Старозагорката Зюмбюля Попстефанова е ушила знамето на Клисурските въстаници
По повод 150 години от избухване на Априлското въстание ще Ви разкажем за Зюмбюля Попстефанова, жената ушила знамето на Клисурските въстаници.
Зюмбюля Попстефанова е родена в Стара Загора на 6 август 1857 г., в семейство на свещеник Стефан Попколчев и хаджи Васила Желязкова. През 1869 г. тя постъпва в Петокласното девическо училище в Стара Загора, където се запознава и с Райна Попгеоргиева (Райна Княгиня).
През 1874 г. Зюмбюля Попстефанова пристига в Клисура и там започва учителската си дейност. Бързо си създава връзки с революционните дейци в будното градче и полага клетва за вярност на народното дело. Революционният комитет ѝ възлага да ушие знамето на Клисурските въстаници, подпомагана от колежката си Гана Найденова.
На 20 април 1876 г. Зюмбюля Попстефанова с гордост предава коприненото знаме на председателя на революционния комитет в Клисура – Никола Караджов с думите „Да живее свободата! Да живее България!“.
Турците научават кой е ушил знамето, което налага Зюмбюля да се укрива около 3 месеца в Средна гора. След това се връща в Клисура и с помощта на свако си се прибира в родния си град.
В Стара Загора семейството посреща руските освободителни войски. Радостта им обаче е кратка. Армията се изтегля в Балкана, бащата на Зюмбюля е посечен, а тя заедно с част от семейството си се отправя пеш през планината към Турия, където остават до Освобождението през 1878 г., след което се завръщат в изпепелена Стара Загора.
Две години по-късно смелата българка се омъжва за Георги Стоянов от с. Колена, Старозагорско. Има 2 момичета – Райна и Стефания. Райна почива на 8 годишна възраст, а скоро след това почива и съпругът ѝ. Останала сама с първородната си дъщеря, Зюмбюля се връща към учителската професия. Преподава в Стара Загора, с. Пандиклий (Ямболско), Враца, Казанлък, Мъглиж и пак в Стара Загора, като възпитателка в сиропиталище „Теофано Попова“. Пенсионира се през 1902 г.
През 1918 г. и 1919 г. почиват дъщеря ѝ и зет ѝ. Зюмбюля Попстефанова остава със своя внук Петко Глътников до смъртта си на 21 юни 1930 г.
