Художникът Ангел Карагьозов – на 90 години:“И въпреки всичко – животът е прекрасен!“

Днес – 8 май 2026г. доайенът на старозагорските художници Ангел Карагьозов става на 90 години. Да са честити и благословени! Другите до 100 да са изпълнени със здраве, с вдъхновение, с много нови картини и изложби! Наздраве!

Животът ни срещна с доцент Ангел Карагьозов преди повече от 30 години. Беше директор на Института за преподготовка на учители в Стара Загора и един от малкото доценти по онова време в Тракийски университет. Беше изискан, внимателен, джентълмен и диалогичен мъж.

По-сетне, по времето на купоните в Бухчевата къща – Домът на художниците, които го бяха реставрирали със собствени сили и средства, Карагьозов редовно присъстваше на „малко питиенце“ и голям лаф с приятелите му Жоро Славов, Райчо Радев, Чарли (Димитър Чехларов), Цакето (Любомир Цакев)…Правеше впечатление на сдържан човек, но скоро изваждаше цигулката, опъваше лъка и акомпанираше на Жоро Славов на старите градски песни…

Преди 10 години, за неговата 80-годишнина, на по чаша чай му направих интервю. Тогава разбрах, че е роден на 8.05.1936г. в град Харманли, но имат семейна къща в близкото село Върбово, надарено с родопския пейзаж на красота и величие. В голяма степен то е неговото неспирно вдъхновение. То го зарежда с добра енергия, самочувствие и огромно желание за рисуване, за запечатване на тази несравнима прелест.

След като завършва Педагогическия институт в Стара Загора, задължителното разпределение на учителите по онова време го връща за преподавател по „Рисуване” в Начално училище „Отец Паисий” в Харманли. През 1967г. завършва класа по живопис на професор А. Терзиев във Великотърновския университет „Свети свети Кирил и Методий”. За кратко е инспектор в отдел „Образование“ на Окръжния народен съвет, а след това 10 години – от 1990г. до 2000г. е доцент по изобразително изкуство в Тракийския университет – Стара Загора и директор на ДИПКУ.

Стотици са учителите и студентите от Педагогическия факултет, които са почерпили знания от богатата му творческа биография, от разностранните му таланти, от потребността му щедро да преподава своята опитност. Под негово научно ръководство се създава Национална школа по изобразително изкуство за разпространение на положителния опит. От нея се възползват десетки детски градини и училища в страната. „Експерименталната база“ в Стара Загора е ДГ No 25 „Ален мак“. Създадената основа и досега развива по най-добрия начин таланта и творчеството на децата там.

Заедно с огромните служебни ангажименти, Карагьозов работи неуморно в Стара Загора в сферата на живописта и декоративно – монументалните изкуства. Автор е на над 140 декоративни пана – керамика, мозайка, витражи,стенописи (фрески) – в страната и извън нея. Участва в български и международни пленери по живопис. Носител е на много награди и отличия. През 2016г. става носител на голямата награда от „Есенен салон” в Стара Загора, когато отбелязва своята 80 – годишнина. С плакет с изображение на Свети Георги той е удостоен за живописното си платно „Нощна разходка”.

Късметлии хора са дарените от Господ дейци и творци на изобразителното и приложното изкуство, защото имената им остават завинаги в изложбените зали, в салоните, в домовете, на витражите. Малко хора знаят, че емблемата на Тракийски университет е негово дело. Тракийският конник носи факел – символ на знанието… Този Тракийски конник присъства на всички официални документи, дипломи, кореспонденция, рекламни материали…Завинаги, докато го има този храм на знанието.

По повод мъдрата 90-годишнина потърсих по телефона Ангел Карагьозов, за да му честитя празника и да разпитам за някои нови моменти в неговото житие и битие. Отговори ми неговата предана и любяща съпруга Татяна Мирчева – Карагьозова, бивш директор на ДГ „Ален мак“ в Стара Загора. (За любителите на статистиката, тя е с 20 години по-млада от него и неизменна негова муза).

„При нас всичко е спокойно- сподели г-жа Карагьозова. – Годината разпределяме на три места: най-много във Върбово, 3-4 месеца на Несебър, където имаме малък апартамент, тъй като Ангел обича много морето, то го вдъхновява и релаксира и останалото време в Стара Загора. Рожденикът се чувства прекрасно, в добро здраве е. Всеки ден прави натоварващи разходки за здраве. Местата, които му харесат ги скицира и като се върне сяда в ателието и рисува. Мисля, че малко намали експресивността в стила си за сметка на реализма, но кой да знае какво става в душата на художника. Често вади цигулката или китарата и заедно правим концерт от любими парчета…“

От Таня разбрах, че за висшето си образование е кандидатствал едновременно и във Великотърновския университет – изобразително изкуство, и в Пловдивския – цигулка. Приели го и на двете места, само че в Пловдив – за виолончело и той предпочел палитрата и четката. Но любовта му към музиката продължава да бъде неизменна. Оказва се с много силен ген, който предава и на децата си. Дъщеря му – проф. Велислава Карагенова е преподавател по пиано. Синът му – Красен Карагьозов е оперен певец и прави световна кариера в САЩ и Европа. Има четирима внуци. Най-големият – Петър свири на пиано и орган. Вероятно това е голямо щастие…

Има още неща за казване – за щедростта му, за направените дарения на картини на Художествената галерия на Стара Загора и съществено участие в създаването на Художествената галерия в Харманли, за неговите самостоятелни изложби в страната и чужбина, за нарисуваните над 400 картини, които чакат ред в ателиетата му, за да се покажат пред публика…Но засега – толкова от мене!

Да е жив и здрав този мъдър, щедър и добър българин! Да се радва на внуци и правнуци, на верни приятели, топъл дом и огнище! И- до нови срещи за 100- годишнината му. Колко са още 10 години – нищо работа.

Росица Ранчева