ГРАДСКАТА ЛЕГЕНДА ЗА СТАРА ЗАГОРА СЕ ПОТВЪРДИ
Геометрията на нашите предци е посочила естествения духовен център на Стара Загора
В подготовката за финалите на World Mathematics Invitational 2026 в японската столица Токио (11–14 юли 2026 г.), както и в предходни години, желанието ни беше да покажем пред света България, българските успехи и българската култура.
Така се родиха и темите на част от проектите на младите математици от Стара Загора и Казанлък.
Сред тях особено любопитна се оказа темата на седмокласника Никола Атанасов от ППМГ „Гео Милев“ –
„Линиите на историята – геометрията на моя роден град Стара Загора“.
Всичко започва от интереса на Никола към рисуването, правите улици на Стара Загора и градоустройствения план на Лубор Байер. Постепенно обаче проектът стига до нещо много по-неочаквано – възможния духовен център на града.
На пръв поглед три от православните храмове образуват триъгълник, а една от неговите най-интересни забележителни точки – може би техният център на тежестта – сякаш отвежда към Музея на религиите.
Тогава се сетихме, че особено ценна помощ може да ни окаже Снежана Маринова – бивш директор на Регионална библиотека „Захарий Княжески“ и автор на книги, посветени на историята на Стара Загора.
Именно тя разказва на Никола стара градска легенда за четирите храма „Св. Николай Мирликийски Чудотворец“, „Света Троица“, „Свети Димитър“ и „Успение Богородично“.
Според легендата храмовете образуват успоредник, а пресечната точка на диагоналите му се намира в пространството между Регионалната библиотека, Операта, Театъра и Художествената галерия.
Започнахме да проверяваме легендата математически.
Използвахме координатите на храмовете – северна широчина и източна дължина – както и специализиран калкулатор за разстояния между географски точки.
Резултатът се оказа още по-интересен от самата легенда.
Оказа се, че четирите храма не образуват успоредник, а специална геометрична фигура – делтоид.
Делтоидът е четириъгълник, при който две по две съседни страни са равни. Диагоналите му са взаимно перпендикулярни, всеки от тях го разделя на два триъгълника – еднакви или равнобедрени.
Точно пресечната точка на тези диагонали попада в онова особено място между библиотеката, театъра, операта и галерията – място, което поколения старозагорци определят като естествен духовен център на града.
Приблизителните координати са: с.ш. 42.427 и и.д. 25.626.
Линиите на историята сякаш се наместват.
Но изненадите не спират дотук.
Радослав Балкански – победител от WMI 2024 – установи, че отношението между диагоналите на този делтоид е близко до златното сечение – божествената пропорция, срещано в природата, изкуството и архитектурата.
Златното сечение не е само математическо понятие, а символ на красотата, хармонията и съвършенството в природата, науката и изкуството. Леонардо да Винчи популяризира тази пропорция в своите изследвания за „идеалното човешко тяло“. Златното сечение е било познато още в Древен Египет и Антична Гърция, а идеята за хармоничните отношения между числата стои в основата на философията на Питагор. Египетските пирамиди и Партенонът са сред най-известните примери за използването на числото 1,618 в архитектурата.
Така една стара градска легенда срещна математиката.
А младите математици на Стара Загора продължават да търсят връзките между науката, историята и българската култура.
Предстои срещата с математическите звезди на Стара Загора за 2026 г., които са подготвили впечатляващи разработки:
• Валентин Кирилов Кирилов, 11. клас, ППМГ „Н. Обрешков“, гр. Казанлък:
„Математическо моделиране и оптимизация на брането на рози в Българската розова долина“
• Дарин Павлов Павлов, 4. клас, ОУ „Кирил Христов“, гр. Стара Загора:
„Измерване на високи обекти в Стара Загора“
• Елизабета Казале, 10. клас, Академия по математика – Стара Загора:
„Кодът на традициите: математика в българските шевици“
• Катрин Миленова Янева, 5. клас, ОУ „Кирил Христов“, гр. Стара Загора:
„Нютоновата механика и природните закони в плуването“
• Максим Иванов Димитров, 10. клас, ППМГ „Гео Милев“, гр. Стара Загора:
„Лагранжовите приближения на параболите във високия скок на Людмила Жечева-Андонова, Стефка Костадинова и Ярослава Магучих“
• Момчил Иванов Цонев, 3. клас, НУ „Димитър Благоев“, гр. Стара Загора:
„Математиката в ръченицата и българските неравноделни танци“
• Никола Антонов Атанасов, 7. клас, ППМГ „Гео Милев“, гр. Стара Загора:
„Линиите на историята – геометрията на моя роден град Стара Загора“
• Славян Христофор Славов, 2. клас, 2. ОУ „П. Р. Славейков“, гр. Стара Загора:
„Математиката – моята Вселена“
• Християн Георгиев Паскалев, 2. клас, НУ „Д. Благоев“, гр. Стара Загора:
„Математиката в нашето ежедневие“
• Цветомир Василев Смилов, 11. клас, ППМГ „Никола Обрешков“, гр. Казанлък:
„1991: Уравнението на световната шампионка в хвърлянето на диск Цветанка Христова“
• Чудомир Стойчев Стойчев, 10. клас, ПГКНМА „Проф. Минко Балкански“, гр. Стара Загора:
„Златният троен скок в Сидни на Тереза Маринова и златното сечение“
Линиите на историята продължават.
Надяваме се да не ги направим криви.
ЛЮБОМИР ЛЮБЕНОВ
