономика на културата“ на 14 май 2025 г. на специално събитие.

Индексът се базира на национално представително проучване, проведено от „Алфа рисърч“, и проследява участието и неучастието в културни дейности според възраст, образование, доходи, населено място и пол, с подкрепата на Асоциацията за развитие на София и Българския фонд за жените.

КИНО, ТЕАТЪР, ОПЕРА, БАЛЕТ…

През 2025 г. над 80 процента (81,6) не са посетили опера или балет, 58,5% не са ходили на театър.

От 2022 до 2025 г. непосещението на кино се е подобрило с 11 пункта (от 60,6% на 49,7%), докато театърът се е подобрил с 4 пункта (от 62,2% на 58,5%). Операта, както и библиотеките, остават практически без промяна – системен проблем, неподдаващ се на пазарни сили, според проучването. Има разлика от 40,2 пункта при театъра между София (40,8%) и селото (8,1%). Според проучването възрастта, образованието и доходът са трите най-мощни предиктора за участие в културния живот.

Осем от всеки десет българи не са стъпвали в опера или балет през цяла година. Не защото не искат – в проучването 60% изразяват интерес, ако събитията са близо и достъпни. Бариерата е инфраструктурна, не ценностна.

В Югозападния район (около столицата) 70% не са посещавали опера, а в Северозападния – 92%. Има разлика от 22 процентни пункта само за операта. За театъра пропастта е още по-голяма – 50% срещу 74%.

Всеки трети българин не посещава живи представления заради финансова бариера. При жените делът е 41%, при хората на село – 52%. Културата технически е налична, но цената я прави недостъпна за голяма част от обществото, показват данните от проучването.

(НЕ)ЧЕТЕНЕТО НА КНИГИ

Четири от десет души не са чели книга. 40% от пълнолетните в България не са прочели нито една книга за цяла година. При възрастовата група 65+ делът нараства до 47%.

Данните показват, че четенето не е просто навик, то е свързано пряко с достъпа до образование и библиотечна инфраструктура. Над 90 процента от висшистите (91,3) и 88 на сто от столичани са прочели книга, а над 80 процента от хората с основно и средно образование, както и 46,8 на сто от жителите на малките градове не са прочели нито една книга.

ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ПОДОБРЯВАНЕ НА ДОСТЪПА ДО КУЛТУРА

Според Диана Андреева решението не е да се строят опери и театри в малките градове, защото редица европейски страни отдавна имат своето решение, което се нарича транспортни ваучери за безплатен достъп до културни събития. По думите ѝ у нас това важи за 1,3 милиона души, а един ваучер струва 50 евро, тоест държавата ще трябва да дава 65 милиона евро всяка година.

Инициаторите представят и „Манифест за достъп до култура“, в който се казва, че културата е основно човешко право и неотделима част от свободния живот и развитието на всеки индивид.

„Вярваме, че достъпът до култура трябва да бъде универсален, справедлив и свободен от социални, икономически и географски бариери. Застъпваме се за установяване на развитието на аудиторията и достъпа до култура за деца, ученици, младежи и студенти като стратегически приоритет в публичните политики. Подкрепяме децентрализацията на културния живот чрез осигуряване на реални възможности за достъп в периферни и уязвими географски и социално-икономически региони. Достъпът до култура е инвестиция в социалната интеграция, развитието на човешката индивидуалност и укрепването на демократичните ценности в обществото“, се казва в манифеста.

Информация на БТА

Цялото изследване и предложенията на организаторите на изследването може да видите в линковете:

https://drive.google.com/file/d/1ojTvvq10YNmWUmsqdpJPFW0runct_mUN/view

https://ideasfactorybg.org/bg/pyrvo-nacionalno-izsledvane-dostyp-do-kultura/