„Налей, налей, налей…Шампанското е божи дар, божи дар, божи дар…налей, налей, налей…“

Това е рефренът, който по един или друг начин минава като червена нишка през цялата оперета „Прилепът“ от Краля на валса виенският композитор Йохан Щраус – син. При огромен успех на 8 и 9 май 2026г. „Прилепът“ „излетя“ от сцената на Старозагорската опера в своя премиерен полет, горещо аплодиран от взискателната публика.

Световната премиера на оперетата на оперетите е на 5 април 1874 година във виенския театър „Ан дер Вин” . От тогава до наши дни, повече от 150 години, тя задължително е в репертоара на всеки уважаващ се театър. Защо?

Защото музиката е брилянтна, в много случаи напомня на добре познатите валсове „На хубавия син Дунав“ и „Приказки от Виенската гора“. Сюжетът е изпъстрен със сюжети от живия живот – флиртове, изневери, комични обрати и ситуации, среща с виенски „палавници“, каквито ги виждаме и край нас, които те карат да си усмихнат по време на цялото представление, а от време навреме да избухващ и от неудържим смях.

Първоначално заглавието на оперетата е било „Отмъщението на Прилепа“, но през годините остава за по-кратко само „Прилепът“.

Поводът за интригата е желанието на нотариуса д-р Фалке да отмъсти на приятеля си Габриел фон Айзенщайн, който след едно напиване с шампанско, вместо да го отведе у дома му, го оставя в басейна за унижение пред целия виенски хайлайф. За тази непочтена постъпка Айзенщайн трябва да влезе в затвора за една седмица. Но това не удовлетворява Фалке. Той също така иска да опозори приятеля си и вместо в затвора го отвежда на бал с маски у княз Орловски. В същото време подхвърля писъмце до Розалинда – съпругата на Айзенщайн, че съпругът й вместо в затвора е на бал, в което тя лично може да се увери.

И така в ситуацията се включват още камериерката Адела, която по-всичко личи, че има закачка с господаря, влюбеният в Розалинда тенор оперен певец Алфред, руският княз Орловси– също бон виван, директорът на затвора, затворническия надзирател,

адвокатът д-р Блинд, весела, сериозно подпийнала жена, паркетен, маскиран като индианец, хай лайф виенското общество, балетисти и както се изразява Айзенцайн за балерините – „сладки мишленца“…

И преди карнавалния бал и по време на него, маските присъстват постоянно. Така прислужницата се превръща в актриса (с тоалетите на господарката си), Розалинда е унгарска графиня, с който без да се замисли флиртува собственият й съпруг, нещастно влюбения Алфред влиза в затвора, предрешен като съпруга на Розалинда и пр. и пр.

„Прилепът“ е шеметна оперета препълнена от комични обрати, гегове, танци, музика, много настроение и духовна наслада и …много шампанско.

Сценографията на Иван Токаждиев ни пренася в края на XIX век във виенските салони. Всичко е безкрайно изчистено, за да има пространство за действия. Художникът на костюмите Николина Костова-Богданова „облича“ героите със стил сецесион, характерен за онова време. Комплименти за хореографията на Боряна Сечанова и за мултимедия Анна-Мария Токаджиева
В центъра на тази бляскава сценична кавалкада застават солистите на Старозагорската опера: Десислава Стефанова като очарователната и многолика Розалинда, Борис Тасков и Момчил Караиванов като елегантния и лекомислен Айзенщайн, Симона Кодева и Елена Мишинова в ролята на жизнената и находчива Адела. До тях се нареждат Георги Динев и Ивайло Йовчев като обаятелния Алфред, Стоян Буюклиев като ексцентричния княз Орловски и Теодор Петков като загадъчния и остроумен д-р Фалке. В ролята на Франк – Евгений Арабаджиев и Иван Кабамитов, а образът на Фрош оживява чрез яркото присъствие на актьора Борислав Веженов. Всички те, заедно с оркестъра, хора и балета на Държавна опера – Стара Загора, изграждат един свят на блясък и театрална наслада.

Актьор и режисьор с вродено чувство за хумор, Георги Динев извайва удивителна постановка, която с една дума мога да определя като динамична, като перпетопобиле.

На сцената на миг няма спокойствие, всичко е движение, танци, наздравици и дребни хватки, които допълват образите на героите. Дори по време на бала, самият княз Орловски създава шемет с непрекъснатото каране на тротинетка. И още „дребни“ фатки, които приятно „гъделичкат“ публиката. Например камериерката отскача за храна до „Уникато“ (старозагорски елитен ресторант), Алфред прави световна кариера и така се е добрал до Старозагорската опера и т.н. Цялото трето действие, което се разиграва в затвора е смехотворно, особено с поведението на надзерателя Фрош, директорът Франк и всички останали, които се стичат там – сигурно има защо, но видно им се разминава и всичко завършва с хепи енд.

Под диригентската палка на маестро Владимир Бошнаков шедьовърът на оперетната класиха, може да се нареди сред най-добрите постановки в 100-годишната история на Държавна опера Стара Загора.

За тези, които са пропуснали премиерите или искат отново да аплодират любимата оперна трупа, през лятото представлението ще се играе на голямата сцена на Античен форум „Стара Загора“, на сцената „Севтополис“ край язовир „Копринка“ и др.

Наздраве!

Росица Ранчева