Априлското въстание и дядо Методий възкръснаха в лекция пред ученици от Езиковата гимназия „Ромен Ролан”
Няколко класа ученици от 8 клас в ГПЧЕ ” Ромен Ролан” присъстваха на лекция д-р Румяна Лечева на тема „Априлското въстание и Старозагорски митрополит Методий” пред паметника в парка, който носи името на владиката- революционер. Лекцията беше посветена на 150 години от априлския бунт, който начерта с кръв пътя на Руско-турската война и Освобождението на България.
При подготовката на Априлското въстание и непосредствено след него, много православни духовници с непоколебима вяра в правото на делото за освобождение работят за доброто на своя народ. Един от тях е архимандрит Методий , който по време на въстанието е протосингел на пловдивския митрополит Панарет.
За съжаление името на пловдивския протосингел обаче не се среща в дългия списък на активните дейци на Априлската епопея. Този исторически сюжет не е достатъчно изследван и коментиран от историографията. На територията на Пловдивска епархия е Четвърти революционен окръг. Енорийските свещеници събират сведения за зверствата в региона, които описват на ръка и предават в Пловдивска митрополия.
В автобиографията си той пише: „Когато стана Априлското въстание успях чрез свои доверени и самоотвержени хора да събера точни сведения за изгаряне на 46 села и избиването на множество мъже, жени и деца. Всеки българин, който се мернеше на улицата на полето и пътя, биваше убит. Поради това, лицата които отиваха да събират сведения за кланетата и пожарите пътуваха нощем и лазешком. „Добре подготвената мрежа от осведомители му носи подробна информация за нечовешките издевателства над българското население. Събраните данни далеч надминават всички негови представи и очаквания, защото „тия сведения бяха съвсем оскъдни, безграмотно написани, но от тях капеше кръв, кънтяха вопли на жени, пронизани в утробата, за да загине и плода, който са носили в себе си, писъци на деца, съсечени пред живи бащи и майки, въздишки на немощни старци, пребити и влачени по пепелищата на изгорени и унищожени села“.
Митрополит Методий събира доказателства за кланетата, предотвратява второ кръвопролитие в Перущица и пренася документи в Цариград, с което предизвиква международна реакция. Там, в рамките на „Народната комисия“ към Екзархията, той запознава европейските дипломати и кореспонденти (включително д-р Уошбърн от Роберт колеж) с трагедията. Неговите усилия, заедно с инициативите на Марко Балабанов и Драган Цанков, провокират общественото мнение в Европа и допринасят за свикването на Цариградската посланическа конференция.
Поради активната си дейност срещу османските власти, той е принуден да напусне Цариград през 1877 г. и се поставя на разположение на руското командване по време на Руско-турската война.
Екип на Долап.бг
