На 21 март отбелязваме Световния ден на поезията.
Решението е на ЮНЕСКО и е прието преди почти четвърт век, на 3 ноември 1999 г. Целта на празника е да провокира поета у нас и чрез поетичен изказ да отворим сърцето и душата си към красивите слова и рими. Освен това, този ден има за цел да подкрепи като цяло поезията в нашия живот, да ни подсети да се върнем към устната традиция на поетични рецитали и да започнем да общуваме помежду си на езика на поезията, използвайки и другите изкуства, като театър, танц, музика, рисуване.
Така всяка година поезията се възражда отново, млада и с нови сили. Изпод перото се раждат нови, още по-красиви стихове, които създават още по-привлекателен образ на поезията. Благодарение на поезията ние възприемаме живота си по-богат, красив и пъстър. Поезията допринася за творческото ни разнообразие и уникалност в разбирането ни на света.
Затова днес си спомнете за любимото си стихотворение и го прочетете или кажете по идеалния за вас начин – днес то има празник!
Пеньо ПЕНЕВ
ПЪТЕКА
Тъжен залез кърви над гората
като прясна отворена рана.
С тъжен ромон звъни на житата
светозарната сребърна пяна.
Умореният ден догорява,
плаче вятърът – сбогом навеки!
Свечерява сега, свечерява
над смълчаните бели пътеки.
Всеки своя пътека си има,
всяка бърза и търси човека…
И аз имах пътека любима,
и аз някога имах пътека!
Още крачка – и ето го края! –
Извървяна е тя, извървяна…
Какво с мене ще стане, не зная,
но едва ли пак пътник ще стана!
Много мили неща аз разлюбих,
дори погледа кротък на мама.
Имах всичко… и всичко загубих –
няма щастие, щастие няма!
Сам да бъдеш – така по-добре е,
нищо в нашите дни не е вечно!
И най-милото ще отмилее,
и най-близкото става далечно.
Всяка клетва е само измама,
всяка нежност крий удари груби. –
Нека никога нищичко няма,
за да няма какво да се губи.
Всеки огън гори-догорява,
никой извор во век не извира.
Туй, което цъфти – прецъфтява,
туй, което се ражда – умира.
Всеки друм става тесен за двама,
всяка радост е бременна с мъка.
Нека никога срещи да няма,
за да няма след тях и разлъка.
…Догорелия ден над гората
нека само кърви като рана…
Нека тъжно звъни на житата
светозарната сребърна пяна…
